Есента на политическите патриарси

  1.
  Демокрацията не напразно е измислила мандатността. Защото всяка власт развращава, а неограничената по време и (де факто, ако не де юре) като правомощия власт развращава абсолютно.
  Даже избраните уж законно неограничени като власт вождове, неизбежно започват да придобиват уродливи черти на мегаломани и циклофреници... Те твърдят, че искат властта, за да бъде силна държавата им, а всъщност употребяват държавата, за да бъде силна властта им. Те казват, че ще направят живота на народа си по-добър, а превръщат народа си в заложник на своите властови амбиции. Те не позволяват никому да им оспори властта. Те решават, че само те (и никой друг!) могат да определят какви са интересите на тяхната страна и на какво бъдеще тя има право.
  Мандатността е (и) затова - да не се превръщат народите в заложник на мегаломанията и циклофренията на техните вождове.
  Когато лидерът знае, че престоят във властта му е ограничен във времето, то той, ако е държавник, се старае да използва максимално този ограничен срок, за да твори добро за обществото. А когато престоят му във властта може да бъде на практика безсрочен, той си казва - има време и за държавничество, а засега - да положа усилия за това, този престой да бъде наистина безсрочен, да укрепя властта си, да бъдат спецслужбите, полицията и армията под мой контрол, да смачкам и дискредитирам опозицията, да превзема съдебната система, да стана свръхбогат, да наредя приятелите и роднините си около тлъстата хранилка и т.н., и т.н. Това е толкова познато,   Историята е пълна с подобни примери, когато болни от жажда за власт люде идват със светли идеи, но с течение на времето се превръщат в деспоти или склеротизирали старци, заседнали като кост в гърлото на държавата, обществото и гражданите.
  Но понякога се случва нещо непредвидено, някой т.нар. черен лебед - събитие, което отникъде не следва, че ще се случи, а като се случи, последствията от него са катастрофични... И имиджът на несменяемия вожд неизбежно се пропуква, започва неговата есен, есента на политическия патриарх. И тази есен е агония. Агония за него, но още по-голяма агония за страната му.
  Предстои ни да наблюдаваме есените на такива политически патриарси, болни от геополитическа мегаломания и страдащи от политическа циклофрения.
  Лошото е, че България е в гравитационните полета на някои от тях. И може зле да си изпати. Има такъв риск и той трябва да бъде прогнозиран и управляван. Този риск никога няма да стане равен на 0, докато има такива несменяеми политически патриарси, но може да бъде минимизиран или поне направен по-малък от сегашните му възможни екстремни стойности.
  27.03.2018 г.
  
  
  2.
  При социализма изборите се печелеха с 99%.
  Засега Путин е относително далеч от този резултат, но по въпроса се работи и можем да прогнозираме кога ще го постигне:
  2000 – 55%
  2012 – 66%
  2018 – 77%
  2024 – 88%
  2030 – 99%
  Жив и здрав да е Путин! Иска ми се, обаче, и редовите руснаци, сред които имам много приятели от студентските и аспирантските години, също да са живи и здрави...
  28.03.2018 г.
  
  
  3.
  Не знам как е при вас, но мен ме натъжава това, че при страшната трагедия в Кемерово, човекът в Кремъл не намери сили да излезе от образа, в който се е вживял и да бъде съпричастен с потресения си от сълзи и мъка народ!
  Да заповядаш на безчислената си охрана да разчисти всичко на километър разстояние, за да постоиш сам, съвсем сам, сякаш спуснал се от поднебесния си Олимп при простосмъртните и просто смъртните си свои поданици, като при подчинени, като при подробности от пейзажа, които могат да хвърлят сянка върху единствената ти и незаменима вече пети мандат персона... Вместо да бъдеш с тях, до тях, сред тях, заедно с тях в този час не ужасна горест и разтърсваща беда...
  29.03.2018 г.