Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ако не се замислим...

  1.
  От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.
  Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.
  Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.

Триптих за Грета и останалите

  1.
  Не съм много наясно със случващото се, извън този дебат съм, защото други неща ми тежат на душата, но хвърлям поглед към нападките над това момиче Грета и си спомням следното:
  
  "Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
  Той беше Мунчо... Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."
  
  Може би не е никак точна аналогията, но като гледам и България как затъва в ненормалност и ненормалното става норма, явно само някой, който е смятан за ненормален от ненормалните, смирили се с ненормалността, може да говори истини и да продължава да си ги говори сякаш сам.
  Защото все едно - никой не обръща внимание на това, което се казва, а сочи с пръст оногова, който ги казва и ехидно върти дланта си с петте изпружени пръста - не е в ред, демек, човекът и туй то!

Изборът: Между Статуквото и Промяната

  Краят на българския Преход дойде някъде към 2008-2009 г. Оттогава не само е установено постпреходното Статукво, но и цялата ни политическа машина бе организирана така, че това Статукво да бъде укрепвано, циментирано и задълбочавано.

Опростаченото общество вече не е общество - то е прост народ

  Разбира се, че се тревожа когато хора, които стават магистри пишат оДбрана, сигОрност, безопасТност, риЗк. Това е очевидно засилваща се тенденция на лоша образованост и направо на необразованост. .
  Съзнавам, че като част от системата на висшето образование аз също нося вина за случващото се в тази област. Макар че като правило въпросните млади хора са продукт и направо жертва на по-предните фази на нашето образование и те идват при нас вече осакатени дори не само като правопис, а като мислене, взискателност към себе си, ценности и желание за надграждане на личността си.

Те скърцат с острите си зъби и искат властта!

  1.
  Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.

Експорт на съдържанието