Стратегия Синергия Сигурност

06.05.2008 г.

  Като преподавател в няколко университета непрекъснато се вглеждам в младите хора и се опитвам да разбера защо те са толкова пасивни по отношение на процесите в страната, защо мълчат, защо са безразлични – сякаш не им пука какво става?
  Защо оставят нещата да се случват по този неудачен начин, та България сякаш тича на място или ако върви напред, то с малки, ситни стъпки, а покрай нея профучават непрекъснато – Литва, Латвия и Естония, Словения, Хърватска и Румъния.
  Кой знае утре дали няма да изгледаме окончателно гърба на Сърбия, Босна и Херцеговина, не дай Боже на още някой друг.

  I. Съвременните тенденции в международните отношения, тяхната силна динамика, непредсказуемост и нелинейност, необходимостта от преминаване от ортодоксалния дневен ред на сигурността (security orthodoxy) към “парадигмата на устойчивата сигурност”[1], са сериозно предизвикателство пред конфликтологията и конфликтолозите. В категорийния апарат и научния инструментариум навлизат понятия като синергия, самоорганизация, дисипативни структури, хаос. Все по-често също така се анализират мрежовостта и мрежовите структури, за които ми се иска да поговоря в тази статия.

Най-напред цитат от www.vsekiden.com, 15.04.2008 г.:
  „Лидерът на СДС Пламен Юруков смята, че с отказа си да свика заседание на КСНС, президентът Георги Първанов нарушава закона за КСНС и поради тази причина сините народни представители започват процедура по импийчмънт на държавния глава.
  За внасянето на искането в деловодството на Народното събрание са необходими минимум 60 депутатски подписа, като при обсъждането в пленарна зала искането трябва да е подкрепено от 2/3 от депутатите или 160 избраници.
  По процедура, ако искането мине и в пленарна зала, то ще бъде предложено за обсъждане на Конституционния съд, от чиито компетенции е да прецени дали президентът не спазва задълженията си по закон.
  ДСБ ще подкрепи СДС в инициативата за свалянето на президента Георги Първанов от властта, съобщи по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов.”

14.04.2008 г.

  От самото начало на последните буреносни скандали, разтърсили из основи нашата политическа система и подкопали изключително сериозно доверието в институциите, бях убеден, че Румен Петков ще бъде сменен. Това не е себеизтъкване със задна дата - свидетели са ми много хора. А и ситуацията не беше нещо, което изисква чак пък небивала прозоливост.

27.03.2008 г.

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2007 г. ни дава за пореден път нови поводи за размисъл.
  Според СИПРИ: за 2002-2006 г. при продажби на основните оръжия (танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, артилерийски системи, ракети, ракетни системи) за 106 543 млн. долари (цени в долари от 1990 г.) класацията е:
1. САЩ – 32 128 млн. дол.
2. Русия – 30 764 млн. дол.
3. Германия – 9 164 млн. дол.
4. Франция – 8 888 млн. дол.
5. Великобритания - 4 488 млн. дол.
...
33. България - 80 млн. дол.