Поредната трагедия. Или деградацията на демокрацията…

  При всяка трагедия помествам от 15-тина години практически един и същи текст, актуализиран евентуално само с подробността, свързана с поредното природно бедствие.
  Ще направя и сега същото без да променя абсолютно нищо, дори една дума.
  Ето какво съм писал и повтарял от 2002 до 2014 г. После май загубих вяра и престанах да дописвам и добавям... Пък и какво да му добавяш за мрачното време на последните 8-10 години на установеното вече и консумирано безотказно от олигархията и обслужващия я политически елит постпреходно статукво.
  Както се казва, възможните прилики с актуални събития не са по вина на автора.
  
  Ако не си стегнем системата за гражданска сигурност ("гражданска" тук е в смисъла, в който се говори за гражданска защита) нормативно и материално, като инвестиции и кадрово укрепване на значителна част от критичната инфраструктура и извънредните ситуации, първите реагиращи и ранното сигнализиране и превенцията, действията при кризи и ликвидирането на последиците от тях, ние ще продължим да се скапваме като държава, да изпадаме в потрес и безпомощност всяка пролет от наводнения, всяко лято от пожари, всяка есен от дъждове и всяка зима от снегове.
  Превърнали сме се в страна, която е изненадвана и тласкана в управленски, транспортен, процедурен и психологически хаос при всяка, дори най-малката, най-незначителната аномалия, с каквато е изпълнен редовият, нормалният живот.
  В обществото се налага психологията на страхливостта, паниката, пасивността и песимистичното предчувствие на нередността и отклонението от нормата като непреодолима беда.
  Една от причините за това е безсилието на което и да е управление през последните години да се държи адекватно в мъничко по-сложна ситуация.
  Друга от причините е разгонването с чистки, партийни назначения, кариеризъм и от съображения за грешно разбрани икономии на почти всички специалисти, експерти, кадърни хора и професионалисти от цялата система за гражданска сигурност.
  Трета причина е разсоциализирането на обществото ни, всеобщото недоверие във властта и неверие в нейните способности да се справя с каквито и да е изискващи управленски капацитет проблеми.
  И четвъртата причина е, че (точно както е по наука и по-точно както е описано от науката) извънредната ситуация освен всичко друго е и речеви акт, т.е. тя може да бъде разказана, "продадена" от властта на обществото като извънредна. Властта прави това от една страна, защото когато една ситуация е извънредна, обществото по-лесно ще й влезе в положението - ами извънредна е ситуацията, какво да се прави, ето, властта колко много направи, какви усилия положи, как отиде на място, как пи кафе на крак насред бедата, как не спа повече от няколко часа през нощта, как опита всичко възможно и т.н, и т.н
  От друга страна, на властта разказът за, видите ли, извънредността на ситуацията, й е нужен, защото когато ситуацията е извънредна, обществото много по-лесно може да се съгласи да даде извънредни правомощия на властта - че кога ако не в извънредна ситуация да й се дадат извънредни правомощия?! А като получи тези извънредни правомощия, властта може да ги инвестира не в справянето с извънредната ситуация, а за свои си, користни, егоистични, властови цели - да си вдигне рейтинга, да си укрепи властта, да натика опозицията в миша дупка и да я обяви за деструктивна и дори опасна, да отклони вниманието от собствените си допуснати слабости, от собственото си безхаберие преди извънредната ситуация, от собствената си неподготвеност, от собствената си неспособност и дори непригодност да управлява кризи и при кризи...
  Всъщност, можем при всяка пò така ситуация, да обявяваме ваканция за държавата - наводнителна, пожарна, дъждовна, снежна, заради сушата, поради поледицата, слънчева, лунна, грипна и управленска...
  
  По-долу ще приведа мой текст - само за информация, защото при такава държава и при такова отношение на елита към собствения му народ смисъл няма от нищо. Катастрофата в България вече се е състояла. Ние сме държава, намираща с в посткатастрофична фаза.
  Да, катастрофата вече е настъпила, само че обществото още не си е дало сметка за това. Ние живеем в посткатастрофично време по отношение на всички основни аспекти на националната сигурност. Както впрочем и (можем да кажем — в това число) на гражданската сигурност, здравеопазването, образованието, социалната политика и къде ли още не.
  В условията на настъпилата катастрофа управляващите в системата за национална сигурност са подобни на объркания лодкар, чиято лодка е подхвърляна в бурното море, а той прави панически действия, гребе напосоки, гледа само да не се удари в някоя видима скала, но няма нито време, нито сили, нито събрани във възел мисли как да избягва подводните скали, затова някоя от тях би могла да се превърне в тежка, окончателна присъда за лодката му.
  Може би ненапразно думата „риск“ произлиза от „подводна скала“. Днес българската лодка е подмятана от морето, а нейните управляващи симулират, импровизират, имитират и наподобяват някакво управление на лодката, но само по отношение на видимите опасности и заплахи. Що се отнася обаче до истинските рискове, т.е. невидимите подводни скали, за тях няма нито представа, нито стратегия, нито воля, нито капацитет за управление. България като че ли съществува по инерция, ден за ден, от дъжд на вятър, докъдето може и нито миг след това…
  
