Някога СДС спечелихме с малко, а някой каза - но завинаги.
  Беше с малко и за малко.
  Сега олигархията, както по-грубичко, но най-точно го формулира мой приятел, дълго се колебаеше на тези избори дали статуквото да си го премести в другия джоб или не. Накрая се оказа, че не си го премести, но в края на краищата това бе все едно - защото и двата случая печелеше олигархията.
  Олигархията спечели и реши, че е спечелила с много и задълго.
  А това, че тя спечели и нищо у нас не се е променило, веднага започна да се вижда.   Не си правете илюзии, стана безпощадно ясно, че у нас политиката е много проста игра - боричкат се 22 партии, а накрая печели олигархията.
  И се започна.
  Сиреч - се продължи:
  1. Тръгнаха цените нагоре - днес на газа, утре на хляба, след това на каквото трябва, после - на каквото не трябва.
  2. Понеже опозицията този път остана извън парламента, започна унищожаването й още преди парламентът да е свикан.
  3. На партиите, за чието влизане в парламента работеха усърдно месеци наред социолози и медии, явни и сенчести кръгове, е поставена задачата да се съберат във възможно най-широка и вероятно най-безпринципна коалиция, за да не си играем на избори, които така или иначе не решават нещо и не променят нищо.
  4. Тук бъдете особено внимателни, защото то има най-напосредствена, най-пряка, в смисъл най-скорошна опасност - тръгна фатална игра с огъня, защото Олигархията, като не можа да направи от Отбора на Народа нещо повече от това, което той си беше - вечно и гарантирано втори, реши да поднови войната с вечния му враг, с възраждащия се след опита да бъде убит ЦСКА - на живот и смърт!
  Не си мислете, че това го пише цесекарят в мен - на стадион не съм ходил не помня откога, цял мач не съм гледал сигурно цяла вечност; отдавна съм над тези страсти, защото се надбягвам вече с Времето и то ми остава само за далеч по-сакрални и по-същностни неща.
  Не - това го пише българинът в мен. Аз съм изключително разтревожен за това, което може да се случи в четвъртък!
  Олигархията след тези избори вече е много по-спокойна, че в България се случва всичко, което тя пожелае и първата й стъпка е по олигархически тъпа и коварна, нагла и брутална, безпардонна и безхаберна, вероломна и арогантна.
  Олигархията бързо забрави как цял един силен и силов премиер, заслепен от запалянковската си страст към своя отбор, загуби войната с привържениците на ЦСКА и призна поражението си.
  Но премиерът - за добро или лошо, лош или добър, поведен от грешни представи и сбъркани преценки, воден от партийни изгоди и изборни съображения, все пак има предел на възможните си действия и е скован частично от демократичните процедури.
  Докато за олигархията у нас няма никакви ограничения и скрупули, за нея не важат никакви процедури и норми, тя може да премине всякакви граници и в безумието и алчността си - да подпали нещо много страшно.
  Ето защо трябва да излезем извън и да преминем отвъд клубните си пристрастия и да си дадем сметка, че утре ще се посегне с брутална сила и с огромни пари срещу цесекарите, после ще дойдат наред някои други, сетне трети, след тях четвърти, а накрая, когато се доберат и до всички нас, вече ще бъде фатално късно!
  
  28.03.2017 г.