Тайфуни с корпулентни имена

  1.
  Да цитирам един студент от днес:
  - Нашите управляващи чули, че при демокрацията има разделение на властите и си ги разделили - тази на мен, тази на теб, тази на него... После всеки започнал да прави със своята власт каквото си иска...
  
  05.09.2017 г.
  
  
  2.
  Честит празник!
  В кварталния супермаркет питам познатата касиерка как е днес, чувства ли се, че е празник. А тя ми казва:
  - Как да се почувства, щом нашият народ гледа на историята си като на фитнес – влиза вътре да понапомпа самчувствие и бицепси, а иначе продължава да живее абсолютно нездравословно и безотговорно към себе си!
  За миг онемявам. После, за да не задържам опашката, продължавам разговора наум:
  - Към себе си, но най-вече към децата и внуците си…
  
  06.09.2017 г.
  
  
  3.
  На днешния празник по традиция и по-скоро по инерция се изговарят от политиците най-баналните слова, в които се разместват местата на 50-60 - кухи от надута злоупотреба и изтъркани от парадно и парадиращо отбиване на номера - думи и сборът им клони към нула. Защото го няма в тях днешният ден на България. А той най-добре (всъщност най-зле) свидетелства колко далеч сме от поуките на онези събития! Ако тогава хората мислеха толкова шаблонно и действаха толкова бездушно като сегашните повърхностни оратори, никаква светла и свидна работа нямаше да свършат и никой не би им повярвал, че са годни за историческото дело!
  
  06.09.2017 г.
  
  
  4.
  Празникът отмина. Пак се говореше за съединение, за обединение, за единство и, както е прието в това производство на правилни и коректни думи, зя вяра.
  Дайте да дадем!
  Ала политиците, ако искат да станат някой ден държавници не само по постове и длъжности, а и по дела, трябва да престанат да говорят сладникави баналности, а да предлагат куази, мисии, цели, стратегии, стойностни и мобилизиращи идеи, перспективи, смисли и съдържания, които да дадат стимул на обществото да се съвземе и да престане да се разпада на атоми, на разобщностнени същества, спасяващи се поединично индивиди.
  Иначе какво? Съединение в мизерията, обединение в нищетата, единство в бедността и вяра в неизбежния разпад на държавността...
  Докато политиците се наговорят, разгеле им бе паднал удобен за тяхната логорея празник, действителността българска и родна продължаваше да става от унила, по-унила. Мислех си да напиша нещо за тази деструктивна тенденция. После реших да приведа отново този свой текст.   Само в началото му евентуално бих могъл да добавя Дунарит, Стрелча, Сребърния фонд - защото и те също не бива да се разгреждат само като изолирани случаи. Те не са повърхностни дефекти...
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1221
  
  07.09.2017 г.
  
  
  5.
  Както преди минути ми писа приятел, работил преди време в системата за сигурност, ние действителто можем да дадем своя уникален принос в противодействието на организираната престъпност, като в случаи на отвличане компетентните органи играят качествено нова роля на посредник - да обезпечават безопасното доставяне на парите до похитителите и да отвеждат похитения при родителите му. Така и те ще са полезни поне с нещо и за тях ще е полезно поне нещо - първи ще знаят, че случаят е приключен, вместо да го научават от медиите!
  
  11.09.2017 г.
  
  
  6.
  Случаят с отвличането показва за пореден път колко болна е държавата ни. Два пъти качвах тук текст за симптомите на тежката системна, структурна, политическа и ценностна болест на България през последните десетина години.   Материалът остава актуален, само се обогатява списъкът със симптомите. Той може да бъде видян на ФБ-стената ми.
  Затова ми се струва, че за България важи ситуацията от онзи виц:
  - Докторе, където и да се пипна адски ме боли! Какво да правя, какво ми е, кажете ми, много ви моля!
  Лекарят го погледнал и казал:
  - Вас ви боли възпаленият пръст, ето защо където и да се пипнете с него изпитвате остра болка!
  Така и България:
  - Ох, икономиката ме боли, финансите ме болят, образованието ме боли, здравеопазването ме боли, сигурността ме боли, културата ме боли, спортът ме боли, където пипна все ме боли!
  А лекарят-общество би трябвало да й каже на скъпата ни България:
  - Всичко те боли, защото властта ти е възпалена! И именно защото властта ти е възпалена, метастазна, заразена от безидейност и безсилие, опасна за твоето здраве, затова и където да се докоснеш, изпитваш страшна болка!
  
