Миризмата на хаоса

  Между понятието за хаос (в живота) и понятието "хаос" (в науката), както казват в Одеса, има две големи разлики.
  Но у нас те имат нещо много общо. Защото описват достатъчно точно нашата действителност.
  -- През последния месец, а особено през последните седмици нараства състоянието на хаос в страната ни. Усещането за неуправляемост се разнася като миризмата на пържена риба през отворената към коридора (!) врата на съседите от етажа. Тук ХАОС означава онова, което то означава в живота - тотална липса на каквито и да било идеи у управлението, самоускоряваща се анархия в ключови дейности на държавата, достигащи до цинизъм абсурди (питонът пише закон за защита на намиращите се в аквариума му зайчета), пълна неподготвеност към извънредни ситуации, ескалиращ разпад на комуникацията между властимащи и властпотърпевши...
  -- През последния месец, а особено през последните седмици нарастват предпоставките за хаос в страната ни. Чувството за приближаването му е като свличането към ръба на пропастта - колкото по-близо до нея, толкова по-бързо е това свличане. Тук ХАОС означава онова, което то означава в науката - нагледно се представя с пеперудата, която помахала с крилца в Бразилия, а се получило торнадо в Чикаго; сиреч много малки въздействия могат да имат (и ще имат!) много големи последствия. Именно това е ситуацията на ръба - ако се спънеш на равното, в полето, най-много да си олюпиш коляното или обелиш носа, но на ръба на пропастта и най-малката погрешна стъпчица и може да преминеш в ново агрегатно състояние.
  Ето натам пълзи България. Някой най-обикновен ден, ако продължава хаосът в научния смисъл на думата, така както той продължава в житейския смисъл на думата, ще се случи нещо мъничко, а в резултат от него ще произтече нещо огромно. Както с един пренадут балон - ще го боцне някое невинно детенце с карфица от любопитство и ще се чуе страшно Пууук!
  
  26.10.2017 г.