Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Матийо Рикар, "В защита на алтруизма. Силата на доброжелателството"

  Една забележителна, must read книга. Онези, които са чели други произведения на Матийо Рикар веднага ще ме подкрепят.
  
  Да поясня:
  Алтруизъм – принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг; традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии; противоположното на егоизъм. Реципрочен алтруизъм – взаимен алтруизъм, вид социално поведение, при което индивидите правят жестове, оказват помощ, осъществяват в известна степен самопожертвователност един спрямо друг, но когато очакват аналогичен жест, помощ, самопожертвователност като отговор. Терминът е въведен от американския еволюционен биолог и социобиолог Робърт Тривърс (Robert Trivers, 1943).

В лапите на олигархичната тоталитарност

  Горан Благоев: Има опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ.
  
  Прав е, болезнено прав е. С едно далеч по-голямо Но.
  Аз писах още преди време, че е вече време за Let it be...
  И дори ме цитираха в различни сайтове.
  А за Let it be също така е важно времето, когато ще зазвучи, така че и за него важи правилото
  По-добре късно, отколкото никога, но по-добре никога, отколкото кога да е...

Сметище от разбити системи

  Монологът на един познат и донякъде колега ме наведе на разни мисли, на които все по-често не искам да давам ход и излаз навън, макар те да са натрапливи като вътрешен глас.
  Тази сутрин се засякохме в метрото и той ми предложи да излезем откъм ректората, та да повървим малко. Ето какво ми сподели в отговор на въпроса как я кара:

И аз не знам как е, ама и така не е!

  1.
  Като прочетох декларацията как Ердоган можел да има всичко в душата си, но границите били граници, та си казах като шопа: И аз не знам как е, ама и така не е!
  Границите понякога са като драсканица с молив - гумичката ги изтрива за нула време. Те са като очертание с пръчка на пясъка - вълната ги изличава с един замах...   Вземете Косово или Крим. А изведнъж може да възникне най-неочаквана граница - Кипър знае защо.
  Така че границата е колкото реалност, толкова и фикция...

Коремното на лоста като добро за България…

  Попитайте експертите, които не се боят за работното си място, не се страхуват от загубата на участие в проекти, научни журита и щедро субсидирани конференции, не се плашат от разправии с властта и не се опасяват от обвинения в черногледство. Те ще ви кажат, че измерванията на "температурата" на нашата национална сигурност говорят за влошаване на практически всички параметри за оценка по практически всички достоверни критерии за анализ.

Експорт на съдържанието