За всяко статукво най-опасният противник е науката

  Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
  В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.
  Повърхностната коричка се разчопква и под нея се вижда същинската, влошаваща се рана. Науката радикализира, изтласква в крайни позиции. В живота между идеалния модел и реалния могат да се дирят някакви съшивания, примирения. Науката, обаче, установи ли веднъж тяхната несъвместимост, не може другояче, освен да вижда, че пропастта между тях става все по-дълбока и все по-широка.
  Ние се управляваме без науката, въпреки науката и сякаш умишлено - напук на науката... Нищо не е както изисква науката и нещо повече - прави се точно на обратното на науката.
  
  Може би заради тези свои мисли си припомних думите на един отдавна отишъл си наш професор :
  - В българските университети трябва със закон да се забрани науката и да остане само преподаването! Така всички ще са поставени при равни условия - да баят в аудиториите каквото си знаят; да повтарят едно и също всяка година, независимо какво се случва по света и у нас; да не си дават зор да следят сериозните монографии и изследвания; да взаимстват от другите и да не им пука, че не си го признават! Докато ако човек се опитва да твори наука, той разсъждава; той мисли критично; блъска си главата над международните и националните процеси; опитва се да доказва Как трябва да бъде и неизбежно влиза в противоречие с Това как е в България; тревожи се за положението на нещата в страната ни. Науката е най-опасното занимание в държава като нашата.   Тя трябва да бъде изкоренена и тогава вече всичко ще си дойде на мястото. Всяка Промяна е започнала не в низините на обществото, както ни учеше марксизмът-ленинизмът - тя започва най-напред в главите на учените. Те първи поставят диагнозата, те първи стигат до извода, че ако се продължава все така, катастрофата е неизбежна. Докато има наука, има надежда за промяна. Затова за всяко статукво, всяко блато, всеки покой, всяка стабилност на не-развитието най-опасният противник е науката. И именно поради тази причина заниманието с наука трябва да се забрани най-строго и под страх от смъртно наказание!
  
  26.08.2017 г.