“За да се оправят нещата в тая страна, първо трЕбва да се оправи тоя народ!”

  Честно казано, аз съм много разтревожен след днешния ден и посланието на президента, дори да се опитвам да гася негативното си мнение по принцип и да се опирам само на принципни несъгласия.
  Тревожи ме нивото на посланието и аргументацията.
  Тревожи ме езикът, който е шаблонен и банален.
  Тревожи ме отказът да се видят най-важните рискове и заплахи пред страната ни.
  Тревожи ме, че патрЕотарският стил на мислене няма да е само в правителството, а се просмуква навсякъде и дори по-нагоре.
  Тревожи ме предубедеността, идеологизираността, обръщането не към българския народ, а към една четвърт от него.
  Тревожи ме мисленето за българите в чужбина, отношението към децата и близките ни, към приятелите и колегите ни, които вече са там, а си остават българи, понякога повече и от нас.
  Тревожи ме внушаването, че България е обсадена крепост - във време, когато държавата е отворена система и не само физическо, а и духовно пространство.
  Тревожи ме, че вместо да се развиват, ключови институции правят крачки назад.
  
  Обаче си казвам - а какво друго би могло да бъде?
  Но в същото време се надявам, че все в един момент някои неща могат да бъдат спасени, да бъдат поправени. Докато всичко не е загубено, нищо не е загубено.
  Или почти нищо...
  Или поне нещо!
  Първо за един екип се казва, че някои отделни хора в него са слаби.
  После ще започне да се говори, че повечето хора в екипа са слаби.
  След това ще се насочат стрелите към екипа като цяло - че е слаб.
  Накрая ще стане ясно, че проблемът не е в екипа, а в този, който го възглавява. Дано тогава той намери сили да надскочи себе си.
  А аз явно засега ще трябва да минимизирам очакванията си и да контролирам тревогите си.
  И без това мой приятел ме съветва да бъда песимист.
  Защото песимистът казва, че по-лошо от това не може да бъде. Докато оптимистът без да го питат ще започне да подмята: Може, може!
  …
  Някога попитали пернишкия зевзек Жуцата какво мисли за някаква реч на Тодор Живков. Той казал:
  - Ами немам думи, той всичките ги казА. А и нищо не му разбрах, щото не ми стига акъл. Па и да бех разбрал нещо, немаше да бъде това, дето е искал да ни каже. Та ако кажа какво съм разбрал, на вас хич немаше да ви се хареса. Затова по-добре е да си затрая.
  
  11.05.2017 г.
  
  
  
  Какво нещо, а!? Тъкмо днес един от моите приятели, когото често цитирам тук, социолог, ми каза - не по-малко опасни и вредни от платените социолози са платените политолози!   Те вече са наклякали край стартовата линия и само чакат сигнал, че правителството е съставено, за да започнат словесната офанзива с вещаене колко стабилно и дългосрочно ще бъде това правителство.
  И ето, че правителството може и да не е още съставено, но първите словесни вещания за неговата стабилност и дългосрочност започнаха!
  
  Това ми прилича на онзи съветски виц, дето големият певец Леонид Утьосов пристигнал в Одеса, оставил куфарите си на тротоара и плеснал с ръце:
  - Одеса, така си се променила, че не мога да те позная!
  Посегнал да си вземе отново куфарите, а те вече откраднати... Утьосов плеснал още веднъж с ръце:
  - Одеса, познах те, ти си си все същата и даже още по-същата!
  
  12.04.2017 г.
  
  
  
  Доскоро който се захванеше да управлява или дори да прави нещо заедно с ДПС, изгаряше.
  Сега това важи за ГЕРБ.
  Тепърва предстои патрЕотите да го разберат.
  Много умните се учат от грешките на другите.
  Умните се учат от своите грешки.
  Останалите не се учат нито от своите грешки, нито от грешките на другите. Те просто настъпват мотиката и после се питат: Какво се случи?
  И не се и досещат, че това е глупавият въпрос. Понеже глупавите въпроси обикновено започват с Какво. Останалите започват със Защо?
  
  13.05.2017 г.
  
  
  
  На входа на супермаркета ме спира семейство на моята възраст горе-долу. Жената ръкомаха и ми държи, кой знае защо, сметка на мен:
  - Пак ни излъгАха, преди изборите ни обещавАха по-високи заплати, пенсии, ала-бала, а веднага след тях ни ударИха с чУко по главите прости с цените, срАма си нЕмат, това се вече не трае! Толкоз па подли и безчестни станАха политиците!
  А мъжът накрая успя да се вклини:
  - Стига, Остави човека, какво ти е виновен, той като нас от народния магазин пазарува! Лъжат ни политиците, защото ние се лъжем, много сме лесни за лъгане! Никъде нЕма толкова будала народ - да вЕрва на очевидни лъжи. За да се оправят нещата в тая страна, първо трЕбва да се оправи тоя народ!
  
  08.04.2017 г.
  
