Стадо бизони, подгонено от несигурността

  Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
  Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.
  Когато каквато и половинчата и осакатена да е демокрацията, тя започне да им пречи, те просто я отстраняват, изхвърлят, премахват и изпразват от всякакво съдържание, превръщайки я в тълпокрация, охлокрация, олигархокрация, автокрация, деспотокрация, тиранокрация и всякакви други уродливи крации и архии.
  И още нещо - демокрацията е изключително привлекателна, когато си пробива път в целите и ценностите на обществото. Тя е много ефективна, когато се управляват нормални, във-редни (ако може така да се каже) ситуации - тя тогава разгръща най-добрите си страни и дърпа мощно напред, а другите й дишат прахта далеч зад нея. Но когато ситуациите са анормални, ненормални, антинормални, извънредни, когато тя трябва да отстоява себе си в агресивна среда, някои от нейните достойнства - като това за вземане на решения след дебат, дискусия, спор, отчитане на различни обществени интереси - могат да се превърнат и все повече се превръщат в на пръв поглед недостатъци.   Демократите мислят, съмняват се, идентифицират, анализират, оценяват, съпоставят алтернативи, търсят общоприемливи решения, докато недемократите са по-бързи и по-решителни в действията си, много-много не му мислят, не се колебаят, налагат силово и популистки своята воля и последното, което ги вълнува е дали това, което правят е демократично и отговаря на интересите на обществото. Тогава те се прикриват зад смокиновия лист "интереси на държавата". Видиш ли някой да противопоставя интересите на държавата на интересите на обществото, разчовъркай му повърхността и ще видиш, най-вероятно, как отдолу ще бликне гной на диктатор, тоталитарист, сатрап, дуче, фюрер или просто властолюбив мегаломан и циклофреник, мошеник, лаладжия, шмекер или търчи-лъжи.
  В днешните времена на нетрадиционни рискове (или предишни рискове, но проявяващи се по нов начин, или качествено нови),
  в ситуации, близки до ръба на пропастта, когато малки въздействия могат да имат големи последици,
  обществата очевидно реагират по коренно различен начин отколкото по-рано, в относителната и сравнителната нормалност.
  В такива ситуации се отприщват стадни инстинкти, антидемократични рефлекси, ирационални тревожности, параноични страхове (страхът е реакция на несигурност, която индивидът, общността или обществото не може да контролира и управлява) и хората започват да се държат по коренно различен начин.
  От това страда демокрацията. Тя е успешна, рационална, ефективна, развиваща се, когато проблемите се лекуват с повече, а не с по-малко демокрация. Но какво да прави демокрацията, когато хората-тълпи, хората-изплашени маси искат не повече, а по-малко демокрация, защото смятат, че колкото се откъсне, отсече от демокрацията, толкова ще се добави, ще получат от сигурността?
  Като стадо бизони, подгонено от несигурността, непредсказуемостта, неопределеността, неизвестността, обществата препускат сляпо напред, зад някой и друг нагъл алфа-бизон или демагог (което на старогръцки означава народен водач) и не съзнават, че безумният бяг е умело насочван към пропастта, на чието дъно ще започне дележът на изпопадалите в нея подплашени и лишени от разум, от колективен разум, бизони.
  Единственото, което може да спре препускащото от страх и ирационални атавизми стадо е само демокрацията - защото тя се вписва в много-хилядолетното развитие на човечеството - напред към пълноценната цивилизованост. Другите алтернативи са или пътища назад, или задънени пътища без изход, или пътища, въртящи се в кръг, в порочен и съсипващ чонешките енергии и ресурси, кръг, или са пътища, пряко завършващи с достигането на ръба на проппастта, а след това е свободното падане, свободното пропадане и истинският край на историята. На човешката история.
  
  22.04.2017 г.