Шесто чувство: да, бе, да

  Понякога човек се води от Шестото си чувство. То го преследва като обсесия. И има случаи, когато Шестото му чувство не го лъже.
  Всеки от нас може да изреди поне по няколко такива случаи.
  С риск да бъда разбран неправилно, че си приписвам нещо, ще кажа, че около месец и половина-два преди датата 10 ноември, 15-тина най-близки роднини сме се събрали на семейно тържество. И както бе прието тогава, като при всички по-будни българи, в един момент започнаха разни оплаквания, мърморения и критики към Партията, генералния секретар, ръста на цените и лицемерието, обхванало масово народа и управляващите го.
  Аз взех, че воден от Шестото си чувство, изведнъж им казах (абсолютно честна дума, имам си свидетели, естествено) - както си седим и спорим така, няма да мине много време и по радиото ще вземат да ни кажат - Тодор Живков свален от власт!
Моите роднини ми отговориха нещо в смисъл - да, бе, да, току така се сдава власт!
  
  Защо го казвам сега? Ами защото напоследък пак ме прави неспокоен моето Шесто чувство - ще има събития, бурни събития, навън мирише на революция или поне на неочаквана развръзка! Убеден съм, че това, което е в момента не може дълго да продължава, то е летене към пропаст, към черна дупка...
  Знам какво ще ми кажете (и сигурно ще бъдете по-прави от моите роднини някога) - да, бе, да, току така се сдава власт!
  
  Впрочем, има съществена разлика в емоциите, пораждани у мен от Шестото ми чувство - някога отвътре напираха позитивни очаквания и надежди, а сега - песимизъм и страх за България...
  
  18.11.2017 г.