И аз не знам как е, ама и така не е!

  1.
  Като прочетох декларацията как Ердоган можел да има всичко в душата си, но границите били граници, та си казах като шопа: И аз не знам как е, ама и така не е!
  Границите понякога са като драсканица с молив - гумичката ги изтрива за нула време. Те са като очертание с пръчка на пясъка - вълната ги изличава с един замах...   Вземете Косово или Крим. А изведнъж може да възникне най-неочаквана граница - Кипър знае защо.
  Така че границата е колкото реалност, толкова и фикция...
  
  Ако сравним Европа сега и Европа преди 60 години, ще видим, че 80% от границите й са коренно различни. А на Балканите освен река Дунав няма друга граница, по-стара от 70 години. Ето защо да браниш граници с упованието в тях е като да се бориш с някого, налагайки възторжено сянката му... А както го е показала и доказала Историята, твърде често да допуснеш нещо в душата на едно общество е все едно да изпуснеш джина от бутилката.
  Или да отвориш кутията на Пандора.
  16.03.2018 г.
  
  
  2.
  Честно казано, не виждам нищо по-абсурдно от това да се сравняват като пожизнени Путин и Меркел!
  Все пак Меркел не променя правилата по време на самата игра, а играе по нейните правила колкото и това да я затруднява. То тя и не може да ги промени. Но това е тема за друг разговор.
  Путин бе спуснат от Елцин, после цялата пропагандна машина му спечели първия мандат. След това той си спечели заслужено втория. После сложи куклата на конци Медведев да му топли мястото един мандат и бе на власт де факто - като премиер, в един елементарно и без фантазия режисиран спектакъл. Сетне се върна на власт де юре с трети мандат. Сега цялата държавна медийна империя работи за него. Той е безалтернативен в информационното пространство, всичко друго е маргинализирано. Или просто няма как да стигне до избирателите. И Путин ще подкара четвърти де юре и пети де юре и де факто мандат. С което надминава FDR.
  А после? А после ще измисли нещо може би - формалните демократични процедури позволяват всякакво законодателно насилие над тях, когато демокрацията е формална, - за да има и шести, и седми мандат. С което ще надмине Сталин и Брежнев.
  Не, не, тук не става дума за отношението на народите на Россия към него - руснаците и всички останали.
  Тук само исках да кажа, че е адски абсурдно да се слага знак на равенство между броя на мандатите на Путин и Меркел.
  Всъщност, по мандатите им ще ги познаете. И по начините, чрез които си спечелват тези мандати... А също така по възможността обществото само и доброволно да замени един лидер и властимащ, вожд и учител с друг.
  17.03.2018 г.
  
  
  3.
  "Парче асфалт в средата на нищото...".
  
  Това изречение е добавено към моя статус във Фейсбук мъничко по-късно - то ми е подсказано от Фийсбук приятел. Но е абсолютно точна илюстрация за това в какво сме се превърнали като държава и е тъжна метафора за дереджето на европреЦедателстваща територия...
  
  А ето и самия статус:
  Тук периодично следя нивото на водата в сантиметри на дупката насред т.нар. "вътрешно околовръстно", през която минават безброй, както се казва, моторни превозни средства.
  Няма сила, която да накара компетентните хора да направят нещо трайно и като хората. Периодично идват и по добре познатия принцип на строителство на магистрали чрез зле положен асфалт, те полагат зле асфалта, който издържа до втория дъжд и първия сняг.
  Хората на спирката биват обливани от глава до пети, колета пропадат и губят управление, въпрос на време е да се случи беда.
  Дупката е вече на две години. И расте заедно с ресурсите, хвърлени като пясък в очите на Европа по време на преЦедателството.
  А като видях как сестра и по-малкото й братче бяха окъпани безобразно (и почти нарочно), докато се прибираха след кратка разходка с кученцето си, реших да отбележа с подходяща фотография навлизането в третата година на тази дупка.
  Тя не е толкова далеч от "Московска" - в Люлин 6 е.
  Люлин, както съм Ви казвал, е бъдещият център на столицата ни...
  18.03.2018 г.
  
  
  4.
  Не става дума кой, какво, кога и къде. След като нямам точна информация, мога да си правя свои лично и никого не ангажиращи изводи, на база на досегашната история, ценностите на съответната власт, принципите на действие на спецслужбите и моето си индивидуално търсене на отговор на въпроса Cui bono?, демек Кому е изгодно?...
  Тук искам само да кажа, че преди малко прочетох адски нелепа фраза, базирана на абсурдно перверзна логика:
  
  - Дори да е действие на една държава срещу един отделно взет човек, то защо го определяме като действие на една държава срещу друга държава?
  
  При такава логика никога нямаше да бъдат подкрепяни от Запада дисиденти и иначемислещи (като акад. Сахаров, да речем).
  При такава логика се обслужва максимата, приписвана на Сталин - няма човек, няма проблем.
  При такава логика стига да не се обявява война от една държава на друга, едната има право където ги докопа, да избива поотделно взети граждани на другата.
  При такава логика на всеки от нас не ни е нужна държава, тя всеки от нас няма да защити, дори да сме нейни граждани или избрали убежище в нея - защото държавата пет пари не дава за всеки един от нас, тя ще си мръдне евентуално задните части, ако някой на нея, но на нея като като власт и властдържаща прослойка й направи нещо или я обиди.
  
  Британците могат да си пеят:
  Бедни ми, бедни Чърчиле, колко ни липсваш и начина, по който мъдро ни управляваш, колко ни липсва сега...
  18.03.2018 г.
  
  
  5.
  Изборите в Русия може би са спомен от бъдещето за нас.
  Демокрацията дойде с мандатност - до два мандата. После на редица места в бивши съветски републики бяха намерени ваиранти за повече от два мандата, сетне пак там тук и там бяха удължени сроковете на мандатите - от 4 или 5 на 6 или 7 години. И така, постепенно вървим към обезпечавана чрез абсолютно контролирани избори несменяемост на първото лице, единствено число в съответната държава.
  
  И понеже, играе ли мечката на изток, може да дойде и у нас, кой знае - вероятно изборите в Русия наистина са спомен от бъдещето за България.
  Ето защо ще си позволя една шега, която е истински случай преди време, при други руски президентски избори.
  
  Журналистката пита жители на руско градче - как сте, как намирате последните години?
  Те отговарят - лошо, много лошо, нещата не вървят, много тежко ни е положението, за нищо не ни стигат парите, едвам издържаме.
  Журналистката продължава да пита - а за кого ще гласувате?
  Те отвръщат абсолютно уверено - за сегашния президент!
  Журналистката недоумява - но нали положението е лошо и той носи главната отговорност за това!? Защо не гласувате за неговия опонент?!
  Руснаците заявяват категорично - когато стане президент, тогава ще гласуваме за него!
  18.03.2018 г.