А какво ще правим, когато златният дъжд от европейски пари спре да вали

А какво ще правим, когато златният дъжд от европейски пари спре да вали
  Нямам наблюдения през последните десетина години - откакто се махнах от политиката и нейните структури – как е в другите държави, но у нас, ах, у нас, ох, у нас, пада безпрецедентно „усвояване на европейски средства“. Върви почти безумна надпревара кой и как ще вземе повече, колкото се може повече. Макар европейските данъкоплатци общо-взето да не са бедни, не мога да не въздъхна и възкликна: Бедните европейски данъкоплатци!
  Вижте само жаргона, почти официалния жаргон, който така добре илюстрира въпросната безумна надпревара кой и как ще вземе повече, колкото се може повече от европейските пари:
  Проектите се „забърсват“, „жулят“, „бичат“, „гепват“, „пипват“, „чопват“, „лапват“…
  Само наивните, неоправните, будалите, дремещите, лапни-шараните, глупаците, бавно зацепващите не са натопили пръсти, шепи, лапи, лъжици, черпаци в казана с европейски пари и не са се облажили с тях.
  И най-лошото е, че редица от т.нар. проекти са чиста проба зажми-да-те-лажем, разтягане на локуми, прах в очите, имитации, симулации и понякога откровени кражби. Немалка част от тези проекти всъщност не създават нищо, не произвеждат нищо, не подобряват нищо, не развиват нищо. Те са средство за облагодетелстване.
  В страната ни има цяла прослойка хора, приближени с политиците като цяло и с властниците в частност, която се е специализирала в пробиване, прокарване, уреждане, спечелване на проекти – срещу тлъсти комисиони. Тези хора знаят отлично пропорциите.
  Както ме убеждаваше мой познат от Перник, добре запознат и с нещата в София-окръг, Благоевград, Кюстендил и Дупница, горе-долу пропорцията е 10:20:30:40 – 10% за съответния спец по проекти, 20% за местната партийна организация, 30% за централната партийна организация, 40% за онези, които са определени да спечелят проекта. А те също трябва да си вземат от проекта, естествено си взимат и то става като с трите агнета, докладвани от АПК-то на Тодор Живков. То всъщност тогава агнето било 1, ама те за 3 рапортували. И той се разпоредил – да се даде незабавно 1 агне за износ в Арабския свят, а от другите две 1 да остане в АПК-то, та после да бъде овца за разплод 2, другото да отиде в месарниците, за да си купи народът агнешко по Великден.
  Горе-долу същото се случва и с ефекта от европроектите.
  Ето така сме се пристрастили като наркомани към европейските пари, вали ни златен дъжд от проклетата либерастка Европа, но ние не го използваме по същество, ами го профукваме и присвояваме за лични и партийни сметки, отчитаме го по формални и фиктивни начини и от него не остава почти никаква следа по отношение на благото на обществото и модернизирането на държавата. Затова нищо не ни е като хората и няма как да бъде.
  И не ми се мисли какво ще правим само след няколко години, когато златният дъжд спре да вали. Сигурно още по-злобно ще критикуваме Европа. А може и да се обърнем със задните си части към нея. Зер не сме го правили вече в нашата история…
  
  05.02.2018 г.