Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Медийна цензура или цензурна медия: за целите и за средствата

  Не е възможно човек за всичко да има компетентно мнение, а като се добави и информационната недостатъчност, която изпитвам по обективни и субективни причини в случая, ясно е, че нищо съществено не мога да кажа за днешния медийно-цензурен скандал с журналиста Васил Иванов.
  -- Едните не приемат нито това, което се твърди, нито как са събрани доказателствата
  -- Вторите не приемат какво се твърди, но смятат, че човек има право да събира доказателства за твърденията си както може, защото иначе у нас не може.

Властта – орел, рак и щука

  Йоги Бера май беше казал, че да се правят прогнози е изключително трудно, особено пък когато това се отнася до бъдещето.
  А един мой приятел твърди, че най-лесно се правят песимистични прогнози.
  
  При все това, си мисля, че този парламент няма да има дълъг живот, няма как да го има, ако все пак съществува някаква разумна логика в политическата ни реалност. Нещо повече, съвсем естествено ми се струва да предположа, че именно започващият утре парламент ще нанесе почти неизлечим удар върху самата идея за парламентаризма у нас и докрай ще превърне Народното събрание в декоративен и имитационен придатък на функциониращия по коренно различни, паралелни закони политически режим в страната ни.

Какво май терзае Тереза Мей

  Не разбирам почти нищо от политическия пейзаж в Обединеното Кралство, където очевидно също има нещо гнило. Максимум да схващам някои по-незначителни подробности от този пейзаж, ала те не са достатъчни, колкото и да са необходими.
  Но пък теорията на сложните, динамични, нелинейни и самоорганизиращи се системи (такава система е и обществото) твърдят точно подобно поведение, каквото май терзае Тереза Мей:

Референдумът на Ердоган, насипната ни система за сигурност и членството в ЕС и НАТО като единствена реална гаранция за България

  Разбира се, Ердоган ще тръби, че е спечелил референдума. Пътят към Тюркланд юбер алес може би е открит.
  Но нека погледнем календара - не този в кабинета на Ердоган, а другия - според който сме в 2017 г.
  Затова не може да се изключи, че от своята победа на референдума Ердоган ще бъде главният губещ.
  Защото освен варианта на Турция като полупросветена сатрапия, ислямистка по форма и диктаторска по съдържание, има и други варианти:

Добре, че пътят на България към Европа не мина през Босфора, както искаше Разединителят

  Прехваленият днес някогашен циничен разединител на българи и турци, докато
  -- издигаше непристъпни политически барикади между тях
  -- забраняваше БСП,
  -- раздаваше депесарски шутове по СДС,
  -- дерибействаше корупционно и
  -- мърсуваше открито, размайхвайки медийно бельото на поредната си прегоряла за либидото му изгора,
  през цялото време почти прегракнал от амбиция и шейтански злорадо вопеше,
  че пътят на България към Европа минава през Босфора...

Експорт на съдържанието