  11.09.2017 г.
  
  
  7.
  Някъде бушуват урагани. А у нас вилнеят тайфуни с корпулентни имена.   Или един след друг, един след друг, един след друг - в неспирна въртележка, от която свят ни се завива; или по два заедно; или най-често - по три вкупом.
  Там, където са ураганите, ще възстановят щетите, животът ще започне да тече както преди, ако не и по-подреден, по-смислен.
  А тук?
  Вече започва да не ми се вярва, че щетите от тайфуните с корпулентни имена са възстановими. Може би и да са, но след поколение-две.Значи няма да го дочакам.
  Никакво природно бедствие не може да ни причини това, което тези тайфуни ни причиниха - причиниха го и още дълго ще го причиняват.
  Политическото бедствие се оказва по-страшно от природното. Противно, хибридно кръвосмешение на формално демократични процедури с кланово-олигарахичен режим на злоупотреба с власт.
  По-страшно е политическото бедствие - когато го преживяваш, но е и по-опасно - с последиците си, които чакат зад ъгъла на скотското наше търпение и мазохистичната ни безучастност.
  По-опасно е, защото не руши само инфраструктурата, а и ценностите, надеждите, добрите алтернативи и възможните нормални бъдещета пред страната ни.
  
  13.09.2017 г.
  
  
  8.
  Тези дни минах през книжарниците за да купя хубави детски книги.
  Там, където взех каквото ми трябваше, ме разпозна едно от момичетата и се заговорихме. Аз й казах, че видях толокова мното и толкова удивителни книги, направени просто прекрасно - да ти е мило и драго да ги подариш на децата, за които ги купуваш! Цветни, пъстри, искрящи, някои просто невероятно създадени - за четене и за радване на всички сетива заедно.
  Момичето ми сподели, че макар с мъжа й и двамата да работят, много трудно намират средства за детски книги, а и се иска едва ли не всеки ден да се връща вкъщи с някоя нова книжка! Вода газила, детето й жадно ходело. А са толкова красиви и полезни за него. И както ми говореше за своето дете и книгите, които продава, момичето рече с горчивина следното:
  - Много малко родители имат възможност да купуват книги за децата си, затова толкова много, десетки, сигурно стотици хиляди българчета не разлистват тези красоти, не се допират до техния свят, живеят ощетено и онеправдано. И на фона на всичко това, искаха за тях и черно-бели учебници да им "пуснат"! А учебниците са единственото цветно нещо, което огромното мнозинство деца в България могат да държат в ръцете си, да се докосват до него, да му се радват, да се възпитават в дух на красиво и оптимистично. И онези лоши, зли хора искаха и този единствен и последен шанс да им отнемат. За да живеят децата на България в черно-бял свят, в който преобладава сивото. Толкова им бях насъбрала на тия гадни същества, че ми идеше да ги прокълна цветен ден да не видят в живота си, за да разберат на какво искаха да обрекат децата ни...
  
  16.09.2017 г.
  
  
  9.
  "На гръцки "размишлявам" е dianoeomai". Представката dia точно това означава: разделяне, разкъсване на две.
  Латинският глагол discerno означава "разсъждавам", но и "разделям", "различавам".
  Разсъждението е следователно мисловен акт на противопоставяне и претегляне на различни възможности. То е неизбежна раздвоеност на духа - на индивидуалния дух, но и на духа на културата. То е - според белстящото определение на Платон в "Теетет" - диалог на душата със самата себе си.
  Мисленето е именно действие диалогично."
  Цочо Бояджиев, "Историко-философски изследвания", Том I, "Античност".
  Поредната великолепна книга на нашия пазар на духовни артефакти.
  
