Франция - „или-или“; България – „нито-нито“

  Да не е твоят избор Макрон - това го разбирам.
  Но да е твоят избор Льо Пен - това не го разбирам.
  Тук не става дума за ЦЦ или РР - избор, който не променя постпреходното статукво. В нашия случай в общи линии бе все едно, в главното бе все едно. И то се вижда, че ако единият избор бе по-лош, при втория не става по-добре. Меко казано не става по-добре.
  Статуквото си прави избори у нас и се възпроизвежда. Затова на нашите избори залогът не беше голям. За мен лично не беше никакъв. И изборът беше "нито-нито" - нито единият, нито другият имат лидерски способности и визия да дръпнат много напред, да оставят далеч зад себе си сегашния амортизиран и безидеен елит и да поведат България след себе си към ново качество на управлението, ново качество на обществените отношения, ново качество на европейското ни участие (а не присъствие, както досега), към мобилизиране на младостта на България и даване на шанс тя да построи таково общество, в което иска да живее, а не да бяга от родината си, обръщайки се с гняв назад: Няма да ви живея в скапаната държава!
  Докато във Франция залогът бе огромен. Изборът бе "или-или".
  Льо Пен беше катастрофа. И тя си остава катастрофа не заради нея самата, а заради силни обществени, самоубийствени настроения и експлоатиращи ги политици-популисти, хитреци, въжеиграчи и манипулатори.
  Затова, според мен, важното бе Льо Пен да бъде победена. Второто бе да спечели Макрон. Но след като Льо Пен бе победена, сега на преден план излиза Макрон. Моето вътрешно чувство ми подсказва надеждата, че Макрон може да се окаже не най-доброто изобщо, а най-доброто от това, което имаме.
  Именно заради този избор "или-или" аз не разбирам как може да си за Льо Пен. Тя е геополитическа катастрофа за Европа, и геостратегическа трагедия за България.
  Така че направо си го казвам - аз не съм част от Фейсбук, за да си тровя нервите. Много по-хубаво ми е сред хора, за които Льо Пен не е техният избор и много не желая да се пресрещам във Фейсбук с хора, на които изборът е Ло Пен. И постепенно смятам да си осигуря този комфорт. Друг е въпросът, че имаме министри и поодкрепящи правителството лидери на партии, за които Льо Пен е техният избор. А това е страшно - за България, нейната национална сигурност, политика и развитие. Но тук съм безсилен - трябва да ги търпя и дори да завися от тях. Какво да се прави. Не съм мислил, че така ще стане, а то стана. И става все по-лошо.
  
  08.05.2017 г.