Политическата ни проста е бездънна, сиреч бездна - без-дна

  1.
  Когато змията захапва своята опашка и започва да я поглъща, сиреч сама себе си да изяжда, моето въображение работи до момента, когато змията стигне до шийните прешлени. Нататък не мога да си го представя... Явно ми е бедна фантазията!
  Властниците в България през последните десетина години сведоха демокрацията общо-взето до формална процедура; отгледаха си електорат, който по тази формална процедура регулярно ги избира да ни управляват. При демокрацията прави са онези, които в обществото са повече; при формалната демокрация прави са онези, които са повече сред гласувалите.
  С други думи, демокрацията, макар и общо-взето формална, прекрасно им вършеше работа на нашите властници. А те взеха, че я захапаха и започнаха да я изяждат. Поглъщат я методично и без колебание. Аз подозирах, че вече са всеядни, но съм шокиран - та те така скоро ще стигнат до края на демокрацията даже като формална процедура.
  Какво ще бъде по-натътък, не мога да си го представя. Аз нали ви казах, че ми е бедна фантазията!
  16.11.2017 г.
  
  
  2.
  Не знам дали сте гледали филма на Стенли Кубрик
   „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“.   Прототип на Д-р Стрейнджлав там, макар и доста несправедливо (защото е убийствена сатира), е Херман Кан (1922-1983) - знаменит американски изследовател в сигурността, визионер, крупен специалист по прогнозиране, военни стратегии и системен анализ.
  Припомних си Херман Кан (по принцип в своите лекции често го цитирам), защото той измисля неологизма “wargasm”.
  Като гледам властниците у нас как са започнали войни, конфликти, битки, атаки
с политически опоненти, с всякакви различни от техните интереси, с частни бизнеси, с иначемислещи хора,
  та си мисля, че ги е обхванал самоцелният стремеж към колкото се може повече “wargasm”-и. Но от такива опасни и измамни наслади никога не се е заченало нищо добро за страната.   А пък за стремящите се към тях - още по-малко...
  17.11.2017 г.
  
  
  3.
  Макар и от първото поколение неудачници и наивници сред политиците, аз продължавам напук на реалността, да смятам, че Народното събрание може да спре пълзящия си разпад като ключова институция и може да бъде върнато в центъра на нормалната и реалната политика като фундамент на демокрацията (ни).
  Така ще се помогне да бъдат спасени и другите базисни институции на демокрацията чието изяждане и изтласкване от сцената върви през последните десетина години, като те биват заменяни с импулси, имитации и импровизации на отделни личности.
  Но за да се спаси Народното събрание като институция, да му се вдъхне нов живот като фундамент на демокрацията, са необходими много и разнопосочни усилия и условия.
  А едно такова усилие, едно такова условие е да се спре пагубната тенденция за създаване на усещането, че всеки случаен човек, само защото е стоял в точното време на точното място, край което ще мине кортежът на Лидера, може да стане Председател на Народното събрание!
  Нека хвърлим поглед към Историята на България и ще видим какви Личности са били Председатели на Народното събрание! Не бива, не бива за нищо на света и на никаква цена повече на това Високо и Свято място да сядат случайни хора, хора средняци, хора средностатистически, хора без позиции и биографии, хора без държавнически характер и визионерско мислене...
  17.11.2017 г.
  
  
  4.
  Извинявам се на Апостола, че го цитирам в този точно контекст:
  "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."
  Наш национален спорт е да настъпваме мотиката отново и отново и всеки път тя да ни удря по-болезнено по челото и звукът от удара да кънти все по на кухо...
  Явно българската политическа пропаст е многодънна и под всяко дъно има поне още едно. Затова тя е бездънна. Сиреч бездна - без-дна...
  17.11.2017 г.
  
  
  5.
  Жозе Сарамаго (1922-2010), Нобелов лаурет (1998) – „Слепота“.
  Чета този негов шедьовър и постоянно имам жестокото усещане и ужасното чувство, че става дума за внезапно връхлетяното от слепота наше общество...
  18.11.2017 г.