  За жалост, мнозина като мен приемат за лична национална обида това, че властта през последните десетина години освен най-малко четящата, най-мъничко знаещата и най-минимално излъчващата интелект, съзнателно демонстрира отказ от разсъждаване и логика в действията си.
  Няма как да успее държава, която има по върховете си хора, смятащи, че за тях не се отнася най-висшата от човешките потребностите - потребността от лично самоусъвършенстване (себеактуализация) и приемащи за редно и нормално да парадират със слаба образованост и небрежен диалект в говора и най-тъжното - в мисленето.
  
  17.09.2017 г.
  
  
  10.
  "Простотия до шия" - така казва народът
Но не е до шия, до по-нагоре е.
  
  18.09.2017 г.
  
  
  11.
  Какво нещо е човешката памет...
  Когато се случи зловещата авария в Чернобил, бях със семейството си сравнително наблизо (в Украйна) и никой не ни каза нищо! Абсолютно нищо. Дъщерите ми си играеха на двора и под дъжда. Слава Богу, че вятърът подгони облаците в други посоки.
  Сега, правейки си различни справки за това, над което се трудя нАучно, установих (или не съм го знаел, или вече съм го забравил), че Чернобилската АЕЦ носи името на ... Ленин!
  Чернобилска АЕЦ "Ленин"!
  И това ако не е било знак, символ, сигнал, послание за предстоящия, неизбежен, експлозивен край на ленинизма!
  Радиацията от експлодиралата Чернобилска АЕЦ "Ленин" взе страшно много жертви. Но още повече, с много пъти повече жертви взе радиацията от експлодиралия СССР "Ленин"!
  
  18.09.2017 г.
  
  
  12.
  Мнение на колега, разбиращ от тази материя:
  - Политиката в началото имаше нужда от психолози, после от психоаналитици, след това от психотерапевти, сега вече - от психиатри.
  Само психиатрите могат да поставят диагнозата на това, което виждат очите ни и чуват ушите ни.
  
  18.09.2017 г.
  
  
  13.
  Честно казано, като ми говорят за корупция, аз винаги правя асоциация с една широко усмихната хищна физиономия.... Синята кауза бе заразена с едрата шарка на корупцията с усмивка на уста.
  
  19.09.2017 г.
  
  
  14.
  За илюстрация на темите и тезите в лекциите понякога чудесна работа вършат идеи и поуки от някои филми.
  Подготвяйки се за поредния семестър с натоварване колкото за 3-4 работещи "на предела на силите си" западни професори и с 6-8 пъти по-малка заплата от тяхната, отново потърсих полезни моделни ситуации от ключови филми.
  
  И ми хрумна нещо.
  Понеже водещите ни политици са далеч от реалността в страната ни, живеят в свой измислен и луксозен свят и вярват в собствената си изключителност и вечност, колко добре би било да им се направи подборка от филми, да речем 20, за политиката, корупцията, престъпността, аморалността и самозабравянето - за да видят, че много от тяхното поведение не е уникално, че е било, че е описано, разказано и изиграно, че всичко си има цена и цената неизменно се плаща, бумерангът постоянно се връща.
  
  Въпреки малко плашещото за подобни цели заглавие, аз бих препоръчал като първи филм в една такава поредица да бъде филмът на Жорж Лотнер
"Смъртта на един негодник" (1977) - с Ален Делон, Мирей Дарк, Орнела Мути, Клаус Кински и др.
  
  20.09.2017 г.
  
  
  15.
  "Saab с остра позиция по развитието на българската изтребителна програма..."
  Нищо против Saab, макар че като пълен лаик съм "фен" на Eurofighter (Германия). Против имам заглавието - "българската изтребителна програма".
  Така може да си помисли един по-нервен човек, че става дума за реалната политика, а не за закупуването на нови бойни самолети за нашата армия... :(
  
  20.09.2017 г.
  
