И мен ме дадоха на Етична комисия

  Този статус публикувах във Фейсбук вчера, 29.06.2017 г.
  
  
  Не бих съобщил това, защото уважавам институциите на демократичната държава и моите принципи ме карат да отстоявам името, авторитета, професионализма и човешкото си достойнство най-напред чрез институциите.
  
  А и не е станало все още нещо, което да ме кара да търся всички възможни средства за самозащита.
  Но в случилото се днес има клевета по мой адрес и това може да смути и разколебае доверието и уважението им към мен у хората, на чието мнение за мен аз държа. За другите ми е все едно. Те са способни на всичко от страх, а някои дори са склонни и към предателство. Те да са живи и здрави. Господ съди, не аз...   Каква полза за някои от тях да казвам, че не остава добро ненаказано.
  
  
  Накратко: И мен ме дадоха на Етична комисия. Чудо голямо. Това е новата хватка за разправа с неугодни хора.
  Но за да ме дадат на Етична комисия, е използвана анонимка-манипулация как съм бил писал до "медиите и Народното събрание". И вместо да ме извикат и просто да ме попитат, вместо да отхвърлят като недостойно всякакво занимаване с анонимки и клеветнически манипулации по мой адрес, хората в залата са се подвели от и подчинили на строгия ръководен взор.
  И никой не е попитал - аджеба, а защо моето писание не е публикувано от нито една медия и не е отреагирано на него от нито едно Народно събрание?!?!
  
  Ето защо заради приятелите пиша тук, понеже не мога да им го кажа на всички един по един.
  
  Призовавам ако има медии и Народни събрания, до които съм писал през последните 3 години, веднага да се отзоват!
  
  Призовавам, ако има журналист, на който през последните 3 години съм дал нещо за публикуване, незабавно да се отзове!
  
  Призовавам, ако има някой журналист, който през последните 3 години е взел интервю или поне мнение от мен с уговорката да го направи публично достояние или поне преразкаже, нека в този миг още се отзове!
  
  Призовавам ако има журналист, на който да съм натрапил мнението си като единствено възможно и да не съм го помолил да изслуша всички възможни страни по какъвто и да било случай, нека не губи време и колкото се може по-скоро да се отзове.
  
  Призовавам, ако някой открие какъвто и да било мой писмен текст до и след 10.11.1989 г., който да не е подписан от мен и така да е анонимен, нека без да се бави да се отзове!
  
  Всъщност нищо особено и извънредно не се у случило.   Аз знаех за тази наказателна акция и писмата ми до институциите на демократичната държава са готови.
  
  На клеветата ще бъде строшен поне един зъб.
  Няма да ми отнемат нито трудолюбиво изгражданото име, нито авторитета на един от водещите български учени, нито уважението на колегите, нито обичта на студентите, нито спечеленото с изключително успешен конкурс професорско място, обосновано с рецензиите на едни от най-стойностните наши учени, нито монографиите в сигурността, които са сред най-цитираните у нас, нито над 70те научни публикации.
  
  Но ако хората с име и авторитет не отстояват себе си пред лицето на злото, то тогава как ще искаме от обикновените граждани да се пробудят и опомнят, да започнат да се борят с разрушителите, с мракобесите, с корупционерите и с вся остальная сволочь, която прогонва децата на България и изяжда нейното бъдеще, след като изгриза нейното настояще до кокал...
  
  29.06.2017 г.
  
  
  P.S.
  По повод на този статус дължа едно пояснение.
  Аз уважавам почтените журналисти, някои от тях са ми приятели, с други бих се радвал да сме приятели, макар че с годините човек все повече няма време да се вижда с хора, с които си струва да се вижда, защото преди всичко са човеци, а после всичко друго.
  Аз престанах да общувам с медии под каквато и да е форма не от обида или като поза, не защото някой мракобес ми забранява или от инстинкт за самосъхранение, а защото си казах:
  25 години стигат, времето не е мое!
  Ако можех нещо да променя, все щях да го сторя някак за 25 години.
  Освен това, аз съм извън всякакви по-професионални потоци от информация като обикновен гражданин, така че мнението ми е все повече лично, а не експертно, каквото слушателят, читателят или зрителят би очаквал от мен да чуе, а не мога да го лъжа и подвеждам както мнозина други, шестващи от медия в медия.
  И накрая, човек с годините навлиза във възраст, когато се надбягва с времето и гледа да го използва за по-дългосрочни дела и творчества, защото рулетката се върти бясно и засега топчето на съдбата се спира на други - приятели, които си отиват.
  Така че не остават сили и мотивация за участия в медии. И за да не обиждаш персонално никого с отказа си, най-разумното е да откажеш веднъж завинаги на всички.
  
  30.06.2017 г.