Служебната загуба със служебното правителство

  1.
  Днес видях четири опашки с доста хора, струпани в трескаво очакване.   Мисля си - какво е общото между тях, а всичко вътре в мен, заедно с вътрешния ми глас, ме кара да мисля, че нещо общо все пак има:
  1. Рано сутрин, пред близкия супермаркет.
  Питам, минавайки край тях - защо сте тук? А те - защото преди да отворят магазина тук изнасят изостанали от вчера и "бракувани" плодове, та да си вземем от тях.
  2. Рано сутрин, пред едно квартално магазинче.
  Питам, минавайки край тях - защо сте тук? А те - защото магазинчето фалира и собственикът тези дни прави тотална разпродажба, а за днес каза, че ще дава безплатно кафе за всеки, който мине покрай неговото магазинче.
  3. Рано сутрин, на ларгото между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.
  Питам, минавайки край тях - защо сте тук? А те - защото ЦЦ каза, че днес ще има правителство и ние сме кандидат-министри.
  4. Рано сутрин, пред ескалаторите на станция "Софийски университет" откъм "Орлов мост".
  Питам, минавайки край тях - защо сте тук? А те - защото всеки момент ще докарат безплатния вестник и всеки от нас отговаря за няколко пенсионери от махалата и днес ни се е паднало ние да сме дежурни.
  
  20.16.2016 г.
  
  
  2.
   :)
  Мой приятел така коментира току-що поведението на РБ с мандата и претърпения провал:
  Тръгнал кос
  с дълъг нос
  през гората гол и бос.
  Тупа с крак -
  трак-так-так,
като същ юнак.
  Ходил, ходил, па се спрял,
три коли мухи изял…
  
  20.12.2016 г.
  
  
  3.
  Честно ще си призная, че съм най-малкото раздвоен от предложението на отиващия си президент да назначи служебно правителство, посочено от идващия президент.
  Опитвам се трезво да си дам сметка за разумните страни на това предложение. Несъмнено има такива.
  Но според моето най-обикновено лично мнение, има и сериозни контрааргументи.
  1. Отиващият си президент е единственият президент, който до встъпването в длъжност на идващия президент, България има. И Конституцията е възложила само и единствен на него това правомощие. Правомощие, което не се изчерпва само с подписа, това е негова отговорност, той с името си и длъжността си гарантира, че това правителство е негово и последствията от действията на правителството са свързани и с него.
  В този смисъл аз съзирам и ключов елемент на бягство от конституционно възложена му отговорност. Съзирам измиване на ръцете. А това ме кара да имам едно наум.
  2. Отговорността на президента не може да се преотстъпва все едно е работа на ишлеме с материали на клиента. Това създава прецедент във функционирането на държавата - утре така могат да постъпват премиер, главен прокурор, председател на Върховен съд, кмет, а такова нещо не се регламентира нито в конституцията, нито в някой закон. А това ме кара да имам второ нещо наум.
  3. Питам се - какво ще стане, ако идващият президент предложи служебно правителство, което е толкова недопустимо за отиващия си президент? Така ще се посеят раздори на самия връх на държавата, още повече, че единият е доста десен, а другият се показва като левичар. А това ме кара да имам трето нещо наум.
  4. До встъпването си в длъжност, идващият президент не е абсолютно никакъв, той има толкова правомощия, колкото и аз като редови гражданин. От момента, в който той предложи служебното правителство, до встъпването му в длъжност чие ще е това правителство, ако започне да прави гафове? Да не говорим, пу-пу-пу, ако нещо стане с идващия президент до встъпването му в длъжност, чие е тогава това правителство - предложено от един редови гражданин, който не може да отговаря за него, назначено от друг, който вече е редови гражданин. И въобще, без да мислим по най-лошия сценарий, създават се условия за рискове и най-малкото, управленски когнитивен дисонанс. А това ме кара да имам и четвърто нещо наум.
  Когато е едно наум, може да се каже, че е случайност. Когато са две наум, може да се допусне, че е съвпадение. Когато са три наум, започва да става тенденция. Но когато са четири наум, това вече се превръща в закономерност. И понеже не мога да изчисля и изключа последиците от нея, съм по-скоро срещу, повече против въпросното решение на отиващия си президент.
  
  21.12.2016 г.
  
  
  3.
  "Слабото управление, както и да бъде наричано на теория, не е нищо друго, освен лошо управление на практика".
  Александър Хамилтън (1755-1804), един от бащите-основатели на САЩ

  
  
  4.
  Като продължение на по-предния мой статус със силно преобладаващата ми негативна оценка за идеята на Плевнелиев да назначи служебното правителство на Радев, ще добавя следното.
  Беше неизбежно Радев да матира Плевнелиев в три хода.
  На това някога му викаха Шустер-мат...
  
  Но заслугата не е на Радев, "заслугата" е на Плевнелиев.
  Шустер-мат е възможен, само ако загубилият направи много слаби два хода поред.
  
