Глухарите са глухи

  1.
  Нелепите вопли и масовата мобилизация по повод хасковския позор, ми приличат на сцената "Бият Паниковски!" от "Златния телец" на Илф и Петров. Ето пасаж, а за повече - на приведения линк - https://chitanka.info/text/16079/13:
  Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
  — Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  — Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
  — Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
  — Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
  — Повече от пет минути.
  — Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.
  
  03.10.2017 г.
  
  
  2.
  Хасковски напеви:
  Руснаците разбират от тези работи и го наричат "круговая порука".
  Патоветеринарите, видели много ненаситни търбуси, му казват "свински черва".
  Народите с опит в чуждото присъствие из земите си го зоват "гьонсуратлък".
  А социлианците, понеже много държат на подобни неща, го именуват "омерта".
  
  04.10.2017 г.
  
  
  3.
  В страната ни, макар и под повърхността - като под капака на прегряваща се скороварка, започват да набират сила едни непредвидими с последствията си процеси.
  А властниците се държат като глухари в любовен период - токуват с широко затворени очи и се опиват от пъстрото си оперение, екстазните трели и надутите от пъчене (или преяждане...) шии.
  Дочува се - все още едва-едва - тътен от разместването на тектонични плочи в нашето общество.
  Но глухарите са глухи за него.
  Затова както преди време, ще цитирам двама мъдреци.
  Най-напред Мао:
  “Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд.
  При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.”
  А след това баба (стара-майка), светла й памет!:
  "Който не разбира светкавицата, го треска гърмът...".
  
  04.10.2017 г.
  
  
  4.
  Жалко, че обществото продължава да гледа на всичко като изолиран случай, като личен проблем, като индивидуално решение, като персонална наглост...
  Това е политика и ето защо партията, от която е клиничният случай носи пълна отговорност, че знаейки какъв случай е той, го е сложила в редиците си.
  Тази партия е преценила, че точно такъв тип отговаря на интересите и профила й, че той ще обслужва нейните цели и ценности, ще й върши работа, ще й носи позитиви. Защото е част от нея - по манталитет и нрав, защото в някакъв много ясен смисъл той Е Тя.
  И онова, което е станало не е изолиран случай, не е личен проблем, не е индивидуално решение, не е персонална наглост.
  То е логично следствие от кадровата политика в дадената партия, то е адекватно отражение, макар и леко хиперболизирано, на нейната същност, то е начинът, по който тя чрез своите лидери причинява и ускорява разпаднето на нраствената и моралната тъкан на обществото, то е форма на нейното съдържание...
  Затова и говоря с огромна тревога за случващото се - ден след ден да ставаме все по-уродливо общество.
  
  06.10.2017 г.
  
  
  5.
  Ние тримата пием кафе - с двама мои приятели.
  Единият приятел каза, докато поръчвахме трите кафета - виенско, капучино и лате (които в това кафене обикновено са почти еднакви):
  - Както и да говорим, както и да го гледаме, днес в едно ТВ студио ударихме дъното, беше грозно, беше нагло, беше просташко и беше цинично.
  Аз успях да вметна, докато ни сервираха трите кафета - виенско, капучино и лате (които в това кафене наистина изглеждат неразличимо еднакви):
  - Беше донякъде страшно, замириса ми на малко тоталитарно, на мъничко фашизоидно, но частично поне черноризесто, тръпки ме побиха като изгледах записа.
  Другият приятел обобщи докато си пиехме трите кафета -
виенско, капучино и лате (които в това кафене се оказаха пак съвсем еднакви):
  - Не, не ударихме дъното. Ние от десетина години сме на дъното по нравственост, морал, етика, възпитание. Просто днес в това ТВ студио свалихме за пореден път дъното още по-ниско.
  Добавих, докато плащах трите кафета - виенско, капучино и лате (които в това кафене явно никога няма да бъдат различни):
  - И още по-низко...
  
  06.10.2017 г.
  
  
  6.
  Пълзим по скàлата от безцветното, през сивото към оттенъците на кафявото.
  А утре какво иде - черното?
  Най-напред бе невъзпитаното, после дойде нахалното, сега вече са проявите на наглото.
  А утре какво да чакаме - нацисткото?
  
  07.10.2017 г.
  
  
  7.
  Тя нашата стана шайка, хайка и жална ни майка...
  