  
  16.
  Чета пояснението на израза
  "На брашното евтини, на триците скъпи" -
  Който скъпи малоценното, а пилее ценното...
  Пред очите ми обаче картината е такава, че този израз придобива малко по-различно значение:
  Това, на което се нагледах, е как се хвърлят огромни ресурси (при цялата им оскъдност) за трици, но нищо не се инвестира за брашно.
  А за хората храната се прави с брашно, не с трици.
  Сигурност се произвежда с брашно, не с трици.
  Висше учебно заведение просперира с брашно, не с трици.
  Наука се развива с брашно, не с трици.
  Съвременен мениджмънт се прави с брашно, не с трици.
  Казват даже, че маймуни се ловят с брашно, не с трици.
  А пред очите ми все едно и също - пилеем пари за трици и се скъпим за брашно...
  Дай му на слабия ръководител да управлява и той ще профука финансите за трици, а за брашното няма и да се сети!
  
  20.09.2017 г.
  
  
  17.
  Честит празник на Независимостта!
  
  С непразничен текст за зависимостта.
  
  Животът ме убеди през изминалите десетилетия и години, че има
  Закон за слабия ръководител:
  
  Когато един ръководител е силен, кадърен, творец и визионер,
  То той денонощно мисли как да мотивира своите подчинени, всеки лев влага в развитието на техните способности и сиво вещество, стреми се да ги увлича с личния си пример, разчита на стимули и поощрения, открива перспективи и възможности пред тях и прекрасно познава дейността на институцията, която ръководи, дава си ясна сметка къде е поставен и полага огромни усилия да направи тази институция по-съвременна, по-продуктивна, по-сплотена и с повече свободен, креативен дух.
  
  Ако ръководителят е слаб, то встъпва в сила горния, проверен от живота и личния ми опит Закон:
  
  Когато един ръководител е слаб, непрофесионалист, с болезнени комплекси и агресивен,
  То той денонощно мисли как да стресира своите подчинени и вгорчи живота им, всеки лев влага в административни ограничения и репресии над тях, стреми се да ги смачка и да им наложи безпрекословно волята си, дебне ги и лично надзирава дейността и постъпките им, разчита на заповеди и забрани, поддържа постоянен страх и напрежение сред служителите, като пет пари не дава, че те виждат как си няма и минимална представа в каква институция е попаднал и как тя функцинира, на какви традиции се опира и какви цели си поставя, а напротив – иска да вкара тази институция в калъпа на своите скромни знаиня и умения, на своя манталитет и понятие за морал, с което смачква психиката на хората и смазва творческия дух у тях.
  
  Живях достатъчно и при тоталитарния соц, и при фасадно-демократичния постсоц, за да се убедя, че гореспоменатият
  Закон за слабия ръководител
няма идеологическо съдържание, той не зависи от политическия режим.

  
  С една малка разлика:
  При тоталитарния соц имаше все пак някаква съвкупност от обществени норми и ценности (с много и непоправими дефекти, които го обрекоха); имаше критерии (понякога сбъркани и изкривени от еднопартийната повеля) за назначаване на ръководители; имаше служителите на кого да се оплачат, даже това се поощряваше (малката Правда), стига да не посягат НА и да не говорят СРЕЩУ Системата.
  Сега няма нито обществени норми и ценности, нито критерии за назначаване, нито на кого да се оплачат служителите. Затова те мълчат, пазейки си къшея хляб и казвайки си, че всичко са преживели, преживяха тоталитарния соц, ще преживеят и фасадно-демократичния постсоц.
  С тази малка разлика, че този постсоц руши държавността непоправимо, разкъсва социалната тъкан невъзстановимо, прогонва младите и кадърните необратимо, прави хората страхливи и обречени поданици неизбежно…
  
  22.09.2017 г.