Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Държавата-Риск

  Преди известно време написах текста "Законите на живота в амортизираната държава".
  А фотографията на обезобразения благоевградски мол е безпощадна метафора за днешна България!
  Аз не мога нищо да променя в страната ни. Мога само, заедно с други мислещи, интелигентни, информирани и загрижени хора да съм нещо като система за ранно сигнализиране. За да може от симптомите и синдромите да се долови болестта, разяждаща отвътре организма.

Всеобщото отвращение всъщност крепи властта

  Има нещо уникално в ситуацията у нас. Толкова много уродливи неща се случват; толкова грозно е всичко; толкова отблъскващи са събитията напоследък; толкова нечистота избива от всички пори и отверстия на политиката, че ежедневно се плоди и нараства всеобщото отвращение.

Олигархът с изцъклените очи

  Някога един, по всяка вероятност самоубит руски политик, бе казал, съзерцавайки случващото се в страната му - За державу обидно!
  
  За държавата (ми) е обидно!
  
  Знам, че мнозина са безкрайно разтревожени от всичко, което се случва през последните 2-3 години у нас. И аз пиша за постоянно нарастващата уродливост на ситуацията, за пределите на грозота и отвратителност, които сякаш всеки нов случай надминава.

Изяждането на Времето

  Честит празник на Независимостта!
  Независимо, че независимостта ни в последно време намалява...
Като всеки, който има над главата си всесилна административна воля, аз също съм зависим - все повече, съответно и моята независимост в последно време намалява...
Ние с България си знаем най-добре какво значи да ти намалява независимостта.

Най-опасният стратегически мениджър

  Новата учебна година във висшето образование е време за обновяване не само на лекциите, но и на използваната литература. Постоянно се появяват чудесни монографии, а пък в обществените науки и в частност, в Науката за сигурността, промените са толкова динамични, че сега, докато пиша най-новата си монография, непрекъснато ме спохожда страхът, че докато я напиша (а тя се пише в безпрецедентно тежка, поради различни причини, ситуация), написаното ще остарее. Но който не е преподавал и хал хабер си няма от това изкуство, той не може да си представи, че лекциите и науката са творчески процес, непрекъснато усилие да държиш ръка на пулса на Времето, постоянно усилие да догонваш случващото се и ако може, да тичаш наравно с него; за повече - да го изпреварваш, понякога можеш само да си мечтаеш.

Експорт на съдържанието