Корпулентни телеса са запречили пътищата на страната ни

  Моите тревоги и опасения са, че:
  -- при този запушен отвсякъде социален живот;
  -- при тази всеобща липса на перспективи, стратегия и надежди;
  -- при това всепоглъщащо опошляване на всичко;
  -- при тези загубили всякакво чувство за приличие; реалност и самосъхранение корпулентности...
  няма да ни се разминат възможно най-лошите сценарии.
  Прави са умните хора, които говорят за катастрофично натрупване на налягане под тапата в бутилката с прокиснало вино, за свръхнормално нагряване на постния бульон в скороварката.
  Не знам как ще се избегнат пукотът от изхвърчането на тапата и трясъкът от излитането на капака. Не знам.
  Досега, 100 века откакто ордите и племената са се превърнали в нещо като общество, в нещо като държавност, подобна ситуация неизбежно се е разрешавала с прояви на насилие, масови безредици, саботажи и безумия на огромни маси хора.
  Трябва да се търси изход от ситуацията, докато тя не е преминала от другата страна на критичната точка, когато се променя самият закон на развитие на процесите - от постепенни във взривни, от леки трусове в лавини, от относително нормални в абсолютно анормални.
  Някой трябва да разбуди корпулентните телеса, запречили пътищата на страната ни и заклещили я в безвремие и безверие. Да ги освести и осъвести. Да им обясни, че всички безопасни и поносими възможности да продължи сегашният деструктивен и непоносим режим на хибридно кръвосмешение между формалните демократични процедури (фОрмата на режима) и проолигархично функциониращата политическа система (съдържанието на режима) са изчерпани или са близо до изчерпване.
  Нататък вече всичко е вероятно, а щом е вероятно, дори малко вероятно, значи е възможно, даже много възможно.
  Казвам го и с болка за страната, която може би е пред взрив на недоволство и отприщване на всякакви стихии; и чисто лично-егоистично, заради моето поколение, което нито може вече да се спаси с бягство в чужбина, нито може да помогне с нещо, за да се спре затъването в блатото на безхаберността, некадърността, унинието и простотията, към което започнахме да се приближаваме с широко затворени очи и по наша вина - и по вина на нашето поколение.
  
  15.09.2017 г.