Живеем в сиво безвремие и паралелна реалност

  Четирите основни измерения - глобално (т.е. светът), континентално (т.е. Европа), регионално (т.е. Балканите и Черноморието) и национално (т.е. България), както сочи Науката за сигурността, са неразривно свързани за нас и въздействат на нас - като хора (на социумно равнище), граждани (на обществено равнище), българи (на идентичностно равнище) и човеци (на индивидуално равнище).
  Поради стратегическо безсилие, управленска немощ, политически скандали и информационно (медийно) оскотяване,
  ние живеем в сиво безвремие и паралелна реалност -
  за разлика от другите народи и общества,
  които живеят в реалното време и реалното пространство,
  където се случват множество събития и кипи както пълноценен и смислен, така и тревожен и противоречив живот.
  Ето защо ние все повече се изключваме от процесите в регионалното, континенталното и глобалното измерения, не се интересуваме като народ от тях, не разсъждаваме над тях, не ги осмисляме и не си вадим поуки,
  а се затваряме в собствения си казан, взет под наем от ада, варим се в собствения с изтекъл срок на годност сос, пържим се в своята гранясала мазнина, къпем се в словесната кал, която сякаш е единственото нещо, което можем да произвеждаме в несметни количества.
  Страшно но е, но ние наистина живеем сред безобразия и наглости, простотии и гадости, дерибействания и подлости; живеем махленски, провинциално, клаустрофобично, с консервиран ориенталски манталитет в минното поле на абсурда.
  Живеем така, че пропиляваме шансовете си, профукваме ресурсите си, проспиваме дните си и проиграваме бъдещето си.
  А най-важното - изобщо не ни пука, че е така.
  Държава без държавници, Власт без визионери, Управление без стратегически мениджъри, Общество без лидери, Народ без будители, Нули без единица.
  Ето в какво се превърнахме постепенно:
  Онемяла тълпа от кошаревски свидетели. Механичен сбор от спасяващи се поединично индивиди. Примирено племе с преклонени главици. Покорна рая, която е готова и въжето сама да си донесе, ако й кажат, че утре ще я бесят.
  
  Дано поне младите не станат като нас и решат да направят нещо полезно за страната си, да си я подредят такава, каквато те искат тя да бъде, за да живеят в нея, а не да се спасяват неудържимо от нея, обръщайки се с гняв назад: Няма да ви живея в скапаната държава!
  Защото иначе няма кой друг. Даже не знам вече и дали е имало...
  
  08.10.2017 г.