Български деца от два различни свята

  Хората, които имат шанса да са на заплата и работят честно и почтено, неизбежно влизат в един и същи ритъм на деня, в една и съща непрекъсната повтаряемост на преживяванията и впечатленията напът за работното място или после към дома. Така и аз.
  По-рано сутрин се намирах насред потока на студентите. Имах си свои наблюдения кой за какво отива към университетите.
  После започнах да излизам 15-20 минути по-рано, за да избегна натъкването на една персона, която ми действа деструктивно на настроението само като пресече пътя ми. Има подобен сорт хора, от които се носят негативни биотокове от комплекси, злоба, някакъв фанатизъм, сякаш цяла нощ мислили трескаво какво още гадничко да направят и затова не си струва човек да си убива деня заради тях като им мярка неволно физиономиите.
  А така пък попаднах в потока на учениците. Вече почти ги запомних онези, с които се возим заедно в метрото или ме задминават, защото вървят по-бодро от мен по тротоара. Виждам и чувам почти едно и също всеки ден.
  Има група поне 5-6 момичета - вървят шумно, не бих казал, че езикът им е такъв, на който бих се радвал, ако така разговаряха моите дъщери, темите за обсъждане са почти постоянни – бирички и нещо пó вчерашната вечер, Азис и Фики, готините момчета и „залупеняците”, само да избутаме до 10 клас (не ми е ясно защо точно 10 клас), повече няма да учим, кой в България е прокопсал с учене, кому е нужно ученето, първо ще си почина малко, после все някакво бачкане ще се намери... Български деца, които набират скорост край мен по булеварда и ускоряват крачка само за „да не се развика онази на вратата” и „да избутаме тоя ден, а довечера пак там нали, дай пет!”...
  Има и групичка от най-много 2-3 момичета, облечени по същия начин, вероятно учещи в същото училище (не знам точно всички училища, намиращи се в тази посока). Също вървят бързичко, също са весели, но ги чувам да говорят на далеч по-сериозни теми – днес например за медиана и една втора хикс по нещо си – от частния урок снощи по математика, за биология и физика, за изпити с тестове, или къде е по-добре – разбрах преди малко, че най-добре е в Германия. Те смятат да продължават да учат и очевидно не у нас. Български деца – също като онези, а от два различни свята! Докато другите ще останат тук и не смятат да учат повече, те пък смятат да учат още дълго и в чужбина...
  Такава като цяло е картината всяка сутрин. Пак казвам – деца на България, а сякаш от различни планети. Чувам и виждам постоянно ето това и то е почти едно и също, сутрините си приличат. Който има шанса да е на заплата и работи честно и почтено (сиреч не е протеже, синекур, наш човек безделник, вечна скатавка, известен на всички доносник на ушето на ръководството или неизтребимия тип брутални шефове, които вместо да горят за институцията, само мачкат тези под тях или се мазнят над онези над тях), той е малко като робот, малко като зомби, започва и завършва деня с много подобни подробности от пейзажа и вече ги знае почти наизуст.
  Не знам защо, обаче, тази сутрин имаше и нещо малко по-различно. Поради някаква неизвестна за мен причина, от близкия парк се носеше шумна глъч, смехове и протяжни викове, при единия от които групата броеше – ... седем, осем, девет, десет, единадесет... Това не го разбрах, все пак не е средата на май, а краят на октомври?!
  
  27.10.2017 г.