Мисли от претъпкания Автобус 111 (Продължение)

  Да се пътува сутрин в Автобус 111 от “Люлин” до “Младост” е наистина ужасно неприятно преживяване. Човек няма как да даде воля на всякакви ядосани, нервни и бесни разсъждения.
  Автобус 111 може преспокойно да послужи за емблема, за знак и символ на Прехода - блестяща илюстрация на всичко онова, което се случва у нас и най-вече - на всичко онова, което вече се е случило, преподредило се е и като че ли не подлежи на обжалване.
  Не, не преувеличавам. Защото претъпканият Автобус 111 е нагледна илюстрация и крещящо свидетелство за тоталното пренебрежение към обикновения човек, към редовия гражданин, към порядъчния данъкоплатец.
  Не е нормално, не е естествено, не е логично всяка сутрин стотици, хиляди хора да бъдат принуждавани да се блъскат, да се псуват и обиждат един друг, да се натъпкват, набутват и напъхват в Автобус 111 със сила, омраза и ненавист към себеподобните... И да им се налага да воюват за всеки квадратен сантиметър въздух, площ и пространство, да им мачкат дрехите, да им стъпкват обувките, да им оскотяват душите.
  Днес съжалих една младолика жена - добре облечена, навярно успяла в бързина и стрес, но с нежност и обич да сервира закуска вкъщи и да заведе детето на градина – притисната по непоносим начин от всички страни, смазана. А тя не е като мен – да й стига, че някак се е промъкнала, да се радва, че може някак да диша. Тя е жена, не е човешко, хуманно, естетично да я карат да се притиска с гърдите си до премаляване и задуха в нечий гръб, да се забива нечий лакът в корема й, да залепва нечий дюкян в ханша й.
  В тази блъсканица може да се види и се преживее всичко – и упоритото нежелание да се прояви капка кооперативност; и тъпото желание на някой да се шегува с пиперливи и глупави фрази; и лошият дъх на препила уста; и мръсната пот на отдавна некъпало се тяло; и шумната, не винаги чисто облечена група хора, чрез които нашето общество върви към неповторима етническа пъстрота.
  Автобус 111 е симптом за нарастващата неуправляемост на София, той е тревожен спомен от бъдещето, той е предчувствие за всичко, което ни очаква, когато и ако поредната харизматична илюзия (този път в нейния мачо-бицепсов-вид) се премести от кметското в премиерското кресло.
  Автобус 111 го няма в познанията, пък и в представите на депутатското множество, което сега целокупно (и ощастливените от “обективния и справедлив” доклад на ЕК управляващи, и иначе много амбициозната и нахъсена опозиция) – е в много дълга парламентарна ваканция. Всъщност – в една перманентна ваканция, на която не й е до гражданите, всяка сутрин изживяващи ада на пътуването.
  Пък и тези граждани едва ли могат да бъдат наречени "потребители". Защото те не потребяват услугата – да се возят в Автобус 111, - ами се подлагат доброволно, поради липса на алтернатива, на безбройните мъки и унижения в този Автобус.
  А като не се потребители, те не могат да бъдат забелязани и уважени от най-високоплатения европейски чиновник Меглена Кунева, в чийто ресор е иначе защитата на потребителите.
  Въпросният най-високоплатен европейски чиновник не би и могъл да се занимава с някакви несретници от Автобус 111, защото си има далеч по-важни каузи.
  Първата и стигаща почти до обсесия грижа, това е да предпази европейските деца от опасните китайски играчки.
  Сега си има втора грижа, която също може да стигне до степен на автохипноза – да попречи на европейските деца да дъвчат безразборно дъвки, като ги натика (дъвките) из най-затънтените рафтове на магазините, а постави най-отпред и на най-видно място млечните произведения.
  Аз съм сигурен, че европейският чиновник Меглена Кунева е категорично убедена, че българските деца потребяват толкова малки количества млечни произведения, само защото лошите търговци са ги натикали (млечните произведения) из най-затънтените рафтове на магазините!
  Още по-сигурен съм, че като истински европейски чиновник, Меглена Кунева много скоро ще си промени фамилията на Кунев, като дори може да започне да я изписва с двойно f: Meglena Kuneff!
  Във форумите човек може да прочете не малко умни неща, независимо от преобладаващите там псувни и ругатни (даже ми хрумва нещо в момента - когато се те намачкали в Автобус 111 или някой друг от сорта, просто ти се иска да изхвърлиш гадните си емоции и смачкания фасон на своето его във форума на някой по-четен сайт – може да ти олекне)...
  Хареса ми в един от форумите мисълта, че нашите политици наистина водят България на Запад – към Западните Балкани.
  Или почти библейското: "По спонсорите ще ги познаете!"...
  Или че у нас има непрекъснато движение и смяна на ролите: едни се превръщат от мутри в политици, а други - от политици в мутри.
  Или че при един от честите свои излети, ловната дружинка на политиците (начело с президента) без да иска е отстреляла безценен, рядък екземпляр, вписан в Книгата на застрашените от изчезване видове – това било Българският Европейски Проект.