  08.10.2017 г.
  
  
  8.
  Не, вече не е добородушно смешно.
  Не, вече не е откровено комично.
  Не, вече не е просто трагично.
  Не, вече не е направо жалко.
  Вече е изключително опасно.
  
  08.10.2017 г.
  
  
  9.
  Мръсниците ме дразнят. Те покваряват тази страна. Днес комбинаторите управляват храма, ръководят вестници, финансират избори, лансират фигури, които след това ще им осигуряват пазарите и ще прокарват пътищата. Те формират един нов елит. Техните потомци ще представляват утрешната аристокрация. Вървим към управление на бандити.
  Не, не познахте. Това не е написано днес, то е казано във филма "Смъртта на един негодник" (1977 г.)
  Преди време писах, че е хубаво на сегашния елит тематично да му бъдат показани специално подбрани 10-15-20 филма. И бях на мнение, че може да се започне точно с този филм - режисьор Жорж Лотнер, с участието на Ален Делон, Мирей Дарк, Клаус Кински, Орнела Мути и др
  
  08.10.2017 г.
  
  
  10.
  Честно казано, никога не съм разбирал как:
  -- когато си извършил нещо дълбоко неморално...
  -- когато една седмица близо не си разбрал какво си извършил...
  -- когато си принуден от обстоятелствата без право на обжалване...
  -- когато всички знаят, че нямаш друг полезен ход...
  То изведнъж представяш подаването на оставка като морален акт!?!?
  
  Морален акт ли е да лиснеш кал в лицето на някого и после, понеже си срещнал всеобщо осъждане, да се сетиш, че трябва да му се извиниш?
  Морален акт ли е да седиш в метрото, а коремът на бременната жена да те удря по носа, едва ли не, и слизайки, понеже си срещнал всеобщо осъждане, да й обясниш, че не си бил прав, като не си й отстъпил мястото си?
  Морален акт ли е да се присмееш на слаб и болен човек, че е слаб и болен, а после, понеже си срещнал всеобщо осъждане, да му кажеш, че малко си прекалил с присмеха?
  Морален акт ли е да происвоиш съзнателно пари чрез корупция, възползвайки се от властта си, а после, понеже си срещнал всеобщо осъждане, да върнеш парите?
  
  09.10.2017 г.
  
  
  11.
  Парадокс на сегашния проолигархичен постсоц с фасадната демокрация:
  
  Обществото ни не знае всичко за деянията на властта, но знае достатъчно - за да се потресе, разгневи, мобилизира и поиска промяната.
  Но въпреки че знае достатъчно, това не го кара нито да се замисли, нито да направи нещо. То е абсолютно пасивно и смълчано към това, което знае!
  Обществото ни не може както в късния соц да каже - не знаехме, че дотам са стигнали нещата! Не може да се оправдае, че от него са крили, че не е подозирало какво се случва в държавата.
  Напротив - то всичко вижда. Вижда корупцията; вижда гнета на местните партийни вождчета, дерибеи, господари и сатрапи; вижда какво се прави в държавата, вижда как се ширят повсеместно и на всички нива безсърдечни и некадърни администратори, които плетат мрежи от протежета, роднини, съпартийци и свои хора; вижда, че държавата не върви надобре и остава последна в Европа по всички позитивни, и първа в Европа по всички негативни показатели.
  Вижда обществото ни абсолютно достатъчно, знае абсолютно достатъчно и независимо от това, пет пари не дава за случващото се.
  Абсурден парадокс! Това е ненормално, анормално поведение. То не се връзва с никаква логика, то не се базира на никакви принципи. То не е снишаване, не е изчакване, не е нерешителност, не е дори страх.
  То е безразличие - абсолютно, тотално, всеобщо, масово.
  Безразличие към това, което се случва, безразличие към онова, което ще се случи.
  Тежка и много трудно лечима, ако не е вече нелечима болест, описана от науката - патологична форма на социална аномия, анемия, аномалия и апатия...
  
  11.10.2017 г.
  
  
  12.
  "Силните умове обсъждат идеи, обикновените умове обсъждат събития, а слабите умове обсъждат хората."
  Сократ
  
  Изминалата седмица, в която отново трябваше да се дивя на разни хора, от които няма отърваване, отново доказа колко прав е древният мъдрец...
  
  14.10.2017 г.