Поле от политически трупове

  Още кънтят в душата ми вчерашните думи на онзи някогашен подполковник и привърженик на БСП, настояща охрана в една банка:
  - Най-лошите от нас и най-лошите от вас се сдушиха и ни яхнаха и вас, и нас за много дълго, а за такива като мен и теб, кажи го - до живот...
  
  Гледах тези дни блажено доволните физиономии на сегашните властници – с по детски наивна самовлюбеност те триумфират и от тях струи липса на памет. На памет, че пътят до тяхното „обиране на парсата“ в процесите бе прокаран и мина през множество Сцили и Харибди от други. Те просто цъфнаха отгоре – наготово, на свършеното, на стореното, на преметеното…
  
  Политиката през тези 30 години е осеяна от смачкани и смазани, охулени и омърсени, горди и горестни, зарязани и забравени, бити и бивши личности – едно поле от трупове, политически трупове. Платили толкова висока цена и сега страдащи, че най-лошите сред всички тях превзеха ползите и плюсовете от постигнатото, без да са страдали изобщо и изстрадали каквото и да е.
  
  Не само революцията, а и Преходът, и Политиката изяждат своите бащи и деца. А на тяхно място идват като неканени гости далечните случайни хорица от затънтените махали на битието. И сядат на масата. На шведската маса – според тях.
  Придошлите имаха само една задача – да съхранят чист имиджа на България. Нищо повече. И не можаха да направят дори това.
  
  Струва си да се обърнем днес назад, за да видим това поле от политически трупове.   Там лежат и политическите битиета и съзнания на свестни хора, на стойностни човеци, на качествени политици, на потенциални, така и не получили шанса да станат кинетични, лидери…
  Новите, дошлите наготово нямат памет за тях. Няма как да я имат. Те бяха пас, те се криеха в пукнатините и цепнатините на Прехода и не им пукаше за Демокрацията или цепеха през просото на Закона.
  
  Трябва да им напомняме на тези възторжени дилетанти, на тези жизнерадостни щастливци, че тяхното Днес не е сервирано на шведската маса, край която така са насядали и консумират европейски фондове и изяждат българско бъдеще. Тяхното Днес не започва с тях.
  И те най-малко имат заслуга за него. Нищо, че най-много печелят от него.
  Те така и разбират политиката – ползите и приходите за тях, щетите и разходите – за обществото.
  
  Но ние, ние сме за бой – тези, които поехме първи в Началото на пътя, в центъра и по места.
  Защото стана тя една – не е за разправяне и за вярване.
  
  Наистина – каква я мислихме, каква стана…
  
  13.01.2018 г.