1.
  Явно има две Българии:
  В едната:
  -- двойният (поне) агент Доган, тласкал пътя на страната ни през Босфора е патриот...
  -- богаташката (благодарение на политиката) Нинова е защитник на социално най-бедните и слабите...
  -- командващият тоталитарно, болшевишки и силово своята партия, своите депутати, министри и кметове ББ е проевропейски либерален демократ...
  -- погерберилите се заради облагите на властта остатъци, крилца и перца от РБ са десни реформатори...
  
  А в другата, моята България всичкото това е точно противоположното и противното. Противно в буквален и преносен смисъл...
  
  22.03.2017 г.
  
  
  2.
  Някога мой приятел ни говореше, докато обсъждахме какво да кажем на перничани като наши цели и намерения след изборите:
  - Вие не разбирате ли, че проблемът не е в партийните програми, а в електората?! Той няма да се качи на вашето ниво, слезте на неговото и в парламента ще има за вас лайф ис лайф, бира, секс и рокендрол!
  
  Накрая така или иначе той се оказа прав. Пернишкият електорат замени мен, макар че апартаментът ми бе Стената на плача, денем и нощем се хвърлях да работя за избирателите и да отстоявам (както ги разбирах) националните интереси, с една мижитурка, която местните мутро-бизнесмени използваха като марионетка, а за награда го водеха на секс-туризъм в Тайланд...
  
  Както и да е. Въпросът не е в мен и вече не толкова близкото минало, още повече, че версията, която всеки човек има за миналото не е еквивалентна на самото минало.
  Миналото има много лица и ние подсъзнателно, надсъзнателно, съзнателно или несъзнателно избираме едно от тях като свой разказ и още повече - като своя представа за него.
  
  Исках да кажа следното:
  В тази предизборна кампания има две десни партии, които единствени говорят по европейски и демократично разумни и нормални неща, важни и полезни в същото време. Едната от тях губи енергия да напада с приятелски огън другата. А и двете губят от това, че електоратът си мисли за трета по инерция, че тя е всъщност автентичната дясна. Макар и трите да са малки. Двете - все още, а третата - вече и завинаги.
  Останалите партии провеждат възможно най-глупавата и паднала най-ниско кампания. Те ориенталски и провинциално лъжат и мажат, разтягат локуми, правят се на клоуни, надяват ризи и антерии от етнографските сбирки, размахват чаршафите си като след първата брачна нощ, бъхтат се патреотично в гърдите и демонстрират мъжественост малко по-надолу, критикуват остро всъщност себе си, защото като можех да свършат нещо го свършиха като кучето на нивата, а някои от тях говорят направо опасни неща и най-опасното е, че те ги мислят и по-по-най-опасното е, че ще ги правят като му дойде времето.
  Това е за мен най-пошлата и най-безобразна кампания, кампания-свинщина, кампания-позор, която говори, че с изключение на горните две десни партии, всички останали са слезли окончателно и безвъзвратно на нивото на електората, след като много старателно години наред допълнително снижаваха това му ниво. Сега между електоратът и тези всички партии върви бясна надпревара - кой кого ще принизи още повече и ще го докара до още по-ниско, а вече и по-низко ниво.
  Ето защо за мен това е кампанията, която бе неизбежно да се случи. И с нея ще се докаже, както казвахме някога ние, математиците, това, което трябваше да се докаже...
  
  22.03.2017 г.
  
  
  3.
  Да чуем мой приятел, видяхме се в метрото, за да му дам една рецензия.
  1. (то и е по-частно)
  На въпроса как са нещата при него, той ми отговаря:
  - Всички в нашата институция се молим час по-скоро да издигнат на по-висок пост нашия Биг Бос!
  - Как?? - казвам му, - та нали доскоро ми се жалваше колко проклет бил, как мразел подчинените си, как бил пълен дилетант във вашата област и освен това с брутален характер на малък, но безпардонен диктатор!?
  - Ами отново - гледа тъжен моят приятел, - настъпват времена, когато единственият начин да се махне някой провалил се ръководител е да го издигнат по-високо в йерархията! Ето затова всички се молим новата власт да го "оцени" и повиши по ранг и пост.
  
  
  2. (то е по-общо)
  - Корнелия Нинова го е подкарала досущ като Жан Виденов преди да дойде на власт. Говори абсурди, обещава невъзможни неща, върви срещу вярната посока на страната, скарана е с логиката на процесите и игнорира всеки зов на разума.
  Но поне като предизвика нова тотална дестабилизация и абсолютен срив на държавата, за нея няма да се говори като за Виденов, че може всичко да е, да ни е довел до хиперинфлация, да е бил прогонен с народен бунт, но поне в личен план е бил безукорно честен, не е откраднал нищо, въобразявал си е, че прави добро на страната и всичкото, което го е говорил е вярвал в него.
  За Нинова нищо такова няма да се каже. За нищо от това няма и най-нищожното основание.
  
  
  Питам го:
  - А какво да правим ние с гайдите? Ние, дето виждаме накъде ни тласкат?
Приятелят ми отговаря:
  - Вие, дето все някак гласът ви се чува, трябва да говорите ежедневно и ежечасно до изборите колко опасна за България е Нинова!
  - А след изборите? - питам го отново с въздишка на раздяла.
  Той ми отговаря загадъчно и съчувстено усмихнат:
  - След изборите на всички д..е да ни е яко! Който и да спечели...
  
  20.03.2017 г.
  
