● Дупница и т.нар. „Братя Галеви” станаха част от несекващите парадокси на българския политически живот.
Да си припомним, че преди време част от хората в Дупница се надигнаха срещу тези „братя”.
По този повод на 26 май 2006 год. подготвих материал за президента, от който по-долу публикувам една съществена част.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така съветвах президента: За Дупница (и още нещо)
Така съветвах президента: Косово – ахилесова пета на българския политически елит
Моята позиция през годините за Косово остава неизменна. Мога и тук да приведа много и доста убедителни аргументи, че България не бива да признава независимостта на тази твърде размирна територия.
Така съветвах президента: За досиетата
Пояснение: Темата за досиетата е била обект на редица материали, които съм писал до президента, особено след като с очите си се убедих, че съществува т.нар. папка “Гоце”.
На вниманието на Г-н Президента, 2002 – 2006
Тук привеждам Увода към книгата.
Изтеглете пълното съдържание на книгата
Увод
Тази книга е необичайна. Поне на мен не ми е известно да има друга такава, а и едва ли някога би се появила още веднъж подобна книга. В нея се съдържат материали, които аз съм писал за президента Георги Първанов през петте години на първия му мандат в качеството си на негов секретар по националната сигурност.
Това са материали, подготвяни по моя идея и самоинициатива. Материали, които с много надеждната и всеотдайна моя секретарка и сътрудничка Ива Огнянова ние наричахме просто „страничките“.
Тези материали бяха предавани всеки понеделник, в 9.00 часа – без нито едно изключение. Където и да бях в този момент – най-често в София, понякога – из страната, много рядко – в чужбина. От първата до последната ми седмица на тази длъжност. 264 седмици и съответно – 264 материала.
Реших да пиша тези „странички“ веднага, след като президентът ме покани да стана негов секретар. Тогава се водех от няколко по-съществени съображения:
