Левичарството - алцхаймеровата болест на политиката

  През последните седмици двама пишман професори (на коренно различна възраст, което говори, че възрастта може да бъде порок) и един пишман журналист казаха три големи идиотщини, с извинение, нали е модно сега - три откровени дебилщини.
  Нека погледнем на трите потресаващи глупости не като всяка за себе си и на тримата, изрекли ги, като всеки за себе си, а заедно, комплексно.
  Какво е общото тук?
  Общото е, че тримата, изрекли трите глупости, са левичари, крайни и фанатизирани.
  Левичарството у нас днес, е алцхаймеровата болест на политиката.
  Левичарите могат да бъдат и интелигентни, но те нямат идеи, те нямат мисия и кауза, те са разрушители, отрицатели, херостратовци, реваншисти и всъщност - политически лузъри.
  Те даже не могат да мразят принципно, а мразят по принцип.
  Те искат да експлоатират воплите (понякога отчайващо искрени и болезнени) на социалните маргинали, но вместо да организират маргиналите и да ги повдигнат политически до себе си, те дезорганизират самите себе си и падат на маргинално мисловно равнище.
  Лошото какво е - че държавата Позитания,
в която господстват милионерите и богаташите, различаващи се от олигарсите (макар да има в Позитания и олигарси) по това, че са изолирани от големите парични потоци и това им е истинската мъка,
  подстрекава у електората си именно подобно - левичарско мислене и изобщо не смята поради тази причина, да се разграничи от този сорт мислене. Това е убийствено безполезен и можещ да се превърне в много опасен хибрид в БСП между самодоволни, тънещи в лукс ала-олигархични политици "отгоре" и озлобени, отрицаващи всичко през тези 30 години, жадуващи реваншизъм левичари-маргинали и лузъри "отдолу".
  БСП трябва да се определи партия на кого и на какво е, защото в този си хибриден вид тя не е алтернатива на вредното и безпътно проолигархично статукво, но може да "подпомогне" напиращото изпускане от бутилката на джина на разрушението, анархията и хаоса, на омразата и ненависта, чиято първа жертва ще бъде демокрацията ни - колкото е останало от нея, разбира се...
  

  20.11.2017 г.