Късно е вече, утрото е по-мъдро от сутринта. Затова ще се въздържа да коментирам посланието на Ахмед Доган.
  Само ще споделя първата си мисъл, която последва прочитането на текста:
  Защо, наистина защо Ахмед Доган не говореше тези правилни и на моменти силно вълнуващи неща в началото на 90-те, когато пътят на България според него минаваше през Босфора!?
  Защо не ги говореше, а направи толкова много поразии?!
  Да, и още една мисъл ще споделя - Ахмед Доган никъде не намеква дори, че за да е болна демокрацията, че да са бедни хората, че да сме разединени, той има също огромна вина.
  Демокрацията е болна от това, което се превърна в патология и заради неговите действия и бездействия.
  
Ще мисля дълго над това, което е написал. Днес е вече късно.
  
  За жалост, за много неща е късно вече. И днес е късно, и утре - още повече.
  16.03.2017 г.
  
  
  На следващия ден:
  Ами четох го прословутото послание на Доган отново и отново, мислих го пак и пак. Първите ми реакции си останаха. Могат да се видят от снощния мой статус.
  Единственото, от което не мога да избягам, това е, че тези думи ги казва не Ангел Донев например, а Ахмед Доган. Това трябва да им придаде друг привкус, оставащ дъх на нагорещено желязо в гърлата ни.
  Но аз познавам български турци, които мислят по същия начин като обичат България много повече от Ахмед Доган и не са й направили никакво зло, напротив - работят съвестно за нея или я сънуват с тъга и с отворени очи.
  Заради турското си име Ахмед Доган придава друго звучене на текста и това е стръвта, която ние налапахме. Ние се хванахме на въдицата. Някой Мехмед Ариф, който обича България има право да каже същото, ако можеше. Ахмед Доган може да го каже, но няма право.
  Няма право не защото е с турско име. А защото е един от причинилите на България най-много беди в годините на Прехода.
  Не можеш да бутнеш България като баба си по стръмните стълби надолу, а като тя се изтърколи, изпотроши си костите и всичко я боли, ти да я утешаваш, че в края на краищата нали не се е претрепала окончателно, трябва да намери сили да се вдигне и да продължи да ходи. Дори й сочиш с назидателен пръст посоката, по която тя трябва да тръгне.
  Днешният Ахмед Доган може да е станал друг, макар че той най-обича да се показва друг около избори. И да допуснем, че е станал друг и мисли точно така, както мелодраматично пише, не може да ни накара да забравим (поне мен не може да накара) всичко, което причини на България - допринесе за нейната ориентализация, унищожи първото правителство на СДС, създаде върхушка на ДПС от алчни и ненаситни корупционери, прибираше под крилото си де що има гаден като морал и безскрупулен като политик българин. За да се изсмее в очите на политическия елит - не е достатъчно да сте крадливи, непочтени, продажни - трябва да сте мегакрадливи, ултранепочтени, хиперпродажни и аз ще ви приютя и ще ви гарантирам несметни богатства.
  Ако махнем витиеватите и всъщност парадиращи и имитиращи постмодерен дискурс слова на Ахмед Доган, той казва това, което ние много добре знаем. Край нас, близо до нашата граница има маниакален диктатор с болно съзнание, с физиологическа непоносимост към демокрацията, със заседнала в червата омраза към Европа и с гениална поради бясната му жажда за власт способност да манипулира. И този циклофреник е опасен. Много опасен. Но той е и узявим, болезнено уязвим. И има какво да загуби. А то ще е много повече от това, което може да причини на Европа.
  За жалост, ние сме най-близо до него.
  Ахмед Доган може да е искрен, може да употребява предизборната ситуация като изкуствено дишане за ДПС, но е факт, че си играе с болките и комплексите на нашия народ. А нашият народ - какво, да се радва ли, когато някой пипа с непоносимо остър скалпел оголените му нерви? Да се възхищава ли - ах, как ни бърка в огнището на страха!?
  Не, нашият народ трябва да остави Ахмед Доган да изтече в канализацията на Постпреходните ни лутания. Нашият народ трябва да се замисли.   Ножът е опрял до кокала и националната ни сигурност е застрашена както никога досега. И най-малкото прилича ние да се правим, че не го виждаме, а да чакаме такива като Ахмед Доган да ни го казват.
  България няма нужда от Ахмед Доган и трябва да му каже Баста, стига вече си се навирал в настоящето и бъдещето ни!
  Българският народ може да продължи напред без воплите на Ахмед Доган. А Ахмед Доган да си отговаря сам на въпроса може ли да продължи напред без българския народ.
  Българският народ - това са българските българи, българските турци, българските роми, българските арменци, българските евреи и всички останали български сънародници. Ние всички сме в една лодка и само заедно можем да стигнем до другия, обетования бряг на нормалното, модерното, демократичното и европейското общество. Или всички заедно да се удавим.
  За да разберем тази проста истина, не ни е необходим Ахмед Доган. Ако иска, да остане в лодката, има място и за него. Но повече няма моралното право да се прави на кормчия. Лодката ни а-ха да се преобърне и то много пъти именно заради такива като него.... Лъжливият кормчия е като лъжливото овчарче. Дори когато казва истината, никой не му вярва. Защото не заслужава да му вярват.
  Така мисля аз. Убеден, че все още имам право на лично мнение.
  
  17.03.2017 г.