„Педераст скапан!” (За простотията и надеждата)

  Рано сутрин. 6 и 15. Имам лекции и за да стигна навреме, вместо нормалните за един нормален град 40-50 минути дотам, аз трябва да заделя поне още толкова.
  Но ужасното състояние на градския транспорт не е първа грижа за столичния кмет. Той е зает с далеч по-важни неща. Например - да си прави из страната партия. При това за европейско развитие. Или да се снима с фрау Меркел...
  Аз съм съвестен и редовен данъкоплатец. За моите многобройни часове като преподавател в няколко университета („многобройни” не от сребролюбие, а от желание за поне донякъде сносен живот) непрекъснато ми удържат не малки данъци. Освен това, през април всяка година, честно и почтено си плащам ДОД, като за целта обикновено вземам временно от някой близък на заем известна сума - за да съм изряден към държавата. Тази година, да кажем, платих доброволно и прилежно 2 079 (цифром и словом) лева. Излишно е да казвам, че по същия безпрекословен и съзнателен начин се отнасям и към всички останали местни и всевъзможни данъци...
  Срещу тях обаче не получавам дори елементарния минимум безопасност, сигурност, обществени блага и публични услуги – нито от държавата, нито от общината. В същото време премиерът и кметът се дърлят и си мерят намеренията, вместо свършената работа.

  И така, часът е 6 и 15. Вали дъжд. Редки коли профучават край мен и още по-рядко някоя от тях да не се постарае да ме опръска необходимо и достатъчно с вода и кал. Аз вървя по асфалта, плътно до края на улицата. А вървя там и така, защото макар да прибират до стотинка моите данъци, отговорните фактори не са изградили тротоар и не са ми дали друга възможност, не са ми оставили никакъв избор. Те са загрижени за народа, но не им пука за гражданите.
  Отивам да чета лекции. По национална и международна сигурност. Стараейки се хем себе си да опазя, хем да не затрудня по никакъв начин движението, аз се опитвам мислено да систематизирам знанията, които искам да споделя със студентите. Разсъждавам, спорейки със себе си – какво най-съществено и полезно да им дам от Кисинджър и Бжежински, Хънтингтън и Фукуяма, Тофлър и Кейгън, Стиглиц и Фрийдман, Арон и Латур, Зиглер и Тод, Цветан Семерджиев и Васил Проданов, Димитър Йончев и Николай Слатински.
  В този момент край мен преминава кола, забавя ход, прозорчето й се отваря и през него една гневна муцуна, чиито оценца злобно горят в тъмното, изревава: „Педераст скапан! Къде ходиш бе, мамицата ти да е...”. За всеки случай прозорчето се затваря и с мръсна газ и с мръсна кал колата запрашва напред.
  Най-напред успях да си помисля с удивление: „Какво има в такава душица, що за същество е това двукрако, каква е тази ненавист, тази простотия, която го е сграбчила, разяла и обзела, че рано сутрин, в 6 и 15 да го кара отвътре абсолютно безпричинно да крещи, да псува и да мрази?”.
  После започнах да си натяквам: „Мисли, разсъждавай, спори със себе си какво за националната сигурност, за националните интереси, ценности, цели и приоритети да разказваш на студентите... Възпитавай ги на уважение и обич към родината... А в същото време простотията залива обществото и съвсем не й пука за това, на което се мъчиш да ги научиш!”.
  Накрая ми идеше да си кажа: "За каква европеизация, за каква модернизация, за каква демокрация може да става дума - там, където броят на опростачените, на оскотяващите, на озверелите расте лавинообразно и вече е премината критичната маса, след която този процес вече се движи по своя логика, самоиндуцира се и унищожава всички разумни механизми на контрол, на предпазване, на задръжки и на опомняне!”.
  Но махнах с ръка. Нали Пушкин го е рекъл: „Не оспаривай глупца!”. Даже звучи самоуспокояващо.