  
  
  Един приятел обича да се шегува. Казва ми: Приятна събота и спокоен уикенд! После иска да купи натурален сок и още нещо, че бърза за свиждане. Но безкомпромисна лелка за беда е пред него, купува лотарийни талони, мисли дълго колко и от кои, взетите веднага ги трие, даже нещо печели, иска още талони, сменя едни с други и няма спасение от нея! Внимателно я моля да пусне приятеля ми да купи за 1 минута двете неща и да лети на свиждане в болницата... Първо продавачката, нахакана девойка, дето за такава приятелят ми обикновено вика "стройна кат ръкойка", каквото и да значи това, ни наруга да не се пречкаме, щото първо трябва да приключи с дамата. А в това време дамата започва да ни крещи:
  - Да си чакате реда, нахални хора, ей, писнА ми от вас, така и не разбрахте, че тука вече е демокрация и колкото си искам, толкова ще си трия! Ама хаааа!
  
  Моят приятел ме дърпа и си тръгваме с празни ръце. Той се усмихва:
  - Поне разбрахме ползата от демокрацията - човек може да си трие талончетата колкото си иска.
  А аз му отвръщам:
  - Можеше да я питаме за кого е гласувала...
  - Ами то й личи отдалече!
  
  07.04.2017 г.
  
  
  Като гледам каква инфантилност се носи от нашия народ или поне от една голяма част от него,
  как с ураганна сила вятър го вее на бял кон,
  същият бял кон, дето триумфално яхнал го ще дойде да се пробва върху нас пак и   трети път да не си изкара мандата докрай генералът наш,
наистина смятам следното:
  Вместо най-голямата глупост на десетилетието, макар то да не е глупост, а тоталитарно престъпление срещу днешна България - това за изискването на уседналост,
на нас, на ювенилното ни общество е нужно спешно и неотложно изискване за улегналост!
  Вече се уморих да гледам как цял един народ кара безкраен пубертет и така и ще си премине директно от него в критическата възраст...
  
  05.04.2017 г.
  
  
  
  Четенето на списъка на новите депутати ми припомни мисъл на Чърчил за демокрацията. Не, не онази великата. А една друга - в смисъл, че ако все оше сте убедени поддръжници на представителната демокрация, то поговорете само 5 минути с един редови избирател...
  Този списък е прелюбопитно четиво!
  Всъщност, не ми стигнаха силите да го дочета.
  Нужно ми бе да съхраня малко здрав разум и да спазя известна доза психологическа хигиена.
  Да, за кресливия бард от първите ни митинги, същият, дето с агентурния си псевдоним ми е адаш - за него знам.
  За Антон Тодоров, който някога ме громеше от правоверни кинжални позиции на страниците на в-к "Демокрация" и после ми бе ФБ приятел, та даже дружески ме наричаше Ники - също знам.
  Но се натъкнах на едно име - Спас Гърневски! Този не беше ли фанатик, подтичващ след Иван Костов с френетична влюбеност в него и с пяна на уста, само и само да получи златната акция на "ЛУКойл-Нефтохим"?
  Вероятно е съвпадение на името.
  Но понеже се бях отчаял, че не намирам Георги Гергов, та ми трябваше известно време да си поема дъх - докато видя Нона Йотова. Успокоих се. И реших, че да чета нататък няма смисъл. И така всичко е ясно... Безпощадно ясно.
  
  31.03.2017 г.
  
  
  
  Мой колега разсъждава на глас:
  - Какъв е смисълът на изборите в България? Погледни - предизборната кампания е дълга и целИ на теория максимална информираност на обществото за партиите и техните кандидати. Но на практика два месеца преди началото на тази кампания и през цялото време, докато траеше тя, социологическите агенции и медиите непрекъснато обработваха обществото как тя трябва да завърши и сочеха безпогрешно петте партии, които ще влязат. С други думи, близо 3 месеца преди изборите бе решено как те трябва да завършат и те завършиха точно така, както бе решено. Оттук следва, че единствената роля на самите избори у нас вече е сведена само до това - с плюс/минус 10 депутати за двете партии на статуквото и с плюс/минус 5 депутати на останалите три, декоративна част от политическата система на статуквото - да се контролира своевременно кой колко места в Народното събрание ще получи, за да бъде приведено то във вид, възможно най-удобен за логаритмуване, а партиите, предопределени да влязат, да внимават в картинката и да не мърдат много и не шават силно!
  
  30.03.2017 г.
  
  
  
  Не, че понякога не съм си го мислил и аз, но мой колега днес направо ме разби:
  - Трябва на стари години да си сменям професията! Хванал съм се да преподавам национална сигурност, а живея сред народ, на който националната сигурност му е последната грижа! Погледни го сам как гласува...
  Дааа - викам си на себе си, след това, - няма как при тази анормална разлика между мен и народа, и аз, и народът да сме нормални! Очевидно от гледна точка на народа аз не съм нормален. Но ми е съвестно да си призная какво а-ха да кажа за народа от моята гледна точка...
  
  29.03.2017 г.
  
  
  
  Вече в кой парламент поред с общи усилия на олигарсите, медиите, социолозите и хорската глупост влиза по една партия като полезна идиотка.
  Депутатите й биват купувани, манипулирани, притискани, заплашвани, използвани, уторебявани и накрая изхвърляни в канализацията на ненужността и продажността.
  Нашият народ робува на предразсъдъците си до изборите и страда от следразсъдъците си, когато отново и отново с убийствен мазохизъм попадне в капана на безизходицата, която сам си е причинил - с безпримерен садизъм.
  
  27.03.2017 г.