"Не познавам по-непоколебим знак за сигурност и по-дълбок източник на креативност от един песимизъм, който не може да бъде потиснат."
  Улрих Бек, "Световното рисково общество
  Любителството, издигнато като висша форма на управление! Ние сме безнадежден случай!
  Държава, в която даже не внезапни и неочаквани "черни лебеди", а нормални и логично идващи по реда си бели зими сварват властта по бели гащи... ".
  
  В науката мнозина автори са го написали:
  В Рисковото общество, в Обществото на риска власт, която не може да управлява рисковете, самата тя неизбежно се превръща в Най-големия риск за държавата и нейните граждани.
  
  А в живота отдавна се знае:
  Онзи, който не може да управлява проблемите и не е способен да бъде част от тяхното решение, най-напред се превръща в част от проблемите, след това става един от проблемите, а накрая неизбежно се оказва Проблемът.
  
  И науката, и животът значи, днес за сетен път ни доказаха едно и също:
  Тези управници са най-големият риск, те са Проблемът за държавата и нейните граждани.
  
  Как да бъде иначе, след като управлението на такава сложна, динамична, йерархично-мрежова, нелинейна и самоорганизираща с система като обществото не може да бъде днес непрофесионално, некомпетентно, действащо с имитации и импровизации.
  Напротив - то трябва да се базира на лидерски качества, на висок професионализъм, на стратегическо мислене, на владеене на съвременни мениджърски технологии, на научна експертиза и на лична и властова отговорност.
  Човек няма да даде на недостатъчно добър лекар да извади сливиците на детето му, независимо дали този лекар е харизматичен, приятел, съпартиец, земляк или сладкодумен разказвач на басни и давач на щедри обещания.
  А ние сме поверили ваденето на сливиците (и не само тях!) на държавата на любители и аматьори, които не просто са учили вадене на сливици и са правили 1-2 опита в тази дейност, ами изобщо си нямат и най-беглата представа къде се намират тези сливици...
  
  31.12. 2016 г.