Триптих за едно посещение или всички сме малко парле ву франсе и много вив ла франс...

  1.
  Стори ми се, че днес нашата комплексираност и провинциалност изби на повърхността с цялата си сила.
  Прав ще се окаже моят приятел, който казва:
  - Соцът, българският соц най-сетне намери себе си - в демокрацията, в българската демокрация.
  Аз само ще го допълня:
  - Българският соц можеше без демокрация, но българската демокрация без соц очевидно не може…
  
  
  2.
  За един ден вчера чухме и видяхме какво ли не:
  словесни бисери и панаирна жизненост,
  шопски хумор и гларусна освободеност,
  булгар, булга-ар и и ний сме дали нещо на света,
  соцрефлекси и първични инстинкти,
  глобална мода и локален ентусиазъм,
  широки пръсти и пренебрежение към протоколни детайли,
  спонтанна игривост и предозирано заиграване,
  импровизирани жестове и неподкупна лъчезарност,
  детско любопитство и ненаситна веселба,
  скрито задоволство и нескрито себелюбие,
  окриленост за приемането ни като равни и убеденост, че не падаме по-долу, даже напротив,
  показване кой е равен сред първите и доказване кой е пръв сред равните у нас,
  а отгоре на всичко - събиране накуп и вдигане на куб на всичко като наръкуване, нацелуване, напрегръщане и напотупване на разните там Берлускони, Камерън, Меркел и Юнкер...
  
  А какво остава за цели шест месеца председателство..
  
  
  3.
  В такива дни си казвам - наистина са нужни повече жени в голямата Политика, жени като Тачър и като Меркел (без да ги сравнявам и да слагам знак на равенство помежду им), за които първото, второто и третото (поне), които ти хрумват не е дали са готини мацки, а че са Лидери, Визионери, Стратези. Освен това са и Жени със стил и вкус, а не мадами, напъващи се да приличат на манекенки, да разхождат по световната политическа сцена скъпи рокли, ушити за конкретния повод и отделили повече време на пробите на роклите, които ще носят, отколкото на въпросите, които ще дискутират...
  Да, малко крайно е, но ми звучи малко унизително и доста комплексарски киченето на съпругите на висшите мъже-политици като Първи дами... Сякаш основното им достойнство е да са антураж, който освен това трябва да се облича, да се оглежда, да се обсъжда и остави другото - ами да се разхожда като домашен любимец от хомолога му (хомолога й) - другата Първа дама, за да не се пречка, докато великите им съпрузи бистрят политиката...
  Ако у нас бе дошла Меркел - която Е доказала, че на нея се крепи Европа (дори да е допускала, за Меркел говоря, грешки - но само Партията и нашият премиер са прави дори когато грешат), за разлика от Макрон, който е засега само надежда и дано не се превърне в илюзия, че ще подложи едно мъжко рамо на Меркел за доброто на Европа...
  Та ако у нас бе дошла Меркел, нямаше да има подобна балканска суета, провинциална суматоха, крайноквартална любопитност и секънд-хенд-курортна еуфоричност; нямаше да има вълнения около съпруга й, малко намязващи на пир по време на ... едра шарка.
  Пресолихме манджата самите ние, преиграхме пиеската самите ние, прекалихме с ажиотажа самите ние, прехвърлихме границата на възпитаното гостоприемство самите ние, но то е и заради все още преобладаващия в политиката, в голямата политика мачизъм, сексизъм, бабитизъм, тестостеронизъм, мъжественизъм...
  При повече жени в Голямата политика нещата биха били далеч по-спокойни, по-делови, по-рационални и по-ефективни. Сигурен съм. И с по-малко панаири, гротески, бурлески и циркаджилъци, при които по-важни са дължините на полите, чорапогащниците, коафьорът и педикюрът, а далеч на заден план остава всичко друго - и политиката, и смисълът, и смисълът на поликата.
  А всъщност днес политиците вече (и отдавна) не са бащи на нацията, ами само мениджъри на сигурността (в най-широкия смисъл на категорията "сигуронст"), които обществата наемат временно - я за 4-5 години, я за доста по-малко.
  Някои общества ги наемат за да се върши работа, други за думба-лумба-патрис-лулумба...
  
  25-26.08.2017 г.