Юнкер, Юнкер, ти ярко пак пламтиш!

  Моята главна тревога в писанията ми по международната сигурност е, че аз залагам на европейската карта, а не е ясно дали такава карта изобщо има в геоколодата.
  За мен Туск е настоящето на ЕС, но винаги съм чувствал, че нещо у него недостига, за да бъде той бъдещето на ЕС. Не зная кой политик е най-близо до представата ми за лидер на бъдещето на ЕС.
  Вътрешният мой глас и някои приятели ми подсказват тихо - Макрон, Макрон, Макрон!
  Не знам. Макрон? Дано или Да, но...
  
  Ала знам едно със сигурност - за мен Юнкер е миналото на ЕС, неточната личност в неточното време на неточното място с неточната визия.
  Знам от мой колега и приятел как Юнкер ни е помогнал някога при влизането ни в ЕС. Помогнал е в голямото, но и в някои детайли, които са ни спестили определени излагации поради партийна заслепеност и политически егоизъм на наши високопоставени персони тогава. Ала за това - друг път път, все някога.
  И въпреки всичко, сърцето ме боли само като си помисля, че Юнкер е днес лицето на Европа. Пък после се чудим защо то излъчва минало. Ами защото Юнкер е миналото на ЕС. Минало свършило време.
  А ни трябва бъдеще започващо време.
  Като необходимото условие изобщо да има бъдеще за ЕС.
  
  12.01.2018 г.