Ухапването на змията

  1.
  Видяхме се за малко с бивш мой студент, борбено момче, решило цял живот да е бедно и преуморено, сиреч да се занимава с преподаване и наука.
  Дадох му обещаната рецензия. Сигурно и аз съм донякъде виновен, че му пуснах мухата за подобна кариера, но наистина бе много способен и обещаващ за това поприще.
  Той ме пита как съм. Отговорих му като Ийори - не много как. Но не се оплаквам, защото е грехота. Всъщност, добре съм - на фона на държавата...
  За довиждане младежът ми казва:
  - От преподавател до преподавател огромна разлика! Като минах покрай парламента, видях един мой асистент от бакалавърското следване. Тогава беше най-обикновен човечец, караше запотрошка. Сега слезе от едно чисто ново мерцедесище, като бойна машина от пехотата, и той лъскав, и колата лъскава, кимнах му, но не се сети ли за мен, реши ли, че съм прекалено простосмъртен, за да ми отговори, така и не разбрах...
  20.12.2017 г.
  
  
  2.
  Агонията на България е и защото Доган продължава цинично да се прави на неин морален стожер.
  Доган е пъпната връв, която не дава на България да излезе на светло и я дърпа обратно в утробата на безпътицата, задънеността, анархията и хаоса.
  Рано или късно тази пъпна връв трябва да се среже. Иначе България ще се   задуши от липса на кислород и бъдеще.
  21.12.2017 г.
  
  
  3.
  Понеже някои не са знаели в първите години на Прехода, че ще бъдат политици, крили са се в миши дупки или са били от тъмната, сиреч невидимата страна на Луната, наречена Демокрация, та затова нямат знания или памет за подробностите от нашия политически пейзаж, то
  да напомня, че Доган винаги е започвал отношенията си с прегръдка и ги е завършвал с шут.
  Резултатът е бил един и същи:
  -- слизане от политическата сцена на сключилия таен или явен съюз с Доган; и
  -- загубени години и провалени надежди за България.
  22.12.2017 г.
  
  
  4.
  Ситуацията у нас ми прилича на анекдота, разказван някога от великия философ Кант:
  "Лекар обнадеждавал един болен, че през цялото време намирал симптоми на оздравяване. Ту хвалел пулса му, ту - ходенето по нужда, ту го уверявал, че потенето било признак за подобрение. Когато попитали болния, как той се чувства, клетият отговорил: "Умирам от непрекъснато подобряване."
  22.12.2017 г.
  
  
  5.
  Като гледам какво се случва напоследък в родната политика, та ми идва на акъла тази древна индийска притча:
  
  Змия от една орда змии се оплакала на своята Голяма Змия, че змия от друга орда постоянно изяжда яйцата й, убива малките й, опустошава плячката в нейното ловно поле и разрушава нейното леговище. И поискала помощ да я убият.
  Голямата Змия отвърнала:
  - Убийството ще предизвика недоволството на другите орди и ще ни отвори война с нейната орда. Никой не ще спечели от това. Ние няма да постъпим така. Но няма да й простим, разбира се. Ще я издебнем, ще я пленим и аз ще я ухапя. Така ще впръсна в нея от нашата отрова. И тя ще започне да мирише като нас, да изглежда като нас, да се движи като нас, да мисли като нас.   Тогава нейната орда ще я пропъди, ще я прокълне, ще се отрече от нея, ще я намрази. И тя няма да има друг избор - ще се мъчи да прилича на нас, ще става една от нас, ще започне да върши същото като нас и всичкото това ще го прави с възможно най-голямото усърдие и с по-голямо от допустимото дори старание!
  23.12.2017 г.
  
  
  6.
  "Всички империи се разпадат от Балканите."
  Както казват руснаците: Дурной пример заразителен.
  Започнахме да произвеждаме банкянизми в прочита на Историята и отношението към Балканите...
  Историята и Балканите заслужават повече, поне що се отнася до знание, уважение, прецизност и употреба.
  23.12.2017 г.