Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде

  Мой приятел:
  - С референ-дум-дум по демокрацията...
  
  А аз споря напразно с него - че демокрацията не е процедура, а процедурата е демократична, само когато е част от демокрацията. Тогава тя е лекарство. Иначе е отрова.
  При демокрацията дори лошата процедура може да даде добър резултат. Докато няма ли демокрация, дори добрата процедура може да доведе на власт тирани и сатрапи, фюрери и дучата, зле възпитани и слабо образовани дилетанти и най-мразещи да четат нарциси, антидемократични и антинормални популисти и демагози.
  
  Затова демокрацията в Турция не е загубила, защото това при Ердоган не бе демокрация и преди този референ-дум-дум. Но пък спечелиха демократите, защото в антидемократични условия, въпреки всичко и въпреки всички те загубиха така, че моралната победа е тяхна.
  Демократите са много странни и светли хора - те могат да загубят процедурно, но остават морални победители.
  
  И сега разбираме защо в България нещата не вървят, а по-скоро вървят зле. Защото демократите у нас са под критичния минимум. Доста под него. И сякаш стават все по-малко.
  Дано сме усвоили урока, който Турция, не-ердогановата Турция ни даде.
  А той е, че докато всичко не е загубено, нищо не е загубено и че винаги има смисъл да се бориш.
  Най-лошото е, ако не си разбрал, че и при демокрацията има принципи, от които не трябва да отстъпиш и заради които си струва да си размърдаш мозъка и ... задника. И да започнеш да ги отстояваш.
  
  17.04.2017 г.