  
  4.
  В началото на 90-те бях залят с омраза и злоба. Огледах се и видях, че омразата и злобата са в несметни количества и невъобразими (зло)качества.   Свръхпроизводство на омраза и злоба. Световни рекорди...
  Сега си давам сметка, че при всичките огромни и потресаващи промени през изминалите години, има нещо константно, перманентно, непроменимо и постоянно у нас: свръхпроизводството на омраза и злоба - с повод и без повод, с основание и без основание. Световни шампиони сме. Бяхме и ще си останем. Никой не може да излее толкова омраза и злоба върху нас, колкото ние можем да си произведем... Страшното е, че недрата, от които черпим тази неистова омраза и зловеща злоба са неизчерпаеми или поне много далеч от изчерпването...
  
  13.03.2017 г.
  
  
  5.
  Още преди години се опитвах да обърна внимание върху недопустимия език на Първото лице, Единствено число: кюфтаци, простаци, шестаци; размазвам ги от бой на изборите; българите са като моите кучета; хванали са ме за шлифера; гърдите ми са големи, само за кърменето в мола не са ме питали...
  Писал съм отдавна, че когато водещите фигури в държавата използват простеещ, просташки, опростачващ език, те така го нормативизират и легитимират, превръщат го в образец, в стандарт, в пример за подражание и имитиране, в езикова рамка за цялото общество - в която то, обществото да осмисля и обяснява процесите.
  По този начин водещите политици легитимират чалгизацията, хамалщината, дебеловратието, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.
  Не само езикът ние такъв, какъвто сме ние, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние.
  Обикновеният човек може да използва груби изрази, пиперливи думи, дори цинични фрази - не го извинявам, но го приемам донякъде, макар подобен език да ми е органично чужд. Но политикът няма право да е простак, включително и дори най-много чрез езика си.
  
  Е, вече получихме това, което търпяхме. Простащината, цинизмът, словесната безотговорност, езиковото безкултурие се превърнаха в норма, в средство, в начин на артикулиране на позициите, в заливаща ни Девета вълна на арогантността и селяндурството.
  Да си селянин е място на раждане и живеене, да си селяндур е личен избор.
  Точно така да си прост е въпрос на родови и генен малшанс, но да си простак е съзнателна жизнена позиция.
  И вече не само политиците са ни такива, какъвто ни е народът, но и народът ни е такъв, каквито са ни политиците. Затова и си ги предпочита за сметка на читавите и почтените.
  
  13.03.2017 г.
  
  
  6.
  Тази привечер мой приятел каза за кандидат за депутат - жал ми е за нея, съжалявам я, дава ли си сметка в какво се набутва!
  
  И си спомних как някога шепа талибани в КС на СДС започнаха неистова и изключително агресивна и цинична (пишеха на много ниско ниво в местния вестник за мен - гад, мерзавец, плазмодий, идиот и от сорта) кампания срещу мен.
  А всичко започна защото от прокуратурата в Перник (такива бяха времената!, нали?) предоставиха при мен, като председател на КС на СДС, документи за мащабна корупция и небивала злоупотреба със служебно положение на виден седесар. Аз запознах КС с тия документи.
  Талибаните скочиха:
  - Няма да си даваме човека, комунистите краднАха 45 години, а нас за нищо работа да ни хващат в кражба, да си гледат работата, сега ние сме на власт...
  Аз, оказа се, си направих ритуално сепуко като казах:
  - Ние сме новите хора и трябва да управляваме по новому. Защото ако управляваме като старите, тогава какво ни е новото? Мястото на тези документи и на решението по тях е в прокуратурата.
  И се започна, та знае ли се! 100 броя местният общински вестник бълва огън и жупел по мен. Смея да твърдя, че на такова ниско и низко равнище никой не е бил охулван и омаскаряван. Както и да е.
  После клеветите и клетвите се пренесоха нагоре, към НКС на СДС, където кинжалите (да сме си малко, но наши, чисти) ме отлюспиха ако не като първи, то сред първите.
  Пак казвам, както и да е. Паметта наистина е голяма измамница и преспокойно и умишлено подменя спомена ни какво е било и какви сме били.
  За друго исках да напиша.
  По онова страшно на нападки време, мой приятел, който не се отрече от мен въпреки всичко, веднъж въздъхна в един тесен кръг:
  - Жал ми е за Ники, съжалявам го, че е подложен на такава атака!
  И тогава един мъдрец, когото и друг път съм цитирал тук (например с   Глас народен - бич Божи!), чичо Гришата
   (светла му памет, редови седесар, който, както ни се струваше, леко е изместил центъра, но много ме обичаше и само с него като шофьор обикаляхме окръга, а той караше, постоянно обръщайки се към мен на задната седалка и ми даваше съвети, а аз му казвах - дръж кормилото, чичо Гриша, че ще се пребием! Няма, викаше ми той - теб Господ те обича...) рече малко троснато и неприсъщо за него като тон:
  - Няма да го жалите Ники, няма да го съжалявате! Никой насила не го е накарал да бъде политик! Това е единственото занаятие, с което човек се захваща напълно доброволно и затова няма право да се оплаква и самосъжалява. Ако има характер, ще издържи, ако няма характер - да се маха! Това не е иди ми дойди ми, това е политика. Политика значи да се мъчиш да правиш живота на хората по-добър. А как ще го направиш, ако не държиш на трудности и се оплакваш, че ти е трудно?
  
  Спомних си за тия думи на чичо Гришата и по същия начин отговорих на моя приятел в днешната привечер.
  Никога, докато бях в политиката, не съм се оплакал за нищо след тези думи на чичо Гришата и не приемам някой политик да хленчи или пък ние да го съжаляваме, че му е много трудно. Само това остана - да им плащаме заплатите, да ги превръщаме в пъпа на обществото, да им даваме единственото си свидно нещо в демокрацията - своя глас, да инвестираме в тях вяра и надежди, а пък накрая и да ни е жал за тях. Как ли пък не...
  
  10.03.2017 г.