Необходима ни е Морална революция

  Нашият обществен живот е дълбоко деморализиран и все повече аморален.
  Деморализацията и аморалността идват откъм политическата класа и най-вече от двете най-големи (и донякъде единствени реални в смисъла на миналия 20 век) партии.
  
  Партията на власт и всъщност Партията на властта деморализира обществото и му инжектира конски дози аморалност, главно поради следните си грехове:
  - КОРУПЦИЯТА – тя се превърна във вертикално изградена йерархия, която на всяко хоризонтално ниво изплита мрежи, хранещи се с корупция, съществуващи заради корупцията, включваща хора, които обезпечават разпълзяването на корупцията и имат единствен стимул да влязат в някоя мрежа, за да се възползват от корупцията и да се възползват от корупцията, за да си пробият път нагоре по йерархията.
  - НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА – те отвориха всички шлюзове през които непрофесионалисти и просто некадърници нахлуха в администрациите – както като изпълнители, така и – особено! – като ръководители. Всеобща е видимостта на това колко ниска топка са кадрите на партията на властта, които щурмуват бастионите на институциите и организациите. И макар некадърният служител да е вреден с това, че не разбира какво прави и как да го прави, още по-вреден е всеки началник, който не знае къде е попаднал, нехае за доброто и бъдещето на институцията, която е спуснат да ръководи и главното – не разбира какво управлява и как да го управлява.
  - ДЕФИЦИТЪТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕ, КУЛТУРА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ – цялостното поведение и в центъра и по места е демонстративно игнориране на тези понятия и парадиране с незнанието и необразоваността, с пренебрежението към добрия език и добрите маниери, с демонстрирането на малко или повече простеещо и изпростяло, нахакано и нахъсено, най-малкото лека арогантно и поне отчасти агресивно държане на поразени от дълбоки комплекси случайни за постовете им хора.
  - ПАРАЛЕЛНАТА РЕАЛНОСТ – всичкото им говорене, бесният пиар, замазването на действителността, повърхностните послания постоянно пренасят обществото в една друга реалност, в която няма безработни, хората са с достатъчно пари, кафенетата са пълни, болните получават качествено здравеопазване, престъпността е изчезваща, контрабандата – изчезнала, всичко цъфти и връзва и никой никога не е управлявал по-добре от тях страната ни.
  
  В същото време Вечно Втората партия, тази от странната страна Позитания, деморализира обществото и допринася за аморалността в него главно поради следните си грехове:
  - КОРУПЦИЯТА – тази партия никога не се е борила с корупцията и нито знае как да се бори, нито има сили да си даде сметка за това. Тя е майката на корупцията в България и в случая не крушата не пада по-далеч от дървото, а дървото не може да мръдне и на милиметър от крушата, гледа я хипнотизирано и пресмята безпомощно и озлобено загубените ползи от това, че други ръфат тази круша.
  - ИСТОРИЧЕСКАТА ОБРЕМЕНЕНОСТ – това е може би най-голямата беда на Прехода, а именно, че за разлика от повечето нормални държави в Преход (ако не и всички), бившата комунистическа партия се препречи като кост в гърлото на демокрацията и системно саботираше нейния ход. Това е беда и за България, и за нормалните леви, за мислещите социал-демократи - че обременената с тоталитарни грехове партия натрапи себе си на Прехода и не даде на страната ни да се отърси от лошите неща в миналото, а ги превърна в част от настоящето, макар че те си бяха лоши и в разюздаността на Прехода станаха още по-лоши.
  - ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА – най-големият грях на тази партия през изминалите 30 години на Преход, пълен провал с апокалиптични мащаби, какъвто никой друг не е причинявал и да се надяваме, няма да причини на страната ни. Преживяното по време на този разпад на държавността, икономиката, финансите и ценностите е вградено в нашето постсоциалистическо ДНК, то ни уврежда като общество, то прави съзнанието ни генно модифицирано и е като нелечима генна болест в начина, по който функционира нашият социум.
  - НОСТАЛГИЧНАТА РЕАЛНОСТ – ако другите непрекъснато пренасят България в паралелна реалност, тези я пренасят в миналото, в отишлата си завинаги реалност, тази на носталгията, на т.нар. „златна клетка” на социализма, на социално пасивните и зависещите от държавата хорица, на липсата на отговорност за личния живот и на бягството от свободата да вземаш решения, които се отнасят до теб, на изживяването като жертва на конспирации и очакващи спасение само от добрия дядо Иван, който сега е дядя Володя. Носталгията към безвъзвратно отминалото минало и соченето с пръст само на онова, което е загубено, заедно с обезценяването на това, което е спечелено – ето как БСП, давайки си сметка, че живелият при социализма неин електорат се топи по естествени причини, започва неестествено да си създава допълнителен електорат от неживели при социализма, но също така ставащи жертви на носталгията хора – състарени по дух, независимо от годините си, развили, пак независимо от годините си, нагласи и комплекси на нуждаещи се от обгрижване и обслужване от държавата аморфни същества.
  