  Не зная, не ги разбирам ловните неща, защото не съм ловец - макар и внук на ловец, който обаче не гледаше на лова като на поза, като на подражание на хай-лайфа, като на развлечение, като на очевадно избиване на комплекси и като на безмилостно изтребване на безценни екземпляри – наготово и на пусия, организирана в стила “Тодор Живков ловува заедно с Пенчо Кубадински”, а като на част от вечния и полезен природен кръговрат...
  Но съм убеден, че през окуляра на суперскъпата пушка (каквито няколко на брой има и президентът) не се виждат вечните, ежесутрешните проблеми на хората от Автобус 111.
  Това е значим проблем изобщо на съвременното състояние на Западния тип демокрация – увлечение по мениджирането на макропараметрите на даденото общество, акцент върху стабилността, прогнозируемостта и “гасенето” на крайностите. Но се загубва фокусът върху отделния човек, той има все по-малко възможности да се чувства приобщен и съпричастен, важен и нужен. И това го тласка в лабилни състояния на дефицит на опори и недостиг на ценности; прави го податлив на депресии и загуба на смисъл, загуба на значимост и потребност; излага го на високи рискове от деструкция, от отчуждение; поражда невъзможност да се ориентира в обществените процеси, да намери себе си.
  А у нас е много по-страшно. Цели обществени групи, цели социални срезове от народа ни са изключени от приоритетите и мисленето на политиците, оставени са сами на себе си – при това в многа агресивна, нерегулирана, неохранявана от разни крайности и ексцесии среда. Като се добави все по-тежащата умора от непрекъснатите обрати и изпитания на Прехода, не е трудно да си представим колко съзнателни граждани, колко осъзнати европейци ще се родят от хората, подложени всяка сутрин на унижения, подобни на тази в Автобус 111 – практически нула.
  Ако беше само моята неспособност да приема, че в началото на 21 век е възможно толкова безхаберие у управляващите, за да не си поставят като задача решаването на проблема “Автобус 111”, не бих си давал труда дори да отделям място на сайта си и да обръщам внимание на този ад. В края на краищата, сам взех това свое лично решение – да се возя в Автобус 111, вместо да бъда поредният храненик на държавата в някое посолство.
  Но аз непрекъснато се улавям, че виждам “Автобус 111” като метафора на ставащото у нас, като абсолютна илюстрация на начина, по който се управлява страната ни.
  Да, може да се направят някои по-лъскави неща (каквито са новите автобуси, движещи се по тази линия). Но от това на хората няма да им стане по-леко, защото у управляващите липсва разбирането за проблемите; няма я толкова необходимата и мотивираща ги чувствителност към анормалните ситуации; отсъства визията как да се преодоляват проблемите и не се чувства амбицията тези проблеми да бъдат решавани.
  Управленското у нас е изнесено в сферата на политическото говорене, в симулацията на воля, в имитацията на усилия и в хвърлянето на прах в очите на Европа, че нещо се прави.
  Скъсана е връзката между целите на управлението и хората.
  ● Целите на управлението са част от отношенията вътре в елита, те са свързани с амбициите да се преразпределят властови, материални и символни ресурси, да се пренареждат участниците в елита край кръглата маса на управлението, да се отвоюват територии от властта и да се усвояват фондове.
  ● Докато хората са само придатък към управлението, те са фон, на който нещата у нас се правят и някакси се случват.
  Хората са мимансът, публиката, без която представлението е невъзможно. Като модерните PR-технологии позволяват да се предизвикат и породят такива възприятия и оценки у публиката за играта на сцената, каквито са нужни на актьорите, за да продължат те играта си.
  Понякога ме е много яд на задушаващите се в Автобус 111 всяка сутрин хора. Гледам ги – като стадо, те приемат участта си, прилепнали един до друг; като призраци - мълчат, търпят да ги унижават, да им съсипват дрехите, душите и настроението.
  Но после си мисля: Не е честно да си казвам – сами са си виновни; така им се пада; в края на краищата, да са като овце е техен съзнателен избор!
  Защото техният проблем в Автобус 111 не е единствено и не е само транспортен, макар че като транспортен проблем той има своето решение, сигурен съм, че го има, стига столицата ни (както и нашата държава) да имаше кадърно управление...
  Проблемът на тези хора е преди всичко политически. Те са част от огромните маси хора, загубени в Прехода. Дори и да се направи нещо и да се свърши с Кланица номер 111, те ще имат още 111 проблема, които ежедневно ще продължат да ги мачкат, да съсипват човешкото им самочувствие и съзнание.
  А решението на политическите проблеми е политическо. То може да стане само в политическата, в обществената сфера. Т.е. да се мобилизират обществените ресурси, да се събуди обществената енергия, да се генерира стратегическо виждане и да се намерят необходимите лидери.
  Само така би могло управлението да се обърне с лице към хората, да ги забележи, да осъзнае, че те са смисъла и същността на това управление, те са потребителите на всички услуги (и на най-важната сред тях - сигурността), които произвеждат трите - уж разделени - власти. Власти, замислени да служат на хората, а не да карат хората да ги обслужват.
  Само че, както казваше някога Николай Хайтов: Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.