  Следва текстът (част от текста) за катастрофата в гражданската сигурност:
  
  "В България в жизнено важната област на националната сигурност – гражданската сигурност, 21 век още не е дошъл: управленски, концептуално, нормативно, финансово, информационно и кадрово цари хаос, нарастваща дезорганизация. Ние сме държава без закон за управление при кризи! Няма не само ранно сигнализиране, няма и превенция. Само и единствено – тичане след събитията. Пасивно се изчаква бедствията да се случат. И когато те се случат, когато хората загинат, властта, която всъщност е причинила с нехайството и некомпетентността си смъртта на тези хора, обува гумени ботуши, слага лицемерни маски на съпреживяване и раздава на близките и роднините на удавените хора пликчета с пари. При това пари взети не от нейния джоб, а от партийните субсидии, които пък се вземат от данъците на същите тези удавени хора и техните близки и роднини!
  В политиката и при демокрацията винаги властта е отговорна. А когато тя не е на нивото на отговорностите си, тя е виновна, при големите провали тя е престъпно виновна.
  У нас именно властта съсипа Гражданска защита:
  - най-напред я накара да говори на развален български език, заменяйки в нея прекрасни специалисти с партийни протежета от Родопите и Делиормана (така един обикновен водопроводчик бе спуснат като парашутист да управлява свръхсложната система наречена язовир „Тополница“ и с въпиющата си безпросветност и некомпетентност причини огромни щети на близо 1000 къщи, разположени надолу от язовира, когато язовирът преля и водата му бе шоково допусната и изпусната да тече на мътни талази към населените места);
  - а после я натика в МВР, под шапката на Пожарната (а наред с това наложи критерии за кариерно израстване, изискващи няколкогодишен стаж в МВР; но как хора от Гражданска защита могат да имат този стаж, като довчера са били извън МВР? - никак, затова те биваха първите уволнени).
  Сетне мои колеги и приятели ми писаха с молба – да съобщя на обществото, защото моят глас се чувал, - че в тяхната област има десетина язовири, чиято стена може да се спука. Но мога ли аз да взема грях на душата си да изплаша цяла област, че седи върху мини със забавено действие? Мога само да споделя този факт с властта, но властта нехае, тя пет пари не дава, впрочем, дава пет пари, но после – в пликче и от партийните си субсидии.
  Нека да не бъда неправилно разбран: Противопожарната дейност е изключително важна, тя изисква огромен професионализъм, а не трагична некомпетентност (чрез която бе хвърлен военен хеликоптер да гаси пожар, а после президентът трябваше да праща венци на гробовете на загиналите пожарникари, защото гасенето на пожар с хеликоптер си има технология и си иска определен тип хеликоптер, със съответното оборудване). Противопожарната дейност е безценно важна, но тя е дейност, която основно върви впоследствие и след като пожарите избухнат и ги гаси, докато Гражданската сигурност върви преди и пред извънредните ситуации – прогнозира ги и ги ранно сигнализира, осъществява превенция и минимизира рисковете от тях, а едва после, ако рисковете се материализират, се мобилизира и действа заедно с цялата мрежа за противодействие и ликвидиране на последиците. Заедно с Пожарната, Армията, Бърза помощ и т.н."
  
  25.10.2017 г.

  
  
  P.S.1.
  Деградацията на демокрацията...
  В постоталитарното общество виновни бяха Политбюро, върхушката на БКП и ДС, висшата номенклатура...
  В постпреходното общество виновни са клошарите, машинистите, метеоролозите..
  
  26.10.2017 г.
  
  
  P.S.2.
  Мой приятел ми обърна внимание на следното. Обвинението, че метеоролозите са виновни е не само цинично, то е абсурдно! Представете си държава, в която управляващите сядат да слушат телевизионната прогноза за времето, за да знаят какво да правят! Това означава само едно - властимащите хал хабер си нямат за всички възможности, инструменти, институции, центрове - национални, регионални, европейски и глобални; наземни, въздушни, космически - за събиране и анализ на информацията, превенция, ранно сигнализиране, прогнозиране и предвиждане!!!! Страшно е да си го помисли човек. Трагично е, че не трябва и да си го помисля, защото е точно така.
  
  27.10.2017 г.