Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!
  Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
  Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?
  А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?
  Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...
  
21.03.2017 г.
  
  
  P.S. 1
  Всъщност България е в качествено различна геополитическа ситуация след излизането извън всякакви граници на обсесивната властолюбива маниакалност и поредната, но не последна фаза на политическата (само политическа ли?) циклофрения на Ердоган.
  Подобни патологични дестабилизатори на националната, регионалната и континенталната сигурност не свършват добре. Вероятно е въпрос на време той да си счупи врата. Но е кокоша външнополитическа, а поради българската специфика и вътрешнополитическа слепота да седим пасивно и да чакаме кротко това да се случи...
  Новата геополитическа ситуация се нуждае от лидери, а точно сега ние изпитваме катастрофичен дефицит от тях. Тя изисква загърбване на всякакви заигравания с предизборни цели на когото и да било като подгряване и подстрекаване на антиевропейски нагласи. Това сега е гибелно за България.
  А що се отнася до Кремъл и неговия едноличен господар или властник, то като политик с огромна роля в съвременните процеси за Путин вероятно е ясно, че Ердоган е чудовищно предизвикателство за него самия. Колкото и да контролираш всички медии, няма как да убедиш своя народ или поне мислещата част от него, че ЕС е по-опасен от Ердоган; че дружбата с Ердоган е с по-висок геостратегически приоритет от добрите отношения с ЕС.
  А Путин си постла много лошо и създаде ужасна криза на доверието към него в ЕС с Крим. Да не говорим, че лудостта на султан или халиф Ердоган, бруталното заиграване с религиозния екстремизъм - всичкото това е много рисково за Русия, защото тя е една (да, така е) от най-големите мюсюлмански държави, ако се брои числеността на мюсюлманите в нея...
  
  21.03.2017 г.
  
  
  P.S. 2
  В света и Европа се случват изключително важни събития, текат твърде сериозни като перспективи и последици процеси, но ние, у нас, не им обръщаме внимание.
  Вижда се, че България се е дистанцирала от изпълнените с драматизъм, но и с надежда дебати. И това е главният грях на двете основни партии на статуквото. Те постоянно изваждат страната ни от реалността.
  ГЕРБ прави това като натиква България в някаква абсурдна паралелна, виртуална реалност.
  А БСП прави това, като се опитва да тласне България в коренно различна и опасна реалност.
  За съжаление, става безпощадно ясно, че образувалият се държавнически, кръстопътен вакуум не може да бъде запълнен от президента.
  Първо, той е още нов, без необходимия авторитет в Европа и не се възприема сериозно като говорещ от името на цялото българско общество.
  Второ, той се свързва с БСП, която агресивно артикулира опасни антиевропейски намерения и се заявява като партия на външнополитическата преориентация на страната ни и това му създава тежки проблеми с еманципацията от БСП, за която не е дал и най-малкия позитивен знак.
  Трето, той си постла много лошо с крайни, прокремълски, прокримски изказвания и непрекъснато се натъква в Европа на остър дефицит от персонално доверие. Ето затова писах по време на предизборната кампания - не може кандидат за толкова отговорен пост в такова отговорно време да прави с предизборни цели толкова безотговорни изказвания, това после ще се върне като бумеранг към България.
  Четвърто, във външната политика, отбраната и сигурността засега екипът му не е дал гаранции, че може да произведе качествена експертиза и вината за това е и в прекалено идеологизирания, едноцветен, тяснопартиен, сектантски и предубеден подбор на хората. Даже президентът Първанов (това после не даде особен ефект, за жалост) през първия мандат включи в екипа си хора с мнение, диаметрално противоположно на мнението на Позитания - да приведа като пример не само себе си, но и един блестящ проевропеец като външнополитически секретар - Никола Карадимов. А понеже министерствата, които могат да му дадат надеждна експертиза в момента са притихнали и като в безвремие и паника за личното оцеляване на кадрите, ние виждаме от президента политически коректни, правилни по принцип, но не принципно, абстрактни като послания и безидейни като съдържание изказвания, далеч по присъщи за международна научна конференция на кабинетни учЕни, отколкото като ярък и ясен пример за активна, осмислена, визионерска и стратегираща национална позиция по главното и с историческо значение, което се случва днес в Европа. А в една не малка степен то касае и света...
  
  09.03.2017 г.