  07.08.2008 г. Николай Слатински

В

В продължение на мислите Ви за отговорността (по-скоро липсата на отговорност) на управляващите към съдбата на управляваните може да се разгледа силният натиск на бизнеса за демонополизация на Здравната каса. Идеята не е нова и се таи в недрата на сенчестия бизнес от 7-8 години. Сега вече тя има твърде широка подкрепа сред управляващите и реално проектът е стартиран (част от него е и източването на лични данни от НЗОК с оглед нейната тотална дискредитация и създаването на бази-данни на бъдещите частни здравни фондове). Тази идея е елемент от теорията и практиката "по-малко държава" довела в България до тотален срив на държавността, огромна корупция, безнаказаност, изкривяване на социалните отношения, деградация. Радетелите на тази философия "случайно" сега са изключително богати хора и носят огромната отговорност за състоянието на държавата. Защото в условията на глобализация липсата на държавност превръща държавата и народа й в една песъчинка в огромен водовъртеж., който просто ги помита по пътя си. В болшинството от сериозните приватизационни сделки огромни държавни активи се предоставиха или на български бандитски кръгове или на транснационални компании. И в двата случая ефектът е един и същ - огромни печалби за новите собственици, износ зад граница на печалбите и нищожен приход в бюджета, безмилостно ограбване на най-бедния народ в Европа (Вж. банковата и застрахователната система, телекомуникациите, нефтопреработването, маталургията, енергетиката, водните концесии, а в близко бъдеще и болничната система, здравната каса, градския транспорт и и т.н.). Приватизацията не е панацея, най-малко в България. Най-големите приватизатори неистово внушават априорната негодност на държавата да управлява, като съзнателно игнорират успешния опит на редица страни от ЕС в управлението от държаата на ключови социални активи. Просто трябва да се привлекат опитни мениджъри (може и чужденци) и да се ограничи безнаказаната корупция. Останалото е див капитализъм, неутолима алчност, разруха.

