Една забележителна, must read книга. Онези, които са чели други произведения на Матийо Рикар веднага ще ме подкрепят.
Да поясня:
Алтруизъм – принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг; традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии; противоположното на егоизъм. Реципрочен алтруизъм – взаимен алтруизъм, вид социално поведение, при което индивидите правят жестове, оказват помощ, осъществяват в известна степен самопожертвователност един спрямо друг, но когато очакват аналогичен жест, помощ, самопожертвователност като отговор. Терминът е въведен от американския еволюционен биолог и социобиолог Робърт Тривърс (Robert Trivers, 1943).
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Матийо Рикар, "В защита на алтруизма. Силата на доброжелателството"
В лапите на олигархичната тоталитарност
Горан Благоев: Има опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ.
Прав е, болезнено прав е. С едно далеч по-голямо Но.
Аз писах още преди време, че е вече време за Let it be...
И дори ме цитираха в различни сайтове.
А за Let it be също така е важно времето, когато ще зазвучи, така че и за него важи правилото
По-добре късно, отколкото никога, но по-добре никога, отколкото кога да е...
Сметище от разбити системи
Монологът на един познат и донякъде колега ме наведе на разни мисли, на които все по-често не искам да давам ход и излаз навън, макар те да са натрапливи като вътрешен глас.
Тази сутрин се засякохме в метрото и той ми предложи да излезем откъм ректората, та да повървим малко. Ето какво ми сподели в отговор на въпроса как я кара:
И аз не знам как е, ама и така не е!
1.
Като прочетох декларацията как Ердоган можел да има всичко в душата си, но границите били граници, та си казах като шопа: И аз не знам как е, ама и така не е!
Границите понякога са като драсканица с молив - гумичката ги изтрива за нула време. Те са като очертание с пръчка на пясъка - вълната ги изличава с един замах... Вземете Косово или Крим. А изведнъж може да възникне най-неочаквана граница - Кипър знае защо.
Така че границата е колкото реалност, толкова и фикция...
Коремното на лоста като добро за България…
Попитайте експертите, които не се боят за работното си място, не се страхуват от загубата на участие в проекти, научни журита и щедро субсидирани конференции, не се плашат от разправии с властта и не се опасяват от обвинения в черногледство. Те ще ви кажат, че измерванията на "температурата" на нашата национална сигурност говорят за влошаване на практически всички параметри за оценка по практически всички достоверни критерии за анализ.
