След Берлин: Диагнозата „Тероризъм”

  За станалото в Берлин каквото и да се каже, ще е малко и неточно. Това е трагедия.
  Не е време сега да се водят научни спорове - как се нарича случващото се.
  За близките на жертвите е все едно дали е тероризъм, дали е хибриден конфликт с висока интензивност, дали е въоръжена борба с използване на средства от арсенала на терористите, дали е асиметрична война, дали е перманентна война.
  Тероризмът, старият тероризъм, много по-често целеше унищожаване на лица от елита (главно политическия); искаше да накара елита да промени водената от него политика; имаше ясно декларирани политически цели; целеше въздействие върху обществото, за да го накара то да накара елита да промени политиката, която води.
  Сега основно се удрят обикновените хора, пораждат се паника и страх, дори животински ужас сред тях, нарушава се (има стремеж да се наруши) нормалният ход на техния живот и няма особени илюзии, че политиката на съответните държави ще се промени, това даже не влиза особено често в плановете на извършителите.
  По-рано насилствените действия бяха щателно подготвяни, в строга конспирация, продължително наблюдение, високопрофесионално обучение на конкретни извършители. Сега може да се натовари камион с взрив и той да се вреже в нищо неподозиращата тълпа.
  По-рано имаше далеч по-плътна и сплотена организация, с команден център и строга йерархия, сега някакви ядки, ядра, клетки, гроздове от няколко (доста краен брой) бандити могат да предприемат опустошителни действия.
  Ако това е тероризъм, той е повече нетрадиционен, отколкото традиционен.   По-скоро е особен тип война, която се води включително и чрез терористични действия. Нека специалистите да го кажат.
  Факт е, че ако ние не поставим точната диагноза на болестта, ще я лекуваме по неточен начин. Ще лекуваме нейните симптоми и синдроми, а не дълбоките й причини и същностните й проявления и патологии.
  Такова е Обществото на риска - нови, трудно управляеми, нетрадиционни рискове. Те са нетрадиционни, защото или са старите рискове, които се проявяват по качествено нов начин, или са качествено различни рискове.
  Трябва да се научим да живеем в Обществото на риска, а това означава да се подготвяме многостранно, а не много странно за него - да се подготвяме психологически, социално, политически, чрез радикална промяна на организацията на системите за сигурност и на тяхното управление, финансиране, нормативно укрепване и кадрово усъвършенстване.
  Иначе ще броим актовете на брутално насилие и труповете след тях. Ще тичаме след събитията, ще бъдем сварвани от "черни лебеди" по бели гащи...
  
  
  И още едно разсъждение след убийството на руския посланик в Турция:
  Стресиран съм как бе написана незабавно опорната точка, че с убийството на руския посланик (моите съболезнования на близките му и нека да почива в мир!) американците целели да забият нож в гърба на руско-турските отношения!
  Ако може да се помисли, че американците са го направили, то защо да не може да се помисли със същото развинтено от хибридни гърчове съзнание, че някой може да организира това убийство, именно за да се помисли, че американците са го организирали, за да забият нож в гърба на руско-турските отношения!?
  Не, това е път за никъде! Така ние съчиняваме с болните си и изхабени нерви паралелна действителност, която опошлява всичко и пречи на обективния анализ.
  Паралелната действителност няма защо да бъде съчинявана по този начин.   Та то и без това самата ни действителност вече е като паралелна действителност.
  Ето защо нямаме нужда от болни създания с болни съзнания. И без това обществата ни са напът да полудеят.
  И тогава онези, които воюват срещу нас вече ще са ни победили.
  
  19.12.2016 г.