  И все пак... Дори да си затворя, затъкна, запуша очите, ушите и носа; дори да се скрия от проблема, да не искам да го виждам, чувам и обонявам, той си остава и сам ще се навира грубо в зрението ми, ще осквернява с мърсотия слуха ми и ще овонява обонянието ми.
  ● България върви на зле. Това не е мрънкане, мърморене, мръщене, проектиращо в мнението ми за обществените процеси някакво мое вътрешно неудовлетворение от себе си и своя живот.
  ● България върви на зле. Това не е черногледство, не е отчаяние, депресия или параноя.
  ● България върви на зле. И това е не просто субективна, а в огромна степен реална и реалистична оценка за ставащото у нас. Песимистът какво е? Добре информиран реалист.
  ● България върви на зле. Защото елитът й е алчен и крадлив , антинационален и антиевропейски, безидеен и безхаберен. Той папагалски повтаря и по маймунски имитира чужди геополитически и геоикономически тези и съзнателно държи народа ни долу, в блатото, в духовната нищета и в материалната мизерия. А ако някой нормален и обикновен човек иска да надигне глава, да изправи гръбнак и да се изправи на крака, да вземе живота си в своите ръце, за да го изживее така, че да не се срамува от себе си и от децата си, тогава отговорът е с данъци, с бюрократичен маразъм, с черен манипулативен ПиАр или напоследък – с чукове.
  Подобен елит си въобразява, че пределът на мечтите му е да управлява държава, превърната в територия, населена от спасяващи се поединично индивиди - реализиращи се предимно, главно и основно като обслужващ персонал.
  ● България върви на зле. Защото все повече хора в нея падат под абсолютния минимум на човещина, на възпитание, на ценности, на порядъчност, на морал, на етика, на нравственост и се превръщат в задъхващи се от комплекси, в задушаващи се от завист, в заразени от безволие и безсилие същества. Двуноги бозайници, които живеят във виртуалната двумерна плоскост на безкрайни риалити-шоу, в изкривената геометрия на пространство от апатия и безсъзнателен отказ от креативност, от съзидание, от собствено човешко достойнство.
  Подобна сива маса, подобна тълпа не знае друго, освен да крещи на първия срещнат с изкривено от злоба лице и с просмукано от простотия съзнание: „Педераст скапан!”.

  Ситуацията е често отблъскваща и понякога отвратителна. Но аз си позволявам да вярвам, че тя въпреки всичко не е безнадеждна. Защото има надежда – убеден съм.
  И тази надежда, тази единствена надежда според мен и за мен са младите хора на страната ни. Но младите по дух, воля и визия – които осъзнават, че ние България не сме я намерили на улицата, за да я оставяме на произвола на съдбата и да я харизваме на всеобщата алчност на елита и на всеобщата простотия на сивата маса.
  Тъкмо на тези млади хора се уповавам. Пак повтарям – на младите по дух, воля и визия, а не само на години.
  -- Защото млади, но само на години имаме и в управлението, в елита, във висшите етажи на обществото, но те като мислене и амбиции са безнадеждно остаряли, защото са продукт и пленници на времето на бащите им, срещу които наивните ние излязохме по площадите през 1989 година.
  -- И защото млади, но само на години, бяха тези, които под прикритието на юпита дойдоха, за да направят своите удари на живота, без да се замислят за цената – България за тях бе не повече от проект или бизнес, предлагащи им 400-500% печалба.
  В първите години на тяхното „завръщане” моят мозък не спираше да се удивлява не на това, че те грабят и грабят здраво, а на свежата им и умна изобретателност, на познаването на празнотите в законите и на прилагането на все нови и нови трикове, процедури, технологии и инструменти.
  Външният дълг? Та това за тях не е дълг, изплащан от нашия народ, а финансов инструмент, с който може да се направи супер-изгодна сделка. При нея те винаги гарантирано печелят. Ако някой загуби, това ще е същият този наш народ...
  Те перфектно са усвоили на Запад правилото, че животът е борба за по-богат живот, ала на Запад има правила и нарушиш ли ги, следват тежки санкции. А тук правилата са, че липсват правила и цари безнаказаност.

