Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Зачучулиха го вече

  "Побоищата над Петко Кунин започнаха от първите дни на 1950 г. До 20 март 1950 г. инквизицията над него е страшна:
  - Омотават ме във въже от горе до долу. Ръцете ми са събрани и опънати. Всичко се опъва. Страшно. Аз не мога да дишам. Слагат ме да легна на вързаните ръце и следователят сяда на мен. Страшно боли от това силно опъване.... Аз изпаднах в пълно безсъние, често пъти ми затваряха и устата да не мога да дишам. Пет-шест пъти съм изпадал в пълно безсъзнание. След туй бият по цялото тяло, за да мога да се свестя. Като ме свестят, турят ме на един стол и "пиши". След това пак наново ме бият. Всяка нощ през тези месеци правеха това... Физическите изтезания бяха страшно тежки. Аз съм бит много пъти и от фашистите. Никакво сравнение не може да става с туй положение - вързан. Нито мога да седна, нито мога да легна. Но това връзване, това задушаване е страшно. Те знаеха, че аз трудно дишам. Знаеха, че не мога да понасям дим. Следователят слагаше 4 цигари в устата ми, за да ги дишам, и ми затваря носа. Вместо въздух аз вдъхвам тютюнев дим. Задушавам се, а той се смее."

Не може. И не би могла, няма как

  Държавата е сложна социална система. За нея също важат законите на сложните социални системи.
  В една сложна социална система, когато някои отделни ключови подсистеми се управляват неефективно, от даден момент нататък се получава комплексен, общосистемен ефект – системата започва да губи своята системност, своя интегритет, разпада се на механичен сбор от подсистеми и вече не само зле управляваните подсистеми, породили общосистемния ефект, започват да деградират, но започват да деградират практически всички подсистеми.

И ще ти стане ясно всичко

  "Моделът, към който вървим, е прост: ограничена група хора (олигархия, върхушка, приятелски кръг, политически елит, цивилна хунта) взема решенията, минава държавата на ръчно управление, разпределя всичко – кредити, квоти, лицензи, постове, привилегии, депутатски и министерски кресла, а формалната демокрация с формалните й процедури, структури и закони си върви. Опозицията ще играе своята декоративна роля, легитимираща истинските властимащи. А те ще бъдат далеч по-практични – няма да има нови ексцесии, процеси, втори Никола Петков. Напротив, опозицията ще бъде оставена свободно да се дере, да изобличава, да критикува. Важното е от нея нищо да не зависи, в нея никой да не инвестира и тя да си получава в такава мера от всички благинки на властта, че да не й се рискува, да не посяга към реалната власт."

Трипосочна драма

  Цената на некомпетентността
  1. Експерт: Никой не знае колко риба има в язовир ”Студена”, ако измре ще отрови водата.
  2. Ананиев: Болници са в готовност в случай на епидемия в Перник.
  
  Това са само два елемента от трагичността на ситуацията в Перник.

Цената на некомпетентността

  Съвременната тенденция в стратегическия мениджмънт на държавата при навлизането в Рисковото общество е следната:
  Политиците, които управляват определена система или даден процес, трябва да имат познания за тази система или този процес, близки до тези на професионалистите!
  Днес цената на некомпетентността може да бъде фатална. Видяхте как разкарват като мечка на панаир определения за опиране на пешкира екологичен министър (чиято вина не е по-голяма от тази на скатаващия се регионален министър и на вицепремиера, който трябва да наблюдава дейността им), но независимо от абсурдността на разкарването, абсолютно противопоказно на демократичните норми, факт е, че той плаща висока цена за това, че беше некомпетентен.

Експорт на съдържанието