  И ето, че идвам до главната теза на този текст. А тя е, следната:
  
  В икономически (а и в политически) план ние сме вкарани в едни дисциплиниращи и преопределящи в много отношения пътя на страната ни европейски рамки. Който и да дойде на власт, ако България остава в Европа, ще управлява общо-взето по един и същи начин като закони, бюджет, приоритети и решения. Има някакво значение, разбира се, кой точно е на власт, но не чак толкова. Не напразно вече от години никой у нас не се интересува от партийни и управленски програми, още повече от партийни и управленски стратегии.
  Това, от което се нуждае страната ни е
  МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
  Една такава революция може да спре ерозията на обществото ни и на нашия обществен живот в резултат от ескалиращото деморализиране и нарастващата аморалност.
  Онзи, който спечели нашето общество за такава МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ, може да пречупи негативната и обричаща ни тенденция на низходящо развитие и да спре пропадането на България.
  Нищо друго не може вече да спаси страната ни.
  
  Тази МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ би трябвало да има следните измерения:
  - ТОТАЛНА И РЕШИТЕЛНА ВОЙНА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
Корупцията е като природно бедствие, тя съсипва страната, изпива жизнените й сокове, вилнее с бруталността си, разяжда демокрацията и унищожава самото понятие „Общество”.
  - ПРЕПОТВЪРДЕН НАЦИОНАЛЕН КОНСЕНСУС ОКОЛО СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА НАШАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА, НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА.
  Това е изключително важно, жизнено важно. Мнозина започнаха да си играят с огъня, да поставят под заплаха – гласно, полугласно или негласно – тези приоритети, с действия и бездействия дори във властта ерозират тези приоритети, подкопават консолидирането на обществото около тях и поставят под заплаха дори съществуването ни като държава. Препотвърждаването на този национален консенсус означава и отказ от коалиции и каквото и да било сътрудничество с партии, които са срещу тези приоритети. Тук компромиси не може да се правят. Дори при демокрацията не всичко е позволено, демокрацията не може да работи с партии и фюрерчета, които я мразят, които я използват за да я рушат, които искат да тласнат страната ни във вакуум и в гибелни посоки.
  - РЕАБИЛИТИРАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА И КАДЪРНОСТТА, ЗНАЕНЕТО И МОЖЕНЕТО, ДАВАНЕ ШАНС НА ТАЛАНТЛИВИТЕ, ОБРАЗОВАНИТЕ, СПОСОБНИТЕ И ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ.
  Онова, което аз наричам новият СПИН – Синдромът на придобитата институционална некадърност - е проказа, която руши тялото и душата на управлението в България на всички нива. Администрацията, институциите, организациите, различните многобройни структури на властта и с власт, са превзети от дилетанти, непрофесионалисти, неспособни и безпомощни в експертно отношение хора. Преминат е всякакъв критичен минимум на бездарие, на потресаваща неспособност, на фрапиращо неумение и на шокираща злеподготвеност. Некадърността е октопод, който души България – България вече остава без въздух от него, а значи и без бъдеще поради него.
  - КАТЕГОРИЧНА НЕПРИЕМЛИВОСТ НА ВСЯКО НЕЕТИЧНО, МОРАЛНО УКОРИМО ИЛИ БЕЗНРАВСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ НА ПОЛИТИЦИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
  Видният съвременен френски философ Андре Конт-Спонвил пише:
  "В деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста-мръсник... Законното не е еквивалентно на доброто. Незаконното не значи зло. Когато се забрави тази разлика и се задоволим само със спазването на законността, когато съобразяването с демокрацията замести моралното съзнание, изпадаме в ситуацията на демократично варварство."
  Ние не можем да допуснем окончателното превръщане на България в демократично варварство, в което царства легалиста-мръсник.
  Партиите не бива повече да търпят в редиците и правителствата си, в парламентарните си групи, в управлението им хора, които парадират с нагло богатство без да са доказали доходите си за него; хора, които създават дрийм тимове от прокорупционни роднински назначения а пък биват изкарвани светци; хора, които продължават да шестват из институциите въпреки съмненията в тяхната почтеност; хора, които са осъдени на някоя инстанция и т.н.
  Всеки такъв човек трябва автоматично да напуска своя пост, да се опита да изчисти името си и тогава да се връща отново в политиката и управлението.
  Партиите трябва да се обединят около отказа от кръговата подкрепа, от мафиотското взаимно поддържане, от разбирането, че ако от тях отпадне един, това ще повлече крак и за останалите, затова дайте да браним всеки, независимо какво е направил.
  Да, при демокрацията и в нейното управление може да има отделни персони с нечисто и дори мръснишко поведение, но не може политическата система да ги толерира, тя не може да бъде нечиста и с мръснишко поведение. Защото тогава всичко е безсмислено, всичко отива на вятъра, всичко пропада и прогнива.
  Да го кажа още веднъж и още веднъж - България ще продължи да запада и линее, ако на най-високите етажи на демократичното общество е допустимо и обществено търпимо да шестват хора с взривяваща обществото липса на морал, етика, нравственост, порядъчност.
  
  Ето това са за мен измеренията на МОРАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, от която се нуждае България. Революция не е може би най-точната дума, много революции са се превръщали в бедствия за обществата. Но тук „революция” е метафора. Това, за което говоря е да се върне моралът в политиката, да се върне порядъчността в политиката, защото безнравствеността в нея се е превърнала в другото й име. И затова с пълно право в България се смята, че политиката е мръсна работа. Не, тя не е мръсна работа. Но се случва да се прави от мръсници. Да спре да се случва това у нас – ето какво е всичкото, което исках да кажа тук и сега.
  
  30.10.2017 г.