Вчера привечер, докато разглеждах щандовете на Панаира на книгата, ме спря приятел от едно време, който поради водовъртежите на живота постепенно премина в категорията познати.
  Заговорихме се на по кафе от един автомат. Мислех си, че пак ще ми иска някакво съдействие, когато съм можел, помагал съм му, сега вече нямам такива възможности. Подозирах, че като мнозина приятели, обичаше да ме използва. А може би не е имал друг изход. Но не, този път не ми се оплакваше. За друго стана реч. Той ми обърна внимание на неща, които не, че не бях ги забелязал, но не бях се замислял достатъчно над тях или най-малкото – по този начин.
  
  - Никой по-разумен човек не оспорва общоизвестната истина, че до властта на всички нива се добраха огромна маса недостатъчно интелигентни и достатъчно неинтелигентни хора. Върви изпростяване на народа ни, като следствие на тежките години и постоянната антиселекция – всичко или почти всичко умно и читаво бяга от България. Но не трябва да се гледа само рязко спадналото ниво на поведение на властниците, на говорене, на отношение към проблемите и на примитивна пропаганда. Това са повърхностните неща. Първо, защото властниците се огледало на народа и няма как при падащо качество на населението, да расте качеството на избираните от това население властници. И второ, при такова население властниците постоянно се ориентират към него, държат се и разговарят като него и постепенно се отучават, ако са знаели и можели, да се държат и разговарят по друг начин.
  Но ти погледни малко по-дълбоко. За да видиш още по-сериозни доказателства за тенденциите на изпростяване на властта и персоните в нея.
  --- Не ти ли говори нещо това, че властта изобщо не генерира ИДЕИ? Всяка власт досега е генерирала идеи. Вземи социалистическата – и тя. Грош цена е цената на безидейната власт. Управлението е и генериране на идеи. А когато не се генерират идеи, тогава управлението е употреба на властта в името на властта и заради вимето на властта.
  --- Не ти ли говори нещо това, че властта не поражда ВЯРА? Всяка власт досега е пораждала вяра в нещо и за нещо. Пак ще посоча и социалистическата в това отношение. Не може да се управлява без да се дава на хората вяра – че има смисъл, че се прави нещо добро, че си струва да се търпи, че рано или късно работите ще потръгнат. Обикновените хора имат нужда от вяра, да вярват в целта на случващото се, дори случващото се да не е засега такова, каквото им се иска. Управлението е и пораждане на вяра. А когато не се поражда вяра, тогава управлението е цинизъм и безпътица – тези горе са по цинизма, не им пука как е на онези долу, а тези долу са в безпътица и изобщо не разбират накъде ги водят онези горе.
  --- Не ти ли говори нещо това, че властта няма никаква подкрепа сред ТВОРЦИТЕ ОТ НАУКАТА, от истинската наука? Всяка власт досега се е стремяла да е добре с учените, ценила ги е, ухажвала ги е, задушавала ги е понякога в обятията си, признавала им е, че са „голяма работа”, изпитвала е известно неудобство, че е много по-неука от тях, кичила се е с приятелството си с тях. Помниш как заиграваше с учените и социалистическата власт. Не може да се управлява без наука и без съдействието на учените. Тази власт пет пари в буквален и преносен смисъл не дава за науката, е науката не уважава властта, иронизира я, дискредитира я, а понякога стига и дотам да я презира. Управлението е и съюз (нерядко даже флирт) с науката. А когато между властта и науката има пропаст, тогава управлението е любителство и дилетантство, неукост и антинаучност.
  --- Не ти ли говори нещо това, че властта няма никаква подкрепа сред ТВОРЦИТЕ ОТ КУЛТУРАТА, от истинската култура? Всяка власт досега се е опирала на културната интелигенция, впрягала я е в своите цели, формирала е чрез тях своите ценности, искала е да изглежда културна и загрижена за културата, парадирала е с култ към културата. Не си забравил какво правеше в това отношение с културните дейци, как си ги отглеждаше, коткаше, съблазняваше, лансираше и социалистическата власт. Не може да се управлява без култура и без съдействието на талантливите личности в културата. Тази власт не само не се интересува от култура, но парадира с това, че изпитва дефицит от култура, поощрява чалгизацията, намира бърз език с без- и ниско-културните, чувства се като сред свои с онези, които не отбират много-много от култура и от периферия на симпатизантите, често ги превръща в ядро на електората си. Управлението е и въпрос на култура, на културно поведение, културно излъчване и в унисон с културни образци. А когато властта игнорира културата и не си прави труда да се съобразява с нея, когато я смята за нещо, което пречи на властването, на властовия бизнес и на бизнеса на властта, когато не се страхува да мине за некултурна и дори намира шик в това, тогава управлението е отрицание на културността и производство на безкултурие, но излъчва посланието, че да не си културен не само не пречи, но всъщност помага, защото ти спестява енергии и усилия да следваш и споделяш ценности, да работиш над своята интелигентност и образование, да се стремиш да знаеш и можеш днес повече от вчера, а утре повече от днес, да се надграждаш и да изграждаш – материална и духовна култура.
  
  Така че, драги приятелю, ако ме смяташ за приятел, защото за да сме все още приятели не е достатъчно само аз да те мисля за приятел, нещата са много по-сериозни. Ние като общество живеем ден за ден, ден да мине друг да дойде. И сме под властта на власт, която не се интересува от Идеи, Вяра, Наука и Култура. А това е страшно. Не съм сигурен, че даже ти си даваш сметка колко страшно е това. Знам, знам, че бързаш. Бързаш да си купиш още книги и да се затвориш в крепостта си и да си ги четеш. А на мен ми е страшно, по-страшно дори от това, че пак нямам постоянна работа, а и пенсия още не получавам. Това ни остана на такива като мен – да ни е страх за България. Поне този страх е безплатен – страхувай се на воля и колкото си щеш. Нито някой ти пречи да се страхуваш, нито ти помага да се страхуваш по-малко.
  
  13.12.2017 г.