За обявения екип на президента Радев

  Обявеният екип на президента Радев ми се струва по-компактен и по-разумен, отколкото екипа от първия мандат на Първанов, когато се прескачахме две дузини секретари и съветници...
  Да напомня, че през онзи първи мандат социалният президент имаше трима секретари по външната политика, един по националната сигурност, един по националната отбрана и един по военната сигурност (сиреч 6) и нито един по образованието и по здравеопазването...
  Засега не разбирам особено смисъла на Съвета "Външна политика, сигурност и отбрана". Да, той е консултативен и обществен (с това трябва да се внимава, защото мнозина, участвайки в такива съвети се самовеличаеха като съветници на президента и понякога, като ги отправяха в по-добър от този свят, се получаваше конфуз).   Но... Опасяваме се от скрита репагонизация на президентството. Това е цивилна по същността и съдържанието си институция, а не военно-полицейско-разузнавателна, пагонно-фуражко-лампазна - в цивилна премяна. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност и това е единственият съвет към него, който е вписан изрично в конституцията. Останалото плодородие от съвети досега е било малко на принципа "зажми, да те лажем".
  И отново да поясня четири неща.
  1. В нашия правен мир няма такова понятие "президентство", кой ще се нанесе в него си е лично творчество на президента.
  2. За разлика от огромното мнозинство други укази, указите, споменати в тази публикация не се приподписват от премиера или някой министър, те са си право и отговорност на президента.
  3. Вицепрезидентът има само такива правомощия, които му възложи президентът и тук вече има установена традиция - прехвърлят се онези правомощия, които са заредени с най-много подводни камъни и корупционен натиск отвън.
  4. За разлика от САЩ, където (малко черен хумор) всеки вицепрезидент някъде дълбоко в себе си тайно се надява, че президентът по съображения на Господ или други обективни и субективни причини няма да завърши мандата си и така той, вицепрезидентът ще заеме мястото му (като Джералд Форд след Никсън или както в "House of Cards" :) ), тук вицепрезидентът има само една възможност да стане президент - ако президентът подаде оставка пред Конституционния съд, нещо, което у нас може да се случи, според мен, само на теория. Затова колкото по-невидим е вицепрезидентът, толкова според мен по-добре за президента и за президентството - вицепрезидентът с възложените му правомощия е нещо като чиновник с ранга на директор на дирекция в някое министерство, например Правосъдното. В общи линии - нищо повече от това. И, както съм категорично убеден, това е най-излишната и синекурна длъжност в Отечеството ни любезно.
  23.01.2017 г.