Тези войнстващи дилетанти и самозабравили се дучета трябва да бъдат озаптени!

  Освен трайните, дългосрочни поражения в социалната тъкан и нравствеността в обществото, които напоследък ме занимават, друга сфера (макар че ако човек се вгледа по-внимателно, това е все същата сфера) на мой непосредствен интерес като наблюдение на процесите у нас, е онова, което се случва на нивата под единственото всъщност Ниво, което се дискутира в страната ни - високото, най-високото в държавата. Ние сме се взрели във върховете на властта, обсъждаме трескаво как там се разместват местата на събираемите и се надяваме това разместване да промени сбора.
  Но под това ниво е истинският живот в България, реалните травми, които се нанасят на обществото, опасните метастази, които се разпространяват много бързо. А там на практика никой не пипа и на никой не му пука за абсурдността и мракобесието, за абсурдните и мракобесни кадри, които изпълзяха отвсякъде и плъзнаха навсякъде.   Властимащите си водят своите все по-непрофесионални протежета, които не променят нищо в позитивна посока, а се вписват в дезинтеграцията и разпадналостта, която наследяват, като внасят още повече хаос, анархия, непрофесионализъм и дилетантство.
  Понеже живо се интересувам от тези процеси (защото те са също съществена част от дълбоките деформации, които дори нещата най-отгоре да потръгнат, ще продължат да ни дърпат надолу), при всеки възможен случай разговарям с близки, приятели, познати и непознати - какво се случва в техните администрации, структури, фирми, институции, учебни заведения, болници, културни организации и т.н.
  Картината е много сходна навсякъде, което ме кара да мисля, че обобщенията от анализите си, които правя на своя сайт, са близо до истината. В края на краищата и аз съм потопен в реалността и виждам ежедневно нейните абсурди и мракобесничества
  Държавата ни произвежда в гигантски количества войнстващо неумение да се управляват процеси. Все повече се назначават хора, които съчетават в почти фатални дози следните характеристики:
  -- арогантен манталитет;
  -- въпиющ непрофесионализъм;
  -- неуважение, стигащо до омраза към подчинените;
  -- безгръбначност към висшестоящите.
  Тези, с извинение, ръководители във всички посоки и на всички равнища:
  -- дестабилизират поверените им за управление структури и ги довеждат до прага на парализата;
  -- нанасят за кратко време много дългосрочни щети;
  -- демотивират и поболяват служителите си;
  -- налагат порядки, които граничат с мракобесие.
  Правителството, по-скоро правителствата, които непосредствено ни предстоят, трябва да направят освен всичко преглед на управлението и управляващите навсякъде, буквално навсякъде. Това е задължително, защото по върховете на държавата могат да си правят разни партийно-котерийни врътки, но отдолу е страшно, отдолу е ад.   Брутално нашествие на некадърници, действащи на принциа: Луд умора няма; разлагане на организационната култура, унищожаване на добрите практики, сеч на знаещите и можещите.
  Картината е трагична и аз, като отговорен човек, знам, че това не са думи, хвърлени на вятъра.
  Държавата ни е болна. Тя е болна, защото отвори управленските и началническите, командирските и командорските, ръководните и властващите писти и позиции за орди от безпросветни и свръхагресивни некадърници, които хал хабер си нямат какво да правят с поверените им структури, гледат на тях като на трамплини за ръст на горе, разграждат всичко, което работи, съсипват традиции и етични кодекси, произвеждат безобразия, поощряват доносничеството, ченгесарщината и милиционерщината, взаимното топене, правене на кал и подливане на вода, въвеждат свои тоталитарни диктатурички и налагат дисциплинарни репресии. Който не знае да управлява и не може да управлява, той знае да наказва и може да въвежда формални драконовски санкции.
  Тези войнстващи дилетанти и самозабравили се дучета трябва да бъдат озаптени!
  Не преувеличавам ни на милиметър. Такова поведение вече не е частен случай, то се превръща в "култура", в модел за подражание, в система, която се самовъзпроизвежда. А това вече не е предизвестие за наша национална беда. това е вече Беда, а по влиянието си върху държавата, обществото и гражданите - това е Бедата...
  Останалото е игра на ритуали и постлани червени килими, по които властимащите се носят във вихъра на управленския си танц...
  
  24.01.2017 г.