  Преди много-много години, като пионерче спечелих окръжното първенство на Перник по шах. И ме включиха в градски турнир за мъже. В първия кръг, играещият срещу мен пушеше цигара след цигара и целия пушек бълваше в лицето ми.
  Дойде една от градските знаменитости, Батата, Сашо Аспарухов, и му каза:
  И да му пушиш в лицето, и да не му пушиш, момчето ще те бие, но не защото е много добро, а защото ти си много слаб...
  
  Та така и днес с идеята за служебното правителство...
  
  21.12.2016 г.
  
  
  5.
  И последно за служебното правителство:
  Не мога да проумея, Плевнелиев и Радев на кукли и парцалки ли си играят!? И двамата трябва да са на ниво Държавен глава. Да си говорят лично, а не да разговарят чрез медиите.
  А така Радев научава от "Шок", че Плевнелиев му дал правото да състави правителството, а Плевнелиев научава от "Шоу", че Радев не приема анонса му...
  Още малко и съвсем ще направят България смешна или най-малкото, окончателно олекнала...
  
  22.12.2016 г.
  
  
  6.
  Предавам се! Отказвам се да ми се карат заради неоправията между отиващия си и идващия президенти! Дето вика българинът – тия там горе, да правят каквото си щат!
  Аз срещу тази конституция за добро или лошо съм гладувал. Каквато и тя да е славна и преславна, в нея има доста грехове, грешки, гримаси и грозотии, които спъват като букаи Отечеството ми любезно.
  Вместо да бъда поучаван, наставляван, принуждаван и възпитаван какво да ми е личното мнение, дето никого не ангажира, могат да се свършат някои полезни неща:
  
  -- Плевнелиев да си се прибере у дома още сега – така и така неговият мандат изтича, а пътя към дома френетична тълпа, убедена в качествата му на държавник ще постеле с добри намерения и цветя на признателност.
  -- Радев да се нанася в президентството и войничетата да стърчат в студ и дъжд, под неговия прозорец – така и така скоро ще встъпи в длъжност, защо да се чакат още няколко седмици.
  -- Ако нещо трябва да се подписва от президента, да го поднасят директно на Радев – така и така това му предстои, защо да се губи време.
  -- НСО да мине в охраната на Плевнелиев като към вече бивш президент, а към охраната на Радев като към вече встъпил в длъжност президент – така и така в скоро време това ще се случи, по-добре рано, отколкото тогава.
  -- Екипът на Плевнелиев да заминава още отсега по посолства и мисии – така и така това го чака.
  -- Екипът на Радев да се премести в новите си кабинети докато държавата се готви за Коледа и Нова година – така и така вече започнаха да правят гафове, поне да имат време да си вземат поуките от тях.
  -- Новогодишното приветствие да се запише своевременно от Радев – така и така много скоро той ще е президентът.
  
  Така де, какви са тези работи де юре, каква е тази ретроградност, трябва да се мисли перспективно, сиреч де факто. И да се действа не юридически, а фактически. То юридически всичко е ясно – държава има. Фактически е по-важно обаче дали я има.
  Някой ден като питат дали е имало държава България, току виж онези, които са останали все още живи и все още тук, да кажат - ами държавен глава имаше, даже две държавни глави имаше по едно време - де юре и де факто, трябва и държава да е имало.
  
  А моето пост-фактум мнение е такова:
  Плевнелиев на практика капитулира, избяга от отговорност, призна се в собственото си безсилие, колкото и геройско да се определя поведението му от неговите завинаги верни фенове.
  Ако Плевнелиев бе Държавник, той щеше да използва своето най-значително (ако не и единствено реално) правомощие, като състави такова силно и безспорно служебно правителство в този сложен за България момент, че Радев да няма къде да мърда и да шава и да бъде принуден да го приеме като свое, защото иначе ще се изложи, ще действа срещу интересите на държавата, ще я дестабилизира, а той не би посмял да направи това като своя първа президентска крачка.
  Но за да направи това, Плевнелиев
  -- не трябваше да тупа топката толкова банално и безполезно много седмици наред;
  -- не трябваше да се води по акъла на ББ, защото ББ има много акъли и кой ще му дойде зависи от това с кой крак ще стане или какво ще му е на международното положение, гришата и кишата;
  -- не трябваше да се надява на невъзможни неща и да работи за тях – като абсурдната илюзия за ново правителство в рамките на този агонизиращ и разлагащ се парламент;
  -- не трябваше да допусне да бъде без сериозен авторитет в очите на основните парламентарни сили, че и в очите на 90% минимум на обществото и по този начин думата му да не тежи, действията му да не срещат подкрепа...
  Всъщност, за да направи това Плевнелиев трябваше да бъде Държавник.
  Трябваше, но не беше.
  И това този път изобщо не е моя вина.
  Това си е чисто и просто мое лично мнение.
  Затова не ми се карайте за него. То и така не ангажира никого и по никакъв начин.
  
  22.12.2016 г.