Някога, в началото на демокрацията, всички силови и репресивни структури бяха под пълния контрол на, както пишехме тогава, БСП (к).
  Когато с малко, но завинаги дойдохме ние от СДС на власт, един от първите проблеми беше как да се демократизират тези структури, за да се разхлаби тройният репресивен възел, стегнал Перник.
  Много си блъскахме главите, а аз предложих хората от СДС с позиции във властта - двама народни представители, председател на Общинския съвет, кмет, секретар на общината, заместник-областен управител, заместник-министър - да поставяме енергично този проблем пред трите власти за намиране на някакво демократично решение.
  Никой от нашите местни политици от СДС с някаква власт тогава, не ме подкрепи. Никой! (Е, добре, да го кажем - почти никой...) Всеки си гонеше своите интереси, защото властта е нещо много интересно в това отношение. А другият наш депутат ми каза откровено - борИ се ти, защото това е страшна битка, ти имаш три деца, а аз едно; ако на теб ти утрепат някое, ще ти останат две, а на мен нищо няма да ми остане!!! Чудовищно ми прозвуча...
  Криво-ляво направихме някакви промени. В МВР, в Прокуратурата, тук-там. Един от сменените прокурори, винаги верен на Партията, фанатизиран болшевик, както той се самонаричаше, веднъж ме срещна в града и ми каза - да знаеш, прав беше, че ме махна (то не, че аз го махнах, но помагах в махането му) - ние бяхме пешки, войници на БКП, нас така ни дресираха, отгоре ни спускаха какво да правим ако имаше нещо пО така за решаване; ние бяхме за махане, нищо от нас не можеше да стане, защото нищо от нас не можеше да се промени!
  
  Той си знае защо ми ги наговори тези неща. Тогава вече аз бях отлюспен от СДС (с активната помощ на същите тези сместни седесари с позиции във властта, които не ме подкрепиха в нищо) и временно безработен (както обикновено приключваха моите допири до политиката).
  
  Защо го пиша ли? Ами защото докато спите спокойно деца, тоталитаризмът се завръща - малко по-мек и замаскиран, много по-хитър и по-лицемерен. Пак има едни институции, които биват използвани за разправа с всеки, който не играе с властта, не слуша и не папка, не следва правилната линия и не се отчита както и комуто трябва.
  Тези инстутиции действат поръчково, избирателно, с двойни стандарти, не си поплюват. И тежко и горко му на оногова, на когото те вдигнат мерника. Защото те са пушката, оръжието, оръдието.
  Нека обаче не се взираме само в пушката, а да видим чия е ръката с пръст на спусъка и коя е главата, направлявайки тази ръка. Ръката с пръст на спусъка.
  
  12.12.2017 г.