Участие в предаването на Лили Маринкова по телевизия „Канал 3”, 3 октомври 2008 година, 21.30 ч.

  Не можех да откажа на Лили Маринкова това участие, защото за мен тя е тежката артилерия на все по-оредяващата независимо мислеща българска журналистика и уважението ми към нея е огромно. Още повече, че като журналист тя ме е впечатлила и е водила разговор с мен още много преди (както казва един мой приятел) „да ни връхлети демокрацията”.
  Тук ще дам основните акценти на казаното от мен в предаването, в което участва също така Юлиана Методиева, поборник за независимостта на медиите и за човешките права у нас. Разбира се, няма да повтарям или само ще маркирам идеи и мисли, вече споделени в предаването на Велизар Енчев (вж. по-рано в този сайт).
  ● И този скандал е поредно доказателство, че за политическия ни и управленски елит не е останало нищо свято. И че той няма да се спре пред нищо в дестабилизирането и разклащането на основите на държавата и държавността ни.
  В същото време аз отново и отново се убeждавам, че дълбоките причини за ставащото у нас са в провала на ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, т.е. на Републиката на Прехода (така, както преди време се провали и фалира ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА – Социалистическата).
  В сегашната конструкция на държавата ни има много сериозни концептуални, системни, структурни и институционални дефекти. Начинът, по който тя е замислена и изградена не позволява повече тя да функционира ефективно. Той води до непрекъснато произвеждане на скандали, на хаос, на безпорядък. Този модел е изчерпан, той е неадекватен в новите условия на европейското ни членство.
  Не, това не означава, че трябва да се промени формата на управление, а че ние трябва да проведем Стратегически преглед на своята държава, на нейните закони, институции и ресурси и да преминем към изграждането на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА, на Европейската република България, която да отговаря на новите демократични условия, на европейските норми и приоритети на страната ни, на новото, на модерното време (за това виж съответните материали на този сайт).
  Не осъзнаем ли колко погрешно е конструирана днешната ни държава, ние ще продължим да се вглеждаме в това, което става, без да можем да си дадем отговор - защо то става, какви са причините за случващото се?
  В зората на демокрацията аз бях сред участниците в гладната стачка срещу тази конституция. Не се чувствам прекалено горд със своята гладна стачка, но ако ние тогава можехме да си дадем сметка колко недъзи има в конституцията, сигурно бихме гладували не 10 дни, а колкото трябва, за да бъдат избегнати тези недъзи.
  -- Например – създаването на чудовището наречено „Прокуратура” – подобна независима от всички и от всичко, от данъкоплатеца и от законите, стояща над всички, напълно безотговорна, защото не отговаря пред никого – институция! Виждаме, че иначе чудесният човек Борис Велчев не можа да я промени и тя отново не работи, остава си парализирана. Защото проблемът не е в главния прокурор, а в изначално дефектната и порочна конструкция.
  -- Или президентът – избиран всенародно, а имащ главно представителни функции. Виждаме как сегашният президент, понеже няма реални правомощия de jure, започна да воюва за реални правомощия de facto, разполагайки по всички власти и по всички нива на властта всички свои съветници (с изключение на мен).
  ● Ние трябва да си дадем сметка, да прогледнем и да видим, че демокрацията у нас е зациклила, че тя тъпче на място и не може да направи нито крачка напред.
  И това е така, както защото този модел на държавата е изчерпан, провален, спиращ развитието ни, но и защото българският елит в момента – олигарсите най-вече, но и голяма част от бизнес-елита, като и политическата класа или каста - те са ентиевропейски, антидемократичен, антимодерен елит.
  Този наш елит няма нужда от развито общество – защото то задава въпроси. Той няма нужда от просветени и образовани граждани – защото те разсъждават, те мислят на глас. Той няма нужда от високо квалифицирани специалисти – защото те искат големи (нормални, човешки, достойни) заплати.
  На този елит му е нужна деморализирана, обезверена, зациклила в мисълта за оцеляването тълпа, сива маса от обслужващ персонал.
  И още – този елит няма нужда от държавност, от държава, от национална идея, от общност, от общо разбиране – защо сме заедно, кое ни обединява, какви са нашите цели, ценности и идеали. На него му е нужна територия, населена от спасяващи се поединично индивиди. Индивиди, които можеш да ги манипулираш; които пет пари не дават за общото, за солидарността, за състраданието; които – най-важното - не задават въпроси – такива, каквито задаваше Огнян Стефанов.
  ● Отново ще кажа – страната ни, демокрацията ни е зациклила. Обществото е обезверено, защото сегашната система не му дава алтернатива. Добре, да направим избори. И какво – къде е алтернативата, когато в новия парламент отляво в тесен съюз са БСП и ДПС, а отдясно – ГЕРБ и АТАКА!? За мен като мислещ човек в тази конфигурация има ли алтернатива? Практически никаква. Аз нямам избор...
  ● Оспорих тезата, че президентът е изолиран от ДАНС (и това изолиране е някаква санкция срещу него от страна на БСП). Аз знам и съм абсолютно убеден, че за всичко, което засяга националната сигурност президентът е прекрасно информиран – и за ставащото в ДАНС, и за сделките по модернизацията на армията, и за проблемите на отбранителната индустрия, и за борбата с престъпността. Така че той не може да казва, че не е информиран, че не знае. Друг е въпросът дали заема вярната позиция, дали поставя проблемите правилно или се плъгза по повърхността. Остър проблем е и експертизата, която той получава от своя екип, след като там по всички въпроси на националната сигурност говори началникът на неговия кабинет, а не секретарите по националната отбрана, по националната сигурност и по вътрешната сигурност.
