Невъзможността на абсурдността

  1.
  Понякога, като загубя всякаква надежда, започвам да се уповавам на историята на еволюцията на видовете. Еволюцията отвреме навреме си прави равносметка и като установи, че нещо е тръгнало в погрешната посока, взема мерки да го отстрани от пътя на нормалността. Пример за това са динозаврите. Ето защо си казвам - няма бъдеще за същество, род, вид, режим, система или просто някакво естествено или изкуствено творение с огромен стомах и мъничка глава. То ще се срине под невъзможността на собствената си абсурдност...
  14.11.2017 г.
  
  
  2.
  "Сведенията на един глупав човек относно това, което казва един умен човек, никога не могат за бъдат точни, защото първият несъзнателно превежда това, което чува, в нещо, което сам може да разбере."
  Бъртранд Ръсел
  Тази мисъл на големия философ и математик е по друг повод, но...
  Напоследък с колеги и приятели често си говорим, че доносничеството у нас се възражда и набира сила. Това означава, че то си струва, отплаща се и се заплаща, както и че се изисква, толерира и поощрява.
  Аз си патя от него и знам какво му е на човек да стане негова жертва...
  Каква голяма илюзия е било да смятам, че доносничеството е тоталитарен рефлекс. Дали пък не е нещо като национална черта или поне национален спорт, в който сме много добри?
  15.11.2017 г.
  
  
  3.
  Честно казано, заобиколен от умни млади хора в работното ни време и от мъдри книги в свободното ми време, постоянно се притеснявам да не би обстоятелството, че простотията и простите персони в политиката ми идват в повече, да не е от някакво високомерие, от снобство, от вземане себе си насериозно, от знам ли какви още психологически причини...
  Но преди малко ме заговори един съвсем обикновен човек, ядеше геврек и даже си помислих, че също след лекцията с удоволствие бих си хапнал геврек, но нещо отдавна не съм срещал да ги продават на улицата топли-топли, както някога в Перник.
  Та този човек ми каза в общи линии следното:
  - Много простотия г-н Слатински навсякъде, много простаци се навъдиха, не бяхме толкова прост народ или не са ни позволявали по-рано да ни проличи простотията, знаели са някои прости хватки да ни карат да бъдем умни. А сега – каква простотия, колко простаци! Особено в политиката! Ама там простотията и простакът не са личен проблем, те - вие най-добре трябва да го знаете - са национален проблем, проблем на националната сигурност! И още нещо - подобно тотално изпростяване е лошо и за нас – обикновените, т.е. простите хора. Политиците ни отнеха и това – да се наричаме прости хора. Сега те са простите хора. И се питам – а ние тогава кои сме?
  16.11.2017 г.