Все повече с помпозна форма и екскурзионно съдържание

  Винаги бях много скептичен, когато поради липса на реални правомощия и понеже като правило правителството не му възлагаше да прави каквото и да било, президентът Първанов трескаво дирише онова, дето може да го съобщи като конкретно свършена работа при пътуванията му по широкия свят.
  Често взимаше в делегацията си някой шеф на някаква агенция, който да подпише там нещо, че да не е без нищо.
  
  Онези времена на изключително важните посещения на най-високо ниво постепенно отминават - днес, когато има много и най-различни способи за общуване и обмяна на мнения. В голяма степен все още ни носи някаква инерция, работят дадени традиции, има известна символика, случва се определена полезност, но още тогава, 2002-2006 г. (без да съм пътувал абсолютно никъде с президента Първанов, държа да се знае), бях убеден в ниския к.п.д. на всичките тези ритуали с привкус на развлечение и преразход на енергия, време, ресурси и емоции за подготовката им.
  Ненапразно през втория мандат започнаха откровените екскурзии с прицелна стрелба от 500 метра със суперскъпи и супермодерни пушки по нищо неподозиращи изчезващи архари и благородни елени...
  Още повече, че голямата политика загуби огромна част от своята стратегическа визия, от дългосрочния си поглед напред, дори отвъд хоризонта и вероятно и затова постепенно, това го доказва опитът на редица държави, тя изоставя помпозността. В тази помпозност има нещо от 20 век, а пък на фона на всичкото онова, което се случва в нашия свят, тя започва да изглежда отчасти архаично, донякъде аристократично, в известна степен безполезно и поне мъничко музейно в изоставането си от динамиката на процесите и присъщностите на новия век с неговите комуникационни и информационни технологии.
  
  14.10.2017 г.