Абсурдна имитация на демокрация

  1.
  Всякакви хора има, не бива да се правят обобщения.
  Но бицепсите като аргумент,
  дебелият врат като визитна картичка,
  пълното незачитане на нормалността в отношенията,
  прибягването към грубата сила в конфликтите (дори в напълно безобидните конфликти) между хората,
  мутренските нагласи,
  парадиращо с физическа сила и пъчещо се край уреди от фитнеса тяло на властта,
  просмукващите се ербапщина и келешлък в гените на множество хора като начин за оцеляване и ориентир за поведение в постпреходната ни джунгла
  си казват думата.
  Ние произвеждаме твърде много насилие в нашите социални отношения и вече осъществяваме износ на продукцията от това свръхпроизводство в Европейския съюз   - онзиден в Германия, днес в Испания, а утре и в останалите държави.
  Както живеем тук, така си мислим, че можем да живеем навсякъде. Не само насилието се свръхпроизвежда, възпроизвежда се начинът ни на живот като превърнал се в прекалено устойчив и безалтернативен модел на поведение...
  
  17.12.2016 г.
  
  
  2.
  Политическата нелепост, която се върти като започнал да се поврежда пумпал около мандата, ще отмине и замине. Даже понякога се улавям, че предпочитам рИформатори и патрЕоти да сполучат с така лелеяното от тях правителство, защото то няма да трае дълго, но ще им нанесе такива огромни щети, че никакъв контрол на щетите (damage control) няма да ги спаси и ще потекат към септичната яма.
  Но за мен отвъд конкретните събития далеч по-важното са последиците, дългосрочните последици, които се нанасят на обществото, на неговото политическо битие и социално съзнание.
  -- Когато един премиер говори диалектно, нискокултурно, силовашки и с изразни средства на чалгата, той уврежда самата способност на обществото да осмисля проблемите си на съвременен европейски език, защото този начин на говорене превръща в норма простото, простоватото, опростаченото, просташкото отношение към случващото се в страната.
  -- Когато един макар и отиващ си (и слава Богу!) президент се превръща в послушна маша на премиера и задкулисните интереси, той уврежда самото функциониране на демократичното общество и олекотява институцията Държавен глава, а оттук и държавата, нейната държавност, държавнотворните й интереси и държаавничеството, като висока, но задължителна като стремеж летва за политиците.
  -- Когато едни оперетни и декоративни, андрешковски и безпринципни парламентарни групички, получили нищожна обществена подкрепа, едва стигнала им да са максимум някаква горе-долу забележима опозиция в Народното събрание, си въобразяват, че могат да реализират мандат за съставяне на правителство, те увреждат самата същност на парламентарната демокрация и създават усещането, че вместо нея на сцената на политиката излизат нечистоплътни представители на най-древната професия, стремящи се да припечелят повече не от качеството на услугата, а от оборота.
  -- Когато едни преследващи корпоративните и личните си интереси политици използват конституционните процедури, за да насилят и изнасилят здравия разум, те увреждат самото съдържание на политическия процес и го превръщат в пошла и самозабравила се бутафория, за която няма вече нищо свято и почтено, освен голи и алчни лични интереси.
  Да, политиката се прави и чрез процедури. Процедурите са създадени, за да има ред и предвидимост, инвариантни и общоприложими действия, яснота и последователност, предпоставка и възможност да се оцени какво и доколко е постигнато, какво и колко още остава, докато се реализира дадено решение и се финализира даден процес.
  Процедурата е едно от средствата на Политиката. Но Процедурата не може да е цел на Политиката. Тя не може да замени Политиката. Тя НЕ Е политиката.
  Процедурата за сметка на Политиката, процедурата без Политика, Процедурата, която подменя Политиката, Процедурата, която удължава агонията на Политиката без Политика - това е насилие над либералната, преедставителна, европейска и модерна демокрация, това е престъпление срещу тази демокрация, това е краят на тази демокрация.
  Моето лично мнение е точно това - всичко, което тези дни се върши пред очите ни с нелепия и бездарен фарс с мандатите, е престъпление срещу либералната, представителна, европейска и модерна демокрация, срещу Демокрацията с голямо Д, в името на която започна и злополучният ни Преход.
  А когато извършването на такова престъпление е възможно, то значи и това означава, че ние вече не живеем в демокрация, а в някаква нейна абсурдна имитация. Значи и означава, че Преходът е достигнал своето отрицание и вече вървим назад - назад към нещо уродливо, към нещо, което е преддверие на не-общество, на ерзац-общество, на контра-общество, на анти-общество.
  В такова "общество" демократичните процедури не са нищо добро и съвсем не са безопасни, те са само най-удобният и лицемерен начин да се убива демокрацията, да се омаскарява тя, да се погубва и да се превръща в нещо, за което обществото дълго, много дълго време няма да иска и да помисли.
  Ето за тези дългосрочни последици от случващото се сега ми е тревогата. И много бих желал да се окажа лош пророк, но всичко вътре в мен ми казва и подсказва, че дори и много пъти да съм се лъгал и заблуждавал, този път съм прав... Уви.
  18.12.2016 г.