Интервю с доносник

  Никога не съм се хвалил и не съм парадирал с това, че не съм бил сътрудник на ДС.   В президентството през първия мандат на Първанов май бях единственият секретар без никакви връзки с ДС.
  
  Защо не съм се гордял с това? Ами защото от ДС не са ми предлагали, съответно не съм им отказвал. Виж, ако ме бяха натиснали, а аз не се бях поддал, тогава да се смятам нещо като герой. А сега какво - да вдигам шум какъв чист и почтен съм бил, след като ДС не ми е посягала ли? Може би не го е правила, защото съм правнук на враг на народа...
  
  Имам приятели, които са били в ДС. Щом са ми приятели, значи са човеци. Те си знаят как и какво им е било. Не мога да ги съдя. Вярвам им, че не са разбивали ничии съдби.
  
  Замислих се за това сега, защото ми пратиха интервю на един доносник от ДС. Много противен тип по моята ценностна координатна система. И в това дълго интервю не видях въпрос за доносничеството. За това, че е клепал състуденти. Случайно познавам човек, който отлично си го спомня от едно време. Същият противен тип е бил и тогава. Абсолютно съм убеден, че не ДС го е направила доносник - той си е бил роден такъв. Просто се е примъкнал до ДС и тя го е припознала, защото там беше мястото на доносниците с амбиции за нещо повече в кариерата.
  
  За съжаление, в наши дни доносничеството се възражда, то започва да се шири, да се стимулира, да се използва, да се възнаграждава. Това разбива моята илюзия, че поради перверзиите на тоталитарната система, един от начините хората да "пробиват" е чрез доносничество, т.е., че доносничеството е условен рефлекс на тоталитаризма.
  Оказва се, че то много повече е черта на определена част от нашата нация. И сега отново настъпва неговият час. Ненапразно толкова много доносници в момента правят успешна кариера в политиката и-или огромни богатства в бизнеса.
  И са толкова нагли. А послушните медии даже не ги и питат не им ли е поне малко съвестно, че със своето доносничество по много мерзък начин са разбивали човешки съдби...
  
  20.12.2017 г.