Започналата на най-високо държавно равнище у нас негативна и крайна в тезите си, леко а-ла Чичовци и малко хоремагска като аргументи антиевропейска и антизападна реторика на ББ, критикуваща Запада (САЩ, НАТО, ЕС) като основен виновник за всички сегашни беди на човечеството,
  постепенно, най-вече покрай президентските ни избори и прокремълските изявления на бъдещия победител в предизборната надпревара,
  а сетне чрез БСП и национал-шовинистическите партии
  се превърна в пълзяща външнополитическа преориентация на страната ни.
  Според мен,
  носителите и изразителите на тази опасна тенденция в политическия ни живот и в нашето общество (особено в контекста на бруталната тръмпизация на американската управляваща в момента върхушка и радикализиращите се и левичарски, и крайно десен популизми в Европа)
  безпроблемно ще получат в следващото Народно събрание обикновено мнозинство,
  а кой знае дали в по-следващото няма да имат дори, за жалост, квалифицирано мнозинство.
  
  В този смисъл изобщо не бива да се подценяват антизападното говорене и антиевропейското изхвърляне налидерите на БСП, както и маневрите на президентския етаж с двупосочни послания - едно навън и едно навътре.
  Печална по възможните си последици грешка е да се смята, че както винаги БСП говори едно преди избори и прави друго след тях,
защото ситуацията по света и у нас, в САЩ и Европа се е променила почти радикално.
  Едно е когато невръстното безотговорно дете просто драска клечка от намерения на тротоара кибрит,
  друго е, когато то прави това близо до варел с бензин или даже буре с барут.
  
  12.03.2017 г.
  
  
  Ще поясня горното за сърдитите ми опоненти:
  Опасенията ми са, че по същия начин както винаги досега БСП се ослушва, шикалкави, лъже и лицемери, докато разбере накъде духа вятърът и накрая се присъедини към водещата тенденция ни лук яла, ни лук мирисала,
  така и сега, БСП е готова, защото си е въобразила, че палачинката се обръща, да се прехвърли в другия лагер без значение какво ще донесе това на България.
  Само че досега водещата теенденция, казано малко исторически-материалистически, бе вярната и единствената възможна. Докато сега има избор от две алтернативи, сблъсък, цивилизационен сблъсък на две алтернативи - проевропейска и проевразийска. И тук да предадеш страната си означава да я тласнеш всъщност в пропастта между двете.
  
  Впрочем, аз на мястото на президента не бих бил щастлив от раждането на една силно ангажирана и свирепа с енергичността си и крайните изрази тролоподобна група хора, която посреща с огън и жупел всяка, дори и най-малката критика на някое негово действие.
  Направо съм потресен от войнстващата им агресивност, накарала даже моята скромна и изказваща единствено лично мнение особа да свали от ФБ самопроизволно и собственоръчно няколко свои статуса, в които съм си позволил наивно и невинно да кажа, че съм имал нахалството нещо в постъпките на президента да не ме накара да изпитам неподправено верноподанически възторг.
  
  12.03.2017 г.