Не, няма как да го бъде

  Не, няма, няма как да го бъде нещото, което е на власт. И не може само с политиците да се оправдаваме, вина и то голяма има нашето общество.
  Нашето общество избра това, което избра. Жал ми е за България, но не виждам как може да се управлява при тази коалиция. В нея има неуправляеми феномени и затова не може да има управление.
  По време на кампанията БСП доста ме тревожеше с това, което говори и с тези, които го говорят. Да, там има левичари, путинофили, апокалиптици и плашила, но като цяло БСП си е възприела ролята на системен фактор, в смисъл на легализирана и официализирана опозиция за умерен прогрес в рамките на статуквото и затова каквото и да говори на електората си докато му вземе гласовете, после пет пари не дава за него и се кротва в тихите води на декоративното си опозиционерство - именно в рамките на статуквото.
  БСП толкова е загубила управленски рефлекси, че е неспособна да генерира идеи. Няма визия, няма стратегия, няма програма, няма решения. Дори като чисто по теорията на вероятностите спечели 1 избори от 10, ние не виждаме никаква креативност, никакво лидерство, едно тихомълком ситуиране в талвега само и само да не се пречи, да не се прави нещо, сакън да не се объркат работите и да вземе от някой храст да изскочи случаен заек.
  Но патрЕотарите - това е чудо голямо! Да не си на мястото на премиера... Напразни са илюзиите, че и те като БСП докато пудрят мозъците на иизбирателите си ще говорят едно, а във властта ще се изпедепцат, ще се устроят, ще се успокоят и ще им тръгне по мед и масло.
  Не, те са антисистемен фактор а приори, по презумция, пар екселанс.   Каквото си говорят, това са те и каквито са те, това си говорят. Едно към едно. Пълна хармония между форма и съдържание. И друго не могат да бъдат. Ако можеха, щяха да си изградят управленски кадри, толкова години вече вършеят из политиката. Не, те са само по безотговорното говорене, нищо креативно не са направили, само клатят лодката, защото не им харесва морето.
  Вярно, четирите букви ВМРО задължават и там, във ВМРО има и разумни хора, дори патриоти, даже родолюбци. Говоренето им понякога е поносимо и аз също съм склонен да говоря така веднъж в годината - като ми прикипи и прекипи.. Тях не ги броя. Но другите два отбора юнаци там са невъзможни за правене на нещо креативно. И нищо не може да излезе. Там са точно този тип - специалисти по гръмките фрази, експерти по баламосване на блажените верующи, националпопулисти, майстори на невинните, развлекателни жестове а-ла фюрер, дуче и вся остальная...
  Хванаха се шараните, подлъга се част от обществото, прояви тотална безотговорност, гласува абсурдно, профука шансовете разумни хора с демократична закваска да влязат в парламента. И сега - олеле. Олеле я!
  С болка на сърцето си давам сметка - няма да го бъде това нещо, дето ще трябва да управлява. Няма как да го бъде. То започна със скандали и ще продължи да скандализира всички ни.
  Жалко, жалко, много жалко. Как да не въздъхнеш и то на кирилица - Клета майка България!
  При демокрацията всичко се предопределя с избори, но изборите се нуждаят от избиратели с мислещи глави, а не от разхождащи се до урните поданици, които боледуват от банално безразличие към настоящето и бъдещето на държавата.
  Някога обидиха несправедливо Нейчо Неев, че бил направил нещо глупаво и бил казал нещо тъпо. Не знам къде е Нейчо, дано да е жив и здрав. Не говоря за него, а за това, на което го оприличиха и ще го сложа в кавички "Нейчо Неев". Как да има бъдеще това нещо във властта, като в него се е внедрил за съучастник цял един колективен "Нейчо Неев". И то в днешото адски рисково време, в тази адски сложна глобална, континентална, регионална и национална среда за сигурност.
  Със свито сърце ще си призная, че не знам какво може да се направи. Това, което ми хрумва е просто невъзможно. Някак да се състави работещо, компетентно, изградено от знаещи и можещи млади (е, нека да са до 55 г. - склонен съм на компромис), кадърни, проевропейски, он-лайн хора, а всички депутати от днешното мнозинство, воглаве даже с премиера и вицепремиерите му, да седят в парламента тихо и мирно и без да се обаждат, да гласуват необходимите закони и безнадеждно закъснялата съдебна реформа и да не правят и да не пипат нищо друго! Абсолютно нищо друго!
  Но това е утопия и аз никога няма да го предложа. Не си падам по утопиите.   А и тези, които пишат утопии понякога губят главите си. Томас Мор знае защо...
  
  18.05.2017 г.