Днес беше ден на защити на дипломни работи

  Днес беше ден на защити на дипломни работи. И отново в неговия край се чувствам обнадежден. Не, че всичко бе перфектно, но заради гората аз не искам да спирам погледа си върху някои не съвсем изправили се към високото дървета.
  Знам, че не всички са доволни от получените оценки. Изпитната комисия, в края на краищата, се състои от живи хора. Понякога всичко е и до късмет, признавам. Има случаи, когато „продавачът“ не намира правилния начин да покаже „стоката“ си или си мисли, че неговите разбирания за главното в направеното са единствено възможните. Но има и случаи, когато „купувачът“ се подвежда от „опаковката“ или от предположенията си какво има „вътре“ в нея. При все това, като цяло неудовлетворените би трябвало да се сърдят поне мъничко и на себе си. Едно от петте златни правила при пробив на сигурността или в управлението на рисковете е т.нар. Закон „5%”: „Допусни, че поне 5% вината е твоя. Няма глобален заговор срещу теб. Отказът да се види личната вина, означава, че човек не може да си разработи вярна стратегия, която да оптимизира силните му страни и да минимизира слабостите му.“
  Но най-хубавата новина и именно тя ме зарежда с оптимизъм и позитивно настроение, е че днес ни бяха представени редица силни, задълбочени, професионално направени, стойностни разработки. Винаги съм знаел и неизменно съм твърдял, че имаме чудесни млади хора – знаещи и можещи, амбициозни и трудолюбиви. Но родината като мащеха прекалено често не желае да им даде шанс. Дано днешните защитили се прекрасно, а и въобще всички защитили се, имат повече късмет с реализацията си като специалисти. Ключова част от абсолютно необходимата промяна в България е да се опре на своите талантливи и креативни млади хора, да им даде път – те са нейната най-голяма, а според мен – и последна надежда.
  И последно, защитените днес дипломни работи са краен продукт от едно обучение, което поне лично за мен, протичаше в много трудни условия; това беше период, който аз от собствения си университетски опит оценявам като много тежък и за преподавателите, и за студентите – поради причини, които са тема за друг разговор и на друго място. Ето защо два пъти повече е моето добро чувство към студентите – те се справиха отлично както заради и поради нас, така и въпреки и напук на сложностите, проблемите, съмненията и процесите, в окото на вулкана на които те се намираха не по своя вина. Това още повече ме изпълва с радост – значи можем – можем и те, и ние, независимо от частично негативните обстоятелства. А представете си какви биха били резултатите и нивото на образованието, ако нещата като попътни ветрове издуваха платната на общия ни кораб!?
  На добър път, млади хора, не унивайте, не се предавайте, трябва и нататък да успявате – и поради хубавото, което ви предстои, и въпреки преградите, които ще издигат пред вас. Историята и животът отдавна са доказали, че победите идват в непрекъсната борба с трудностите. Затова тези победи са трудни, но сладки и са още по-сладки, защото са заслужени…
  25.01.2017 г.