Две удивителни книги от Панаира на книгата и техните предупреждения към нашето общество

  1. Сара Бейкуел, "В кафенето на екзистенциалистите".
  Ще спомена само за един фрагмент от тази книга.
  Става дума за мястото, отделено, донякъде пътьом, на идването на власт в Германия в началото на 30-те на нацистите.
  Мнозина интелигентни хора тогава, включително видни интелектуалци, вече станали или по-късно превърнали се в забележителни философи, не си дават сметка какво зло превзема Германия, подценяват го, омаловажват го, игнорират го, иронизират го.
  Те не вярват, че смес от агресивни типове, примитивни службогонци, брутални персони, нарцистични илитерати, откровени простаци, арогантни маниаци и ненавиждащи другостта, различността комплексари, могат да се задържат дълго на власт.
  Както и не могат да осъзнаят, че средностатистическият човек много по-лесно може да се асоцира именно с такива опасни мутации, околкото с онези, които мислят и разсъждават, които са прочели вагони книги, които се затварят в кабинетите си или се опиват от умността си, които за нищо на света не искат да се омърсяват с политика и гонят своите научни и мисловни проекти в стремеж да оставят нещо след себе си, с което да ги запомнят.
  С първосигналността си, с ежедневността си, си желанието си за простота и ясност, за лесни обяснения за сложни проблеми, с обикновеността си обикновеният човек може да бъде подхлъзнат, впримчен, превзет и насъскан от Злото, което не може да бъде различено като Зло с голяма буква, защото когато и докато е все още с малка буква, сиреч зло, то, както пише Хана Арент (или Аренд) е банално. И вирее между нас, разпространява вируса си между нас, прониква в нас и ни прави безразлични към него, за да може преспокойно в един момент да се превърне в Зло. Но тогава вече за нас става печално късно.
  Не, не правя буквални, черно-бели, повъръхностни и прекалено емоционални аналогии със сегашната наша реалност, но как ми се иска и ние - днес и сега - потопени в баналността на злото да си дадем сметка, че то започва да излиза изпод контрол и може в един миг да стане Зло. Ала както току-що казах, тогава вече ще бъде печално късно. За нас, а още по-важно, за България.
  
  
  2. Сидхарт Мукхърджи, "Генът: една интимна история".
  Книгата се чете на един дъх - наука, култура, лутания на мъдри хора в търсене на логиката на еволюцията, надзъртане в "лабораторията на Бог", бездънни ями в развитието ни като човеци.
  Потресаващи са страниците за Германия в началото на 30-те. Всичко тръгва от бруталното отношение на нацистите към определени нелечими или трудно лечими болести и ескалира в изтребителна политика срещу хората с доказани или чисто хипотетични генни, а понякога и просто видими физически и психични увреждания.
  Създават се специални помещения, в които тези хора са убивани с газ. Оттук нататък пътят към "окончателното решение" и зловещите концлагери е открит.
  А с какво се започва само - чрез понякога и на пръв поглед откровено с прагматизма си основание, а всъщност това са неосъзнати от безразличното общество зловещи кълнове на нацизма...
  
  18.12.2017 г.