С всичко написано съм съгласен. Вярно е, че в световен мащаб се налага свръхлиберален модел, при който държавата е заклеймена и тя се оттегля и-или я оттеглят от икономиката и сигурността. Но у нас сатанизирането на държавата като лош мениджър мина разумните предели - в името на тоталното разграбване, хищническите форми на приватизация, на дарвинизма. Първо човешкото здраве беше трансформирано от благо и ценност в услуга. Ако нещо в държавата е благо, ценност, то някакъв приличен, нравствен и етичен минимум се полага на всеки и държавата трябва да гарантира този минимум. Когато нещо е услуга обаче, то тогава влиза в сила чисто пазарният механизъм - всеки ще се ползва от тази услуга само дотолкова, доколкото може да си плати за нея. И сега имаме система на здравеопазване, която работи и печели само от това - да има повече болни. Това не е система за здравеопазване, а природно бедствие - да печели от това (а значи и да се стреми към това) - да има повече болни! Днес у нас, в България, ако нямаш пари, познати, връзки, позиции и се разболееш - лягаш и умираш, никой не може да ти помогне!
Същото започва да се случав и със сигурността - от благо и ценност, тя е обявена за услуга. Значи държавата вече няма да има грижата да гарантира един приличен, хуманен, човечен минимум, а всеки ще има такава сигурност, за каквато може да си плати
Впрочем, на откриването на учебната година преди 2 седмици във Военна академия, един заместник-министър успя без много запъване - макар че явно виждаше текста за пръв път - да прочете някаква лекция, написана от експерти в МО за друго откриване, поне преди 4-5 години. В тази лекция той заяви, че сигурността не е ценност, а услуга! И нещо повече - че сигурността е състояние! Когато е състояние, ти се стремиш да го запазиш - запазва се статуквото, което е изгодно на елита, на спечелилите от Прехода. В науката не се борави вече с това архаично разбиране за сигурността като състояние. Сигурността се разглежда като процес, а когато има процес, той трябва да се управлява, необходима е стратегия, стратегическо лидерство и стратегическо мислене.

Г-н Слатински, напълно приемам констатациите Ви особено техните философски проекции върху цялостното ни битие. Наред с това искрено се надявам да не сте имали някаква надежда, че през тримесечния период от първия Ви до сегашния Ви вопъл за автобус 111 ситуацията може придобие поне малко цивилизован вид и сега да сте още по-разочарован. Просто този автобус, както и всички други в Родината ни са предназначени за социално слабите, представляващи огромната част от електората. Та този автобус е част от една "транспортна" система обхващаща всички социални сфери, която е предназначена да отведе този електорат в посока обратна на активното гражданско общество, към вдебиляване и оскотяване.и пълно примирение с наложените му от мражещия го "елит" жизнени проекти. Погледнат от тази позиция автобус 111 е просто перфектен с оглед тази му основна функция.
А по въпроса за чуваемостта на такива вопли мисля, че държавните институции трябва да бъдат задължени да четат по компетентност форумите в интернет и да дават по общодостъпен начин отчет пред обществото какво са предприели по отношение на разумните критики и предложения на хората. В огромния брой случаи това е единственият начин за обратна връзка между избирателите и управляващите и пътека към едно друго състояние на обществото, което не се нарича социална дебилност.

Точно така е - аз винаги се опитвам, даже в случая с автобус 111, да говоря за проблеми, които имат малко по-общо значение, в които можем да видим типични за обществото ни явления. А не да съм се надявал, че с автобусите по линия 111 ще бъде извършена някаква революция.
Не съм сигурен, дали изобщо е възможно някой, камо ли пък властта, да чете и следи форумите в интернет. Колкото повече свободната мисъл бива изгонвана и нежелана в казионните и обслужващите властта медии, толкова повече тя ще сподля своите коментари по обществени и социални проблеми из форумите. това е своеобразен закон за скачените съдове. Властта не го разбира. Тя не иска дискусия. Защото тогава ще възникнат много въпроси, на които тя няма отговор.

Г-н Слатински, разбирам ви много добре за какво говорите. Аз самият съм се возил няколко години по линия 111 и то почти всеки ден. Още от времето, когато преобладаваха червените автобуси "Чавдар" (включително и тези с "еко двигател" (разбрах, че го наричат така, защото може да изпише наименованието с пушека, който излиза от ауспуха му)) , но също, когато ги смениха с "Мерцедес-Бенц". Смениха ги, но нищо не се промени. Стана по-зле дори, защото съвпадна с великото преселение от провинцията и пътникопотокът се увеличи. Винаги съм се чудил, защо избраха малкият модел, а не "гъсеницата", което значително би увеличило местата. Още хиляди "защо" си задавам, забелязвайки нонсенса, в който живеем, но всеки път стигам до един отговор - нямаме държава, или по точно - нямаме интелигентно и работещо за благото на народа държавно и местно управление.

Честно казано, от технически детайли не разбирам. Може би причините за ставащото по линията 111 имат и такова сериозно измерение, но за мен целта е била да покажа, че картината, която наблюдавам в автобус 111 е ярка илюстрация на случващото се в нашата държава. С последното ви силно изречение съм на 101% съгласен!