И от Витоша по-високо има, и от Искъра по-дълбоко – също...

  В Теорията на системите има ключово правило - колкото повече една система взема своите решения без отчитане на началните и граничните условия, въздействията на външната среда и процесите в самата нея, толкова повече нараства вероятността в един момент системата да вземе решение с катасатрофични за нея последици.
  
  Казвам това с тревога, защото Първото лице, единствено число в държавата ни, след като Му стана тясна вътрешната политика, започна да навлиза смело и самоуверено, без колебания и без съмнения, във външната политика. Там с характерния си за него стил, Той постоянно ръси експромти, първите хрумнали Му мисли, онова, което е най-напред на езика Му, всевъзможни бисери с непремерена патетика. И това се прави без нужните знания и познания, твърде импулсивно и прекалено първосигнално. Само че става дума за външна политика, за международни отношения, за дълбоки пластове в общественото съзнание, за исторически комплекси, все още цъкащи като незаличени рани с часовников механизъм. И опасението ми е, че както си говори без да съзнава къде пипа, както си ръси семпли фрази, които докосват оголени нерви, Той може някой ден да каже нещо такова, което ще има дългосрочни деструктивни последици за нашата държава, обществото и гражданите. Ние сме в Рисковото общество, в ситуациите на ръба, когато малки въздействия могат да имат големи последици. Затова всяка лекокрила пеперуда е в състояние да махне небрежно с крилца, и да предизвика торнадо. Ето защо е по-добре, за да се избегне махането с крилца от пеперудата, което би предизвикало зловредно торнадо, просто да махнем крилцата на пеперудата. Като някой й обясни, че не може да си реди словесни абсурди както й хрумне. А трябва да си дава сметка, ясна сметка, че и от Витоша по-високо има, и от Искъра по-дълбоко - също.
  
  28.10.2017 г.