  ● Дали някои остри и обидни коментари в спрения сайт „Опасните...” не са поредният приятелски огън срещу президента? Не, аз не мога да гадая какви удари под кръста си разменят в БСП. За мен публикуването на груби инсинуации и мръсни материали е вредно и само по себе си, но и защото то обезценява истината, която си пробива път в сайтовете и форумите, истината, която дори и да е анонимна (защото хората се страхуват да изказват мнение на глас) е по-добре да бъде споделена, отколкото сподавена. Когато човек чете мръснишки „информации”, той решава, че въобще нивото на сайта е такова и всичко друго, което там е вярно и смело, минава също под общия знаменател на клеветата.
  За мен винаги по-важното е било и това би трябвало да бъде повод за голяма тревога на президента – че в сайтовете, форумите и чатовете, където пишат главно младите хора на България и където е всъщност единственото пространство на медийната свобода (а анонимността там обаче може да превръща често свободата в свободия), той, президентът губи битката тотално – там съотношението на материалите срещу него и за него е 100 към 1. Това би трябвало за него да е много сериозен сигнал. Ако казионните медии продължават все така да обслужват властта, свободното слово ще се измести изцяло в малките медии и в Интернет.
  Винаги съм изпитвал погнуса от тези абсурдни воаяжи с президентския самолет и на държавна сметка, когато главните редактори на водещите казионни медии получават екскурзионно пътуване из чужбина в компанията на президента. Извинете за грубия език, но това си е чиста проба съешаване на четвъртата власт – медиите, с управляващите на държавата ни.
  ● Защо медиите задават въпроси а властта не отговаря – и при отстраняването на Румен Петков и сега? Моят отговор на този въпрос е, че това се прави поне по две причини:
  -- Първо, защото такава е политическата култура на властта, такива са нашите политици – т.е. това е въпрос на култура и манталитет.
  -- Второ и по-важно, защото ние сме в качествено нова ситуация. Преходът е свършил, от него спечели една много тънка прослойка от олигарсите и останалия елит. Те желаят новото статукво да се запази и да се отстоява, да не се посяга на него дори словесно. Вече не е позволено да се обсъждат много от ключовите и същностни въпроси. Дебат по значими проблеми повече не може да има. Дебатът означава задаване на въпроси за легитимността, законността и справедливостта на това статукво. Нещо, което вече и повече не може да се допусне. На медиите се отрежда основно обслужваща, казионна функция и им се вменява пропагандиране на значимостта на спечелилите от Прехода – като личности и като дела.
  ● В свои материали до президента аз отстоявах тезата, че той е изправен пред избор, който е длъжен да направи – от едната страна е народът, обикновените български граждани, загубилите от Прехода. А от другата страна са олигарсите и тези, които се въртят около тях и ги обслужват. Според мен, президентът направи погрешния избор. Ето защо качих на сайта си материал, че ние трябва да помогнем на президента да направи верния избор, да го отвоюваме от олигарсите, на чиито мероприятия и в чиито конюшни той ходи толкова често, и да го върнем на гражданското общество, на нормалните хора, които искат да живеят честно и почтено, да спазват правилата, за които някои ценности са още живи и все още означават нещо.
  ● За мен е много странно това изявление на премиера, че той не би позволил ДАНС да бъде използвана за следене на медии и подслушване на журналисти!
  Демокрацията не вярва на честна дума, демокрацията – това са правила, които трябва да са разписани и строго да се спазват, демокрацията – това са прозрачност и контрол. Странно е, ако той не разбира тези елементарни истини и прави подобни изявления.
  ● Нека разберем, че всеки – било то политик, журналист, гражданин, може да представлява интерес за специалните служби, но е важно това да се прави законно, службите да имат съществени основания да го следят и подслушват - защото той има контакти и отношения с престъпни интереси и кръгове, а не ей-така – всички заедно, по списък. И е много важно над дейността на службите да има контрол – парламентарен, граждански, съдебен, медиен...
  ● Аз имах много възражения срещу необходимоста да се създава ДАНС, защото бях убеден, че държавата и тогава разполагаше с инструментариума за противодействие на престъпността, липсваше само политическа воля за ефективно противодействие. Виждам, че много от моите опасения се сбъдват. Когато ти създаваш такъв централизиран и мощен ресурс, когато обвиваш една подобна институция с непрозрачност, херметизираш я и я скриваш от обществото, ти й правиш лоша услуга – там сработват стари инстинкти и рефлекси, вътре в нея започва да нараства убеждението, че те са над останалите институции и над обществото, че те са всьо и вся в държавата, че те са самата държава, че може да си правят всичко, което пожелаят, само защото се прикриват зад интересите на националната сигурност.

Маринкова е посредствен журналист и объркан човек ... а че си обича комунистите и мрази Бойко е очевидно.

"Пуснах" този коментар, макар че е обиден, за да мога да му отговоря. Лили Маринкова е един от най-добрите ни журналисти. И е най-добра не защото се нагажда към всеки нови управляващ режим, а защото освен висок професионализъм, има принципи - които отстоява с ясното съзнание, че това си има цена.