  Но не – аз се обръщам към другите млади – към децата на страната ни, които ги боли за нея. Към младите по дух, воля и визия:
  ”Деца, отвоювайте си България обратно! Дайте й шанс да се превърне в нормална държава! Не изпускайте България, не допускайте нейното бъдеще да се принесе в жертва на алчността на елита и на простотията на сивата маса! Нали затова сте млади – самоорганизирайте се, вземете се в ръце, помогнете на България да е, да бъде. Което значи да стане такава, каквато ви се иска – така че вие да живеете в нея. Върнете си я, вземете си я обратно от алчността и простотията. Спасете я. Тя е ваша!”.

  Николай Слатински
  25.09.2008 год.

Този предобед се случи така, че съвсем неочаквано ме наруга една жена, която смятам за интелигентна и възпитана, най-вече от публикациите и във фейсбук защото иначе не се познаваме и не сме разговаряли, дори задочно. Просто тази публикация изскочи автоматично в съзнанието ми, прочетох я отново и благодаря!

За жалост на краткият ми до момента живот не съм имал много възможности за досег до много на брой хора от вашата компетенция и със благодарност установяваам, че да бъда ваш студент, та макар и дистанционно обучение, е едно истинско предизвикателство и удовлетворение, най-просто казано. Зачитам се в нещата представени във вашият сайт, естествено трудно е да се изчете всичко наведнъж, и след като прочетох тази статия, ако мога така да нарека този ред на мисли, установявам, че все пак наистина има искра на надежда.
Надеждата, че ние младите можем да изградим нещо повече от една излиняла и засъхваща държава. Тъжните мисли, които се появяват у мен обаче, може би са от това, че много други фактори и влиятелни по своят смисъл личности, гасят искрата преди още да е станала пламъче и да се разгоряла в огън.
Несекващата, простотия и сива маса, както вие се изразявате, ни поглъща именно поради тези фактори, които изразих, подрязва крилата ни...На обществото не му е нужен поредният човек, който може да го изгради като такова. Явно принципът на дадени субекти е в целта на "загниването ни". Както са казали хората: "Рибата се вмирисва откъм главата", е да, но май рибата е твърде голяма и хищна и не виждам как ние можем да я обезглавим.
Благодаря Ви, че сте оставили местенце и мога да изразя скромното си мнение, пред човек от вашият ранг!

Благодаря ви за този коментар! Именно подобни умни слова от млади хора ме карат да се надявам, че не всичко е загубено! Моята надежда, моето упование са младите хора и все ми се струва, че ще се намерят достатъчно от тях - като поколение - да извършат така необходимия реигженеринг на Държавата!
Само да кажа нещо - преди няколко години имаше генерал Димитър Владимиров, той беше директор на НСО и аз за миг си помислих, че е той - така беше надписан коментара ви. Това - като детайл, нищо повече.

Чудесна статия, доцент Слатински! Но какво става когато младите също биват погълнати от простотията? Какво става, когато всекидневно в тяхната реч се чуват думи далеч по-обидни от "педераст", когато тези думи са тяхно основно средство за общуване? Като студентка в едно от учебните заведения, в които преподавате, всеки ден се опитвам да не бъда повлияна от простотията, с която поради многото време което трябва да прекарваме заедно, неизбежно ме заливат колегите. То не са само псувни, това са неуместни, груби, обидни шеги спрямо други колеги, преподаватели и пр. Не разбирам защо голяма част от младите хора избира този вулгарен, пошъл начин за общуване, било и то, за да минава по-бързо времето. Та, това питам, доцент Слатински, какво става когато младите хора не се различават от тези, които в 6 и 15 сутринта посрещат новия ден с "Педераст...". Кой и как ще се пребори с простотията? И накъде всъщност отива България?...

Трудно ми е в рамките на един коментар да ви отговоря. Много пъти съм бил свидетел на кратични нива на простотия у млади хора. Но знам, че не всички са такива. Макар че по всяка вероятност тези, които не са такива стават по-малко. За жалост, освен вина, това е и беда за младите хора. Защото не са се докосвали до по-красиви и увличащи неща и идеи. Ако човек се е докоснал до тях, той по-трудно би си позволил да пада ниско и низко. В същото време, грубият език е все пак повече форма, а не съдържание, може би и някаква имитация на протест, на отрицание на действителността. Познавал съм и познавам добри млади хора и с лош език. Не бих драматизирал прекалено. Ако има кауза, ако има идея, която да осмисли живота на младите хора, те ще се помъчат, дори най-често несъзнателно, да бъдат във всяко едно отношение на нивото на тази кауза, на тази идея. Затова се опасявам, че България запада и пропада. Защото така ще се впише в огромните интереси, на които младите българи са им нужни като работна ръка, като обслужващ персонал, като опростачени същества, подложени на опасността да не мислят и на заплахата да станат дегенерати. В този смисъл спасението на младите е в ръцете на самите млади.

Здравейте.
Мога ли да си позволя задочно да включа тази Ваша публикация в инициативата си за борба с простотията?
Повече можете да прочетете тук: http://radobg.wordpress.com/
Пък може да пожелаете и да добавите нещо...

Благодаря за полезния и интересен линк!

G-n Slatinski,zashto li ne se iznenadvam ot porednata vi statia,za kojato kazvate,che ne emrankane,marmorene,mrashtene,njakakvo neudovletvorenie....,a e vsshnost tochno takaBih se iznenadal ako prochetaot vas pone edna pozitivna statia.kogo li ne opluhte?Prezidenta,kmeta,rabotodatelite si....?Sigurno i s blizkite si bihte go storili?Vse njakoi vi e vinoven...Ima edna stara istina:"Ne plui ot tam,kadeto si pil voda!"Sigurno tezi ,koito sa bili do vas sa go prozreli i zatova sega ste uvolnen ot vsjakade.Jlachnijat vi ezik ne e pohodjasht za savetnik na p[rezidenta,pak makar i bivsh.Ima edna dumichka-diplomacija.Kak li se chuvstvat vashite studenti i blizki???Sigurno i na tjah ne im gi spestjavate?Gorkite!!Tolkova negativen chovek nosi otricatelie emocii okolo sebe si.Sprete se!Ukrotete se!Vijte dobrite neshta u horata .Prevarnete omrazata v lubov i shte se pochuvstvate po-dobre!VRAZUMETE SE!!!

* Моля, пишете на кирилица! Администратор

Благодаря Ви, че сте отделили време за моя сайт и 1-2 от материалите в него. Имам усещането, че сте се плъзнали по повърхността на написаното. И като че ли сте пренесли отношението си към мен върху съдържанието на тестовете, без да сте разбрали водещите ми мотиви в тях. Близките, които ме уважават и обичат не са ми дали повод да мисля, че съм бил жесток към тях. Напротив... За студентите си съм спокоен, макар че сред тях има много, даже твърде много умни млади хора и аз се чувствам длъжен да бъда днес по-добър от вчера и утре - по-добър от днес. Не знам дали успявам, но имам някои основания да се надявам, че се справям. Когато човек казва своето мнение и то - поради обективността си - е критично, защо смятате, че това е плюене. Това, което пиша за президента - ами то не е нещо различно от това, което съм му давал като анализи. Така че не е зад гърба му. А за кладенеца и пиенето на вода от него... Така съм се стремял да си върша работата, че съм давал на кладенеца винаги много повече, отколкото съм получавал от него. Но защо ли ви се обяснявам? Ваше право е да мислите това, което мислите и да мислите така, колкото ви позволяват силите - както и на мен, естествено. Останете си със здраве.

Много е точна диагнозата Ви, господин Слатински.
Седя си пред тъпия компютър, нощ подир нощ, уж си дописвам още по-тъпата дипломна работа, но 70% от времето чета новините, блогове, форуми, водя си бележки и се опитвам да отсея малкото факти из блатото от глупости и заблуждаващи измислици, за да си подредя картинката за себе си в главата си. Не съм в България. За добро или зло, родителите ми ми връчиха 2000 марки преди 10 години и ми биха шута да се оправям в Германия. Не ги обвинявам, може би са били достатъчно мъдри да ме измъкнат от блатото, което са усещали около себе си. Какво ми костваше на мен това, само аз си знам, но сега, от дистанцията на времето, съм доволен - научих се да се справям сам с живота и да успявам дори, следвайки правилата. Така и не се приспособих обаче, не се почуствах у дома си - в душата си непрекъснато копнея да се върна. Това е и причината непрекъснато да следя какво става в България. Прибирам се редовно за малко, виждам роднини, приятели, ако има време и пари, отскачам до морето, но това е несъществено. Какво става по върховете разбирам и от тук прекрасно, въпреки усилието на четвъртата власт да не е така. Но какво става сред хората, това го преживявам на място. По възрастните са тотално обезверени и избягват да коментират положението. Младите, приятелите ми от детсвото, се спасяват кой както може и категорично отказват да коментират политиката, не се интересуват и не знаят нищо. Поне не са се чалгаризирали, аз бях и си останах от рок-средите, а те май най-добре устояха на срива в ценностите. Но останалите? Масова простотия. Не ми се коментира, Вие сте го описал прекрасно.
Не, че в Германия е по-различно. Преди доста години се зхванах да създам българска организация. Успях. Много хора се присъединиха и на партитата винаги беше пълно. И това е. Писна ми да правя партита (на другите мероприятия идваха има-няма десетина човека), натисна ме живота, времето ми намаля. И какво се оказа? Никой не иска да си губи времето с глупости, хубаво е да има организация, ама някой друг да я поддържа. Все пак, тукашните ми приятели като процент са доста по-информирани за събитията из България. Но не отделят необходимото време да се информират качествено и попадат непрекъснато в капаните на "официалните новини".
Какво излиза като равносметка? Богати престъпници ни управляват, бедни простаци ни населяват. И въпреки желанието ми да се върна, някак си не мога да се реша на тази стъпка. Тук поне знам, че ако си използвам мозъка ще живея нормално. А в България най-много да си отворя устата когато не трябва и да ми я затворят с чук.
И затова, понеже не ми харесва алтернативата, но ИСКАМ да се прибера, ровя непрекъснато, чета колкото мога повече и търся решение. Не спирам да гласувам. До сега не съм си отчитал гласа като грешка. Разбрах веднага колко струва и царя, и бойкото. СДС умря отдавна така или иначе. На сцената е пълна безизходица, една единствена група говори неща, които ми харесват и взема отношение по съществените теми. Но съм много далече и извън нещата, за да преценя. Че бялото не е бяло, не е, би било наивно да го вярвам. Въпросът е дали не е черно, което се пробутва за сиво?
Адски съм доволен, че случайно попаднах на сайта Ви. Защо такива неща не пишат по новините? Изядох го целия и смея да се надявам, че излязох малко по-мъдър от него. Но не намерих отговорите, които търся.
Да спрем да гласуваме? Не, това би било глупост, нали винаги има достатъчно глупаци, които ще се вържат на лъжите. Има и достатъчно, които ще се продадат. Има и много, които просто нямат време да се информират добре и ще се оставят да бъдат подведени от масовите медии, или пък нямат достъп до други. Като баба ми на село.
Идеята ви за Третата Република е прекрасна. Но предполага цялостна подмяна на политическия елит, защото този няма интерес - толкова време си моделира законите в собствен интерес, как да стане?
Всичко крещи: единственият шанс е силно, интелигентно, осъзнато и отговорно гражданско общество. Ха, почти се хванах. Силно? Капиталът е в ръцете на престъпниците. Интелигентно? Огромно мнозинство умни и можещи хора се изнесе от територията (не виждам смисъл да я наричам държава). Повечето от тези, които останаха се спасяват по единично и гледат да не се набиват на очи, да не ги дръпне масата пак надолу (във всеки виц има голяма доза истина, нали). Останалите, които имат смелост и се борят, никой не ги чува, а ако ги чуе не който трябва - чук. Осъзнато? Условията бяха така променени, че едното оцеляване да ти отнема всичките сили и време, откъде да остане за информиране и осъзнаване? А новото поколение е осакатено изначало, благодарение на "грижите" за образованието, културата и всичко останало. Отговорно? Същите тези условия принудиха нормалните хора да свият отговорността си до най-близкото обкръжение, дори само до семейството.
Окей, надеждата умира последна. Трябва да се изгради такова гражданско общество, иначе... Зимбабве ряпа да яде. Никой от силните няма да го позволи обаче. Тайно тогава? Може би дори въоръжено? Така или иначе, има достатъчно порядъчни и мачкани хора в полицията, те ще застанат зад едно такова общество. А и тази зима може би ще прелее чашата, има всички признаци за това. Само да не застане Бойко начело... Появи се един Гамизов, уж точно с такава мисия... или работи тайно, или е само по приказките, или го спряха, толкова рядко се появява. Един сайт прави от една година, ако и с гражданското общество действа с тези темпове...
Имам силно желание, не знам КАК! Ще съм ви благодарен за всеки съвет, всяко дори леко насочване на мисълта, корекция на разсъжденията. Има ли други достъпни източници на информация в Нета като вашите анализи?
Наясно съм, че изказването на ясна позиция от Ваша страна в Нета може да има силно негативни последици за вас. Дори толкова внимателно отношение към ситуацията явно ви носи само уволнения - още един пирон в ковчега на гражданското общество. Отнемето му учителите, дайте му Биг Брадър и му понижете стандарта на живот - и проблемът е решен. Но ако нямате нищо против да ви досажда един компютърен специалист без грам понятие от политика, аз ще намеря начин за връзка.

С огромно уважение и благодарност за уроците:
Един Българин

Честно казано, макар и доста тъжно и обезверено да ми прозвуча прекрасният ви текст, за мен той е още една надежда повече! Аз трудно мога да добавя нещо повече в дадения момент към това, което досега съм написал и качил на своя сайт, а ако имам какво ново да кажа, ще го напиша и ще го кача. Вижте, аз също, като мислещ човек имам и по-конкретни идеи в различни области. Но не мога вече (или в този момент - засега или все още или завинаги...) да бъда политик и не бих си позволил да живея с мисълта, че моите рецепти са най-точните. За мен е по-важно да давам анализи на ситуацията, на слабостите и грешките, на недъзите на това общество, което моето поколение политици и експерти така или иначе допусна да бъде създадено. Важно е да присъединя гласа си към тези, които казват, че този модел (Втората република) е изчерпан и става опасен за модернизацията и европеизацията на страната ни. За мен е важно да споделя убеждението си, че сегашният елит е изчерпан, интелектуално и нравствено остарял, антиевропейски и антидемократичен. И че нещата са поправими, и че надежда и шанс за България има само ако вие, младите хора - тук и зад граница се вземете в ръце и вземете бъдещето на България в свои ръце - защото вие сте нейното бъдеще. Аз се надявам на вас и залагам на вас. Вие сте млади, вие мислете как да помогнете на България! Във вас е силата. Не казвайте, че няма начин, търсете го. Не обяснявайте колко е трудно, направете го. А като се решите и се осмелите, ако в нещо имате нужда от съвет - такива като мен, които не по-малко от вас обичат България, но нямат вашата енергия, дързост и хъс - ще ви помагат. Но нашата игра е изиграна. На ход сте вие!

Благодаря Ви за искрения отговор!
Вярно, че не е лесно да запази човек оптимизма си, виждайки какво се случва. Има обаче и много светлинки в мрака. Прав сте, какъвто и да е верният път, той не е мрънкане и оплакване. Нямам и намерение да се предавам и вярвам, че хората като мен се множат всеки ден. Дано успеем навреме да намерим пътя и силите, да тръгнем по него. Но никога не е късно да поемеш напред и да преследваш идеята, в която вярваш истински.
Може би не сте ме разбрал съвсем точно, или пък не съм успял да се изразя правилно. Обръщението ми към Вас беше молба за съвет. Не ме разбирайте отново погрешно: както казах, изключително съм благодарен за съветите и мислите Ви, които сте споделил с читателите на този сайт! И се възползвам от възможността да науча нещо ново, да усъвършенствам начина си на мислене и да видя някои нишки и изводи, до които не бих стигнал сам. Можете обаче да направите повече. Имате едно огромно предимство, Вие и хората като Вас: преживели сте ситуации и сте извършвали неща, които за нас са "тъмна Индия". Точно този опит е това, което ние нямаме и нямаме възможност да добием, освен по пътя на опита и грешката, който е твърде дълъг. Да не говорим за информацията, която е минала през ръцете Ви. Нека дам пример: Вие четете една новина, или един анализ в интернет. Веднага разбирате, е ли това вярно, или опит за подвеждане на читателя. Каква е скритата цел на тази новина - имате усета. Аз трябва да се ровя един час и няма гаранция, че ще разбера всичко.
Както и да е, затова е живота, за да се учи човек и той не стига никога. Вие правите много и съм сигурен, че ако имате възможност за повече, ще го направите.
Ще си позволя да ви дам и аз един съвет, какво можете без много усилия да направите, но то ще е полезно за всички. Сигурен съм също, че за студентите си го правите под една или друга форма. Непрекъснато четете, не само offline, но и online. Не се ограничавайте само до вашите анализи за този сайт. Направете една секция в сайта "полезни връзки", "задължителна литература", или нещо такова. И тук не говоря за големите имена, които споменавате тук-там в анализите си, а за актуални статии, коментари и анализи в интернет. Може да се отнася дори до чуждестранни новини, които например мислете, че са от съществено значение, като информациите от книгите на Обама и Маккейн примерно, или някое обръщение на Путин, което казва неща от огромно значение за България между редовете. Нека секцията се казва "не пропускайте тази информация", или подобно. Не е необходимо количество, а качество. Знаете какво представлява Мрежата като обем и какво количество "пълнеж" има в нея. Колкото по-малко време има човек, толкова по-малък е шансът да стигне до ценната информация.
Помислете върху идеята.
Още веднъж ви благодаря за всичко и ви пожелавам повече поводи за усмивки!
:)

Хей Ники приятелю ,
Случайно попадам тук на твоята страница.Това за което се възмущаваш ,ами аз отдавна го пиша ,пиша ли.До "бат"Бойко колко ли пъти а Той ,Градоначалника наш роден като ме види все пита дали съм размислил за "Герба".Аз му отговарям ,нали взе нашата приятелка Поля Станчева при теб ,тя ти стига ,аз на Д-р Дертлиев не изменям/лека му пръст/.Та пиша ти не защото не сме се виждали почти десетилетие ,а защото случайно се "натъкнах"на система за наблюдение където/показаха ми/ от горе от Висините Господни за часа и минутата /8ч и 13мин./преди да тръгна към БНТ с №94 пред Софията имаше 83 хиляди автомобила.Знае ли това "Генерала",че ако им изгаси моторите,нали е пожарникар.,Миленчето Милотинова ще каже по ЕКО "телевизията"видите ли колко е чист днес въздухът над стария град.А ние с теб ,ти до универиситета ,аз до БНТ-то с колелетата за минутки прибежка сме стигнали.Ти няма да закъснееш за лекций ,а на мен Улето няма да ми пише червена точка.
Поздрави Митака

Както се казва: Здравей!
Само че животът така ни е разхвърлял, че под натиска на годините му и на събитията, не мога да се досетя кой точно от моите приятели и познати с име Димитър